Решение № 5793 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2016 г.

Решение № 5793 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Х., подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. З. против решение № 86 от 21.04.2016 г. по адм. дело № 34/2016 г. на Административен съд Х. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - В. С. Р., чрез пълномощника си адв. Челебиев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 86/21.04.2016 г. по адм. дело № 34/2016 г. Административен съд Х. е отменил решение № 10012-26-230-1/20.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 53006058503/09.11.2015 г. на ръководителя на "ПО", в частта им, с която е отказано изменение в действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Р. и върната преписката на ТП на НОИ- Х. за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ- Х. и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за незаконосъобразни, като постановени при неправилно приложение и в несъответствие с целта на закона, поради което ги е отменил, разпоредил е връщане на преписката на пенсионния орган. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че В. Р. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на база подадено Заявление с вх. № МП-1099/13.01.2015 г., ведно с документи доказващи осигурителния му стаж. По представените документи с Разпореждане № 5306058503/№ 9/прот. № N01077/25.02.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Х. на В. С. Р. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като на основание чл. 70, ал. 7 от КСО пенсията е отпусната и изплащана в минимален размер. Р. е представил като доказателство и диплома за завършено висше образование в Русия и удостоверение УП-16 за внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО. Лицето е внесло осигурителни вноски за част от периода, през който е следвал висше образование в Русия и на база вносна бележка от 21.12.2012 г. е заверен осигурителен стаж от 04 години за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1979 г. С писмо изх. № МП-1099-8/12.05.2015 г. на ТП на НОИ, В. Р. е уведомен, че за периода от 01.01.1998 г. до 23.06.2004 г., липсват данни за внесени авансови осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице както и по чл. 6, ал. 8 от КСО относно окончателния размер на осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2000 г., през който е упражнявал трудова дейност. Предвид горното не е заверен осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за периода от 01.01.1998 г. до 23.06.2004 г. поради невнасяне на осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 7 от КСО и чл. 6, ал. 8 от КСО, по вина на осигуреното лице. Н. В. Р. е признат действителен осигурителен стаж общо 42 г. 10м. 16дни и 0 г. 9м. 0 дни, положен в чужбина. От представените документи, само за българският осигурителен стаж за Р. е възникнало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Независимо от така признатото и надлежно удостоверено право на пенсия за този осигурителен стаж, пенсионния орган е определил на Р. размера на ЛПОСВ по реда на чл. 70, ал. 7 от КСО в минимален размер от 157.44 лв. с Разпореждане № 5306058503 /№ 4/ прот. № N01432/09.11.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Х. Разпореждането е атакувано от Р. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган с жалба вх. № 1012-26-230, с която е оспорил размера на отпуснатата му ЛПОСВ в минимален размер. Изложил е доводи за неправилно приложение на закона. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1012-26-230-1 от 20.01.2016 г. директорът на ТП на НОИ - Х. не е уважил жалбата и е потвърдил разпореждане № 5306058503 /№ 4/ прот. № N01432/09.11.2015 г. с основен мотив, че за размер на пенсията по чл. 70 и чл. 70а от КСО, е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето, които не са налице по отношение на В. С. Р., като липсата на тези предпоставки се обосновават единствено с незаверяване на осигурителния стаж, положен в периода 01.01.1998 - 23.06.2004 г. Правилно тези изводи не са възприети от първоинстанционният съд. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член, като един от компонентите, участващи при изчислението е средномесечния осигурителен доход. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В случая осигурителният стаж на В. Р. е безспорно установен от административният орган- 42 години, 02 месеца и 28 дни, вкл. и 09 месеца и 04 дни осигурителен стаж положен в чужбина, като в него не е включен спорния период от 01.01.1998 г. до 23.06.2004 г., за който не е спорно, че не са внесени осигурителни вноски, който обаче няма отношение за отпускането и определянето на размера на ЛПОСВ за така признатия и зачетен осигурителен стаж. След като зачетеният осигурителен стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Съдът правилно е приел, че пенсионния орган не е приложил точно процедурата по чл. 1, ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителен стаж и не се е съобразил с наличните редовни документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Изключването на осигурителен стаж и доход за годините, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с целите на КСО. Невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. При редовно подадено заявление и зачетен за действителен осигурителен стаж пенсионният орган е следвало да определи размера на пенсията по този ред. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Заявените от касатора пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за настоящата съдебна инстанция общо размер на 450,00/четиристотин и петдесет/лева, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие № 37/06.04.2017 г. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,