Решение № 15895 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5859/2011 г.

Решение № 15895 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5859/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Михайлов Димитров от гр. Русе срещу решение № 9 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 584/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Русе, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Русе, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 9 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 584/2010 г., Административния съд - гр. Русе, II състав, е отхвърлил жалбата на Иван Михайлов Димитров от гр. Русе срещу решение № ПЕО-135 от 25.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № ОП-6202-16833#2 от 26.07.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Русе. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил от коя категория е труда полаган от Иван Димитров през периода 25.05.1973 г. до 01.06.1998 г.. През цитирания период лицето е работило както следва: от 25.05.1973 г. до 01.11.1979 г. като междуоперационен качествен контрол към ОТТК при цех 6 на Завод "Жити" и е преназначен в Комитет по машиностроене "Г. Грозев" - клон Русе, в цех 2 "Болтов"; от 01.11.1979 г. до 01.06.1983 г. е преназначен на длъжност "изпитвач на маш. шл. Детайли" - спомагателни работници, към същия цех; от 01.06.1983 г. до 01.06.1988 г. е преназначен като "контрольор по качеството"; от 01.06.1988 г. - контрольор по качеството. Правилно и законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, която е изследвала условията, при които Димитров е полагал труд, като ги е съобразила с производствения процес. Вещото лице категорично заявява, че за целия оспорван от жалбоподателя период работното място е било едно и също - в самостоятелното работно помещение "Физико-механична лаборатория", монолитно изградено, с подходящо оборудване за изпитване на заготовките и готовия продукт извън производственото хале на цеха, както и че в цех "Болтов" се произвеждат скрепителни елементи по метода на студенопресовата пластична деформация. Свидетелските показания на Митев и Попов също сочат за наличие на обособено помещение в цех 2 "Болтов". Предвид събраните по първоначалното дело доказателства, цитирани в настоящите мотиви законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че полаганият от Димитров труд през процесния период не попада в записа на т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). В случая не може да се приложи и разпоредбата на чл. 67 ПКТП (отм.), тъй като трудът на касатора не е със същата вредност и тежест като трудът на работниците по т. 12 от ПКТП (отм.). Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,