Решение № 4635 от 16.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Фурнаджиев от гр. Карлово против Решение 1728/17.09.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 1131/2021 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му против Експертно решение 0636/051 от 19.03.2021 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови болести при Национална експертна лекарска комисия и го е осъдил да заплати 100 лева разноски. Касационният жалбоподател поддържа доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното съдебно решение и претендира за неговата отмяна. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, не изразява становище. Ответникът ТЕЛК, Трети състав към УМБАЛ Пловдив АД, не изразява становище. Ответникът Медицински център 1-Карлово ЕООД, не изразява становище. Ответникът ДП Национална компания Железопътна Инфраструктура - Управление движението на влаковете и гаровата дейност - София, чрез пълномощника си инж. Т. Петров и юрисконсулт Маринкова, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, алтернативно счита същата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град, не изразява становище по жалбата. Ответникът Регионална дирекция Социално подпомагане - Пловдив, не изразява становище. Ответникът - Агенция за хора с увреждания не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост, респ. неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е Експертно решение (ЕР) 0636/051 от 19.03.2021 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови болести при Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), което е постановено в производството по оспорване на издаденото по рано ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД спрямо касатора, с което е отменен болничен лист Е20202145146 на ЛКК при Медицински център 1 - Карлово ЕООД, гр. Карлово, с председател д-р Топкарова и членове д-р Колев и д-р Колева. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че М. Фурнаджиев е претърпял [заличен текст], като за определен период от време (60 дни) лицето е било временно неработоспособно. ЛКК при МЦ-1Карлово ЕООД, гр. Карлово е издала на жалбоподателя първоначален болничен лист Е20201846608, с амб. 1101, с диагноза по МКБ [диагноза], като му е предписан 30-дневен домашен режим на лечение. Впоследствие, болничният лист е бил удължен с още 30 дни при същия режим на лечение, като е посочено, че лицето следва да се яви на преглед на 26.10.2020 година. Констатациите за здравословното му състояние са обективирани в Амбулаторен лист за осъществен преглед 002111 от 22.10.2020 г., издаден от д-р К. Колев, лекар специалист код специалност 13. С амбулаторния лист на М. Фурнаджиев са дадени указания за рехабилитация. На 27.10.2020 г. на лицето е издаден болничен лист Е20202145146 - продължение, с амб. 1364, с диагноза по МКБ S92.5, като му е предписан 20-дневен домашен амбулаторен режим на лечение. Със свое писмо рег. индекс 15835/02.11.2020 г. директорът на ДП Национална компания Железопътна Инфраструктура - Управление движението на влаковете и гаровата дейност - София е изискал от директора на ТП на НОИ - София удостоверяване истинността на болничен лист Е20202145146 от 27.10.2020 г. на жалбоподателя Фурнаджиев, заемащ длъжността ръководител движение в ДП. ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е бил уведомен от директора на ТП на НОИ София за постъпилата от работодателя на Фурнаджиев жалба, съдържаща мнение, че болничният лист следва да бъде отменен. След преценка на съдържанието на приложените в медицинското досие документи, с Експертно решение 5517/212 от 16.12.2020 г., трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД намира, че на основание чл.16, ал. 1 Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), М. Фурнаджиев не е временно неработоспособно лице. Недоволен от констатациите в него, Фурнаджиев обжалва решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с Експертно решение 0636/051 от 19.03.2021 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови болести при Национална експертна лекарска комисия потвърждава ЕР на ТЕЛК относно временната неработоспособност и отменя болничния лист. В образуваното административно производство, по което е бил издаден оспореният пред съда административен акт, компетентните длъжностни лица са спазили административната процедура, като всички заинтересовани страни по делото са били уведомени за образуваното в НЕЛК административно производство по чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Първоинстанционният съд е констатирал, че по делото не са налични доказателства за връчено на жалбоподателя уведомление от НЕЛК за образуваното административно производство по оспорване решението на ТЕЛК. За установяване на спорните въпроси по делото, свързани със здравословното състояние на Фурнаджиев, решаващият съд е разяснил на същия в съдебно заседание възможността за събиране на доказателства, включително чрез изслушването на съдебно медицинска експертиза, но такива не са ангажирани от настоящия касатор. При тези фактически обстоятелства, относими за правния спор, съдът е осъществил контрола за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, след като е констатирал, че жалбоподателят е лице, имащо право да оспори решението на НЕЛК по чл. 63, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът е изложил съображения, че актът е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма. В решението се съдържа описание на всички медицински документи, послужили за формиране на изводите на НЕЛК за здравословното състояние и работоспособност на М. Фурнаджиев. При постановяване на решението си НЕЛК не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счита, че оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми. За да се произнесе в този смисъл административният съд се е позовал на приложението на чл. 6, ал. 1 НМЕ, респ. §1, т. 34 от ДР на Закона за здравето (ЗЗ), както и в кои случаи е налице тя. При обсъждане на лимитативно изброените хипотези на временна неработоспособност, при които лицето не може да работи, съдът е достигнал до извод, че за касатора, който е бил освидетелствано лице, вече не е налице установената по-рано временна неработоспособност. Обосновава се с обстоятелството, че по делото не са налични данни за амбулаторно или за стационарно /болнично/ провеждане на физикални и рехабилитационни процедури, нито, че пациентът Фурнаджиев попада в хипотезата на чл. 16, ал. 3 НМЕ. При съвкупния анализ на представите с административната преписка и по делото доказателства, съдът намира, че действителното здравословно състояние на касатора не е съответствало на установеното с отменения болничен лист състояние на временна неработоспособност, оправдаващо продължаването й. С тези доводи и съображения първоинстанционният административен съд отхвърля жалбата на М. Фурнаджиев срещу ЕР на НЕЛК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), действащ в законен състав, в кръга на неговите правомощия, мотивиран е съобразно посоченото в чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното ЕР на НЕЛК е постановено след проверка и разглеждане на приложената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Въз основа на нея НЕЛК е обсъдила фактическите и правните основания за издаването на решението на ТЕЛК и е изложила собствени такива. Тези съображения на НЕЛК са в съответствие и с относимите материалноправни норми, като е изтъкнато защо не се налага продължаване на временната неработоспособност на Фурнаджиев. За установяване на остротата и обострянето на заболяването на касатора, същият е следвало да ангажира съответните доказателства в развилото се пред първоинстанционния съд съдебно производство. От страна на Фурнаджиев не са направени доказателствени искания в тази насока и не са представени доказателства под формата на медицински документи, отразяващи усложнения, нужда от активно лечение и необходимост от продължаване на временната му неработоспособност след срока на предходния болничен лист. В този смисъл, правилно и обосновано съдът намира, че за Фурнаджиев не са били налице материалните предпоставки по чл. 6, ал. 1 НМЕ. Не се доказва, че лицето е било възпрепятствано да работи като ръководител движение поради здравословното си състояние, т.е., че е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ за периода на отменения от НЕЛК болничен лист. Следва да се посочи, че по делото липсват данни за стационарно (болнично) провеждане на физикалните процедури от страна на настоящия касатор във връзка с констатираното по-рано травматично увреждане. Няма доказателства, че същият попада в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от НМЕ. В нито един от представените медицински документи не е посочено, че пътуването му до и от работното му място ще се отрази на здравословното състояние до степен, която ще доведе до пълна или частична невъзможност да упражнява трудовите си функции, нито, че се налагат интервенции за рехабилитация извън болнично заведение, респективно такива, от които да е видно, че времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение /и за провеждане на изследвания и процедури/ запълва цялото работно време на касатора като осигурено лице. Оспореното решение на НЕЛК е мотивирано, поради което правилно административният съд е достигнал до извод в този смисъл. Фактическите констатации и правните изводи в оспореното ЕР на НЕЛК се основават изцяло на приложените по преписката медицински документи. Правните изводи, макар и кратки, са достатъчно ясни и в тях се съдържа становище по основните медицински въпроси, обуславящи наличие на основание за отмяна на болничния лист. Както правилно приема първоинстанционният съд, правото на защита на касатора не е нарушено, тъй като същият е уведомен с нарочно писмо за образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето и му е осигурено участие в процедурата. В конкретния случай, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Решението му е и обосновано, като не се констатират допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а като краен извод следва, че същият е съобразен с материалния закон. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение и същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, искането на заинтересованата страна (работодател на М. Фурнаджиев), за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, е основателно. На ДП Национална компания Железопътна Инфраструктура - Управление движението на влаковете и гаровата дейност - София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева (сто лева), предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение