Решение № 10164 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Холис - 2011“ ЕООД, ЕИК 206128382, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Б. Г., чрез адв. Испиридонова, срещу Решение № 16888/ 04.05.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 13427/2025 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221924006507-091-001/11.07.2025 г., издаден от В. В. - орган, възложил ревизията и Н. Р. – ръководител, потвърден с Решение № 1172/26.09.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС в размер на 26 714.75 лв. (13659.03 евро) и лихви 1 219.23 лв. (623.38 евро). С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, аргументирани с несъответствие на съдебния акт с разрешенията, дадени в постоянната практика по приложение на Директивата за ДДС, се заявява искане за отмяната му и за постановяване на друго такова, с което РА бъде отменен. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, в съдебно заседание оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221924006507-091-001/11.07.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1172/26.09.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на „Холис - 2011“ ЕООД са установени цитираните задължения за данък върху добавената стойност. Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е изложил съображения за съответствието му с материалния закон в частта на отказ на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 957,60 лв. по фактура № 0000007475/10.05.2024 г. с издател „Еи Пи Ен“ ООД и предмет на доставките - бетон В25 – 36 m3, услуга с бетонпомпа – 36 бр., получател по която е „София Истейтс Едно“ ЕООД и данъчна основа 2 070.00 лв. с ДДС 414.00 лв. Позовал се е на липсата на конкретизация на доставката в степен, позволяваща получаването й от ревизирания и отреждането на резултата от нея в последващата му облагаема дейност. В тази връзка е ценил предоставените от РДНСК строителни книжа - Актове за приемане на извършени СМР, съставени през м. 10., м. 11. и м. 12. на 2023 г. и договор за строителство от 10.07.2024 г., сочещи изпълнител на строителството в обекта в предходните периоди „Спийд Строй Инженеринг“ ЕООД. Акцентирано е върху договор за строителство от 25.03.2023 г. на сграда в гр. София, м. „Южна тангента“, р-н „Люлин“, с идентификатор 68134.4362.122, УПИ Х-1194, сключен между „Холис - 2011“ ЕООД и „С. - Ем“ ЕООД наред с декларация с нотариална заверка на подписа на управителя на „С. - Ем“ ЕООД, че работата на обекта е прекратена от 26.08.2024 г. Представен е и Констативен акт №С23-797/30.01.2025 г., въз основа на който със Заповед №ДК-09-С-6/21.02.2025 г. са спрени всички видове строително- монтажни работи на строежа до отстраняване на причините довели до издаването на заповедта. АССГ е възприел констатацията на ревизиращите, че кредитно известие, издадено от „Пик Енд М Инвест“ ЕООД № 0001896/23.08.2024 г. е отразено в дневника за покупки на касатора за д. п. м. 09.20-24 г. като фактура с право на пълен ДК в раз-мер на 1643 лв. Във връзка с за ползван от касатора данъчен кредит през м. 10.2024 г. в размер на 819.42 лв. по фактура № 0300003161/06.08.2024 г., издадена от „Изомакс - Байчев“ ЕООД с получател „Холис 2010“ ЕООД от решаващия състав е мотивиран извод за липса на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 във вр. с чл. 115 ЗДДС. Съобразено е и обстоятелството, че „Холис 2010“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС. Относно ползвания ДК за покупки на строителни материали и услуги по фактури (Раздел V, т. 3.3, РД) с начислен ДДС в общ размер на 23 294.73 лв. във връзка с договор за строителство от 05.01.2023 г., сключен между възложителя „Холис - 2010“ ЕООД касатора като изпълнител за извършване на СМР в обект: „жилищна сграда, офиси и подземно паркомясто в гр. София, м. Южна тангента, р-н Люлин с идентификатор 68134.4362.122, УПИ X-1194", АССГ е съобразил данните от проверката на „Мултиплекс Инженеринг“ ЕООД, натоварено със строителния надзор на обекта, от което е заявено, договорът за упражняване на строителен надзор от 03.10.2022 г. с възложителите по разрешението за строеж, представлявани от „Холис - 2010“ ЕООД, е прекратен на 17.01.2023 г. преди началото на строителството. Първостепенният съд се е позовал както на отсъствието на актове обр. 19, така и на липсата на издадени фактури към възложителя. От инстанцията по същество не са констатирани данни за участието на ревизирания като подизпълнител на друг строител, нито материалите и услугите да са префактурирани. Обобщено е, че липсват доказателства за влагане на материалите, предмет на доставките или съхранението им с цел извършването на последващи доставки, или бракуването им. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като валидно и допустимо. Правилен е изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Споделя се от състава на касационната инстанция, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. При преценката на материална законосъобразност на РА административният съд подробно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел и обосновани правни изводи. Правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от основания по същество (чл. 68 – 69 ЗДДС), формални (чл. 71 ЗДДС) и времеви (чл. 72 ЗДДС) предпоставки, както и от липсата на ограниченията, предвидени в чл. 70 ЗДДС. Правилно е приел АССГ, че по отношение на фактура, издадена от „Ем Пи Ен“ ООД и фактура № 0300003161/06.08.2024 г., издадена от „Изомакс - Байчев“ ЕООД не са налице основанията по чл. 71, т. 1 ЗДДС, което се отнася и до КИ № 0…01896/23.08.2025 г., отразено в дневника за покупки на ревизирания с право на пълен данъчен кредит, щом във фактурите като получатели са отразени други субекти, а дори във втората – различни ДО и ДДС. АССГ е извършил пълен и последователен анализ на писмените доказателства, отнасящи се до ползвания данъчен кредит в общ размер на 23 294.73 лв. за покупки на строителни материали и услуги във връзка с договор за строителство от 05.01.2023 г., сключен с „Холис - 2010“ ЕООД и е мотивирал правилен извод за липса на материалноправните предпоставки на правото на приспадане на ДДС. Съгласно постоянната съдебна практика наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, които пораждат право на приспадане на ДДС, е необходимо по принцип, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане. Налице е право на приспадане в полза на данъчнозадължено лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на ДЗЛ и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките и услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат връзка с цялостната икономическа дейност на ДЗЛ. Предметът на фактурите за покупка на строителни материали и услуги и тезата, че те са предназначени за изпълнението на сключен на 05.01.2023 г. договор за изработка с „Холис - 2010“ ЕООД, обуславя преценка на доказателствата за участие на ревизирания в строителството. Данните от „Мултиплекс Инженеринг“ ЕООД, натоварено със строителния надзор на обекта и от РДНСК не потвърждават отреждането на получените стоките и услуги в последващата облагаема дейност на ревизирания. Те не се опровергават от приетите в осз на 30.09.2026 г. писмени доказателства, които могат да се ценят като установяващи, че към датите на съставянето им през 2024 г. и 2025 г. строителният обект по договора от 05.01.2023 г. е действащ, но не допринасят за изясняването на участието на касатора в строителството със стоките и услугите по спорните фактури. При горния анализ се налага извод, че решението на АССГ не е засегнато от наведените с касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 евро. Мотивиран така и на основание 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,