Решение № 97 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 37/2009 г.

Решение № 97 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 37/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по протест на С. градска прокуратура срещу въззивна присъда № 3/1.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 1043/2008 г. на С. градски съд, с изтъкнати доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Недоволен от въззивния съдебен акт е останал и гражданският ищец "А." ООД, който чрез процесуалния си представител, го атакува и поддържа жалбата в съдебно заседание, с изтъкнати доводи за нарушение на процесуалния и материален закон. Заявено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание оттегля протеста на СГП, на основание чл. 352, ал. 1 НПК и касационното производство в тази му част е прекратено. Изразява становище за основателност на жалбата на гражданския ищец. Подсъдимият А. К. А. лично и чрез защитника си изтъква доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като взе предвид становището на страните, провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 96/10.03.2008 г. по к. д. № 55/08 г. на ВКС на РБ, е отменено по реда на възобновяването въззивно решение от 18.06.2007 г., постановено по в. н. о. х. д. № 918/2007 г. и делото-върнато на С. градски съд за ново разглеждане. С въззивна присъда № 3/01.10.2008 г., по в. н. о. х. д. № 1043/2008 г. на СГС, (предмет на настояща касационна проверка), е отменена присъда от 15.01.2007 г., по н. о. х. д. № 1297/05 г. на С. районен съд и постановена нова, с която подсъдимият А. К. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 НК. Предявеният граждански иск от "А." ООД, за репариране на претърпените от дружеството имуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. I-во НК и осъден на три години лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, с петгодишен изпитателен срок удовлетворена е в пълен размер и гражданско-правната претенция. Жалбата на гражданския ищец е неоснователна. Изтъкнатите от касатора доводи, свързани с нарушение на процесуалния и материален закон в гражданската част на въззивния съдебен акт, ненамират опора в събрания доказателствен материал, обсъден задълбочено, при липса на заявената предубеденост и превратно тълкуване. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на контрол подлежи правната оценка на фактите, във връзка с гражданско-правната претенция на касатора. Софийски градски съд, в атакувания акт е приел, че поведението на подсъдимия А, не е престъпно, защото не са осъществени обективните и субективни признаци на чл. 195, ал. 2 НК. Поради оттегляне на протеста от представителя на Върховната касационна прокуратура, въззивната присъда в наказателната й част е влязла в законна сила и в съответствие с чл. 305 ГПК - задължителна по отношение на гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази разпоредба има предвид престъпно деяние, санкционирано или отречено с влязла в сила присъда. При категоричния извод на въззивния съд за несъставомерност на извършеното от А., цялостната ревизия на въззивната присъда е невъзможна (съобразно заявеното искане в жалбата и писменото допълнение към нея), още повече, че за касатора на съществува правната възможност да атакува съдебния акт и в наказателната му част. Предмет на гражданския иск в наказателния процес са вредите от престъплението, поради което основанието може да бъде само деликтно. Забраната, по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за виновното причиняване на вреди, предвижда и задължението за причинителя да обезщети увреденото лице. В основния състав на непозволеното увреждане се съдържа законова презумпция, че поведението на прекия причинител е виновно, до доказване на противното. Несъмнено, по делото не е доказано виновно поведение на А., причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, а тъкмо обратното. В рамките на приетите за установени фактически положения, С. градски съд е извел изводи, че претенцията на касатора е основана на неуредени облигационни отношения между пострадалото дружество и подсъдимия, като представител на "Х" ЕООД, което не може да обуслови гражданска отговорност в хода на наказателния процес. Без съмнение между двете дружества е сключен договор за покупко-продажба на родово определени вещи-замразена малина, по смисъла на чл. 183 ЗЗД, като вещно-транслативният му ефект е проявен с предаването им на купувача (независимо, че са оставени на съхранение в складовете на "Р." АД) и заплащане на договорената цена. Всички последващи действия- изнасянето на стоката от упълномощени от подсъдимия лица, разпореждането с нея, проведените тристранни срещи и уговорки за прихващане, допълнителни доставки и пр., при липсата на доказателства за престъпно посегателство, са предмет на гражданско правен спор на страни, които се намират в облигационни отношения и не подлежи на оценка в наказателното производство, спор решим по друг процесуален ред. Всичко това предопределя и несъстоятелността на доводите за процесуална незаконосъобразност, свързани с неизпълнение на задължителните указания на ВКС на РБ, дадени в отменителното решение, по отношение установяване размера на предмета на престъплението и съответно на този на гражданската обезвреда. Безпредметно се явява обсъждането им, с оглед приетата невиновност на А. по предявеното му обвинение и липсата на материално-правни предпоставки за реализиране на деликтна отговорност. По изложените съображения, жалбата на гражданския ищец следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивната присъда - в сила, като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение