Решение № 8852 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 738/2015 г.

Решение № 8852 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 738/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Русе, срещу решение № 31 от 20.11.2014 г. по адм. д. № 351/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Никола Петков Колев, от гр. Русе, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 31 от 20.11.2014 г. по адм. д. № 351/2014 г., Административен съд - гр. Русе, VIII състав, е отменил заповед № СЗ-6-П-135 от 4.08.2014 г., издадена за директор на ДСП от началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Русе, потвърдена с решение № РД-10 от 1.09.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Русе. Изпратил е преписката за ново произнасяне на административния орган по подадената от Никола Петков Колев молба-декларация вх. № 135/6 от 14.07.2014 г., съобразно с дадените със съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Никола Петков Колев от гр. Русе е подал молба-декларация вх. № 135/6 от 14.07.2014 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП. Лицето е декларирало, че няма доходи. Изрично е посочило, че не притежава жилище, не се намира на адреса за кореспонденция, а обитава ресторант "Дунавски кът" на Алея "Младост". С процесната заповед е бил постановен отказ за отпускане на помощта с мотиви, че лицето не живее на постоянния адрес. Като правно основание за издаване на заповедта, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 8 и чл. 27 от ППЗСП. Правилно съдът е приел, че в срока по чл. 27, ал. 3 ППЗСП кандидатстващият за социална помощ се е явил в ДСП гр. Русе, потвърдил е че не живее на посочения като постоянен адрес, а обитава изоставена постройка към ресторант "Дунавски кът" на Алея "Младост". Последната е посетена от социалните работници и те са констатирали, че в помещението няма елементарни условия на живот. То е без вода, електричество и прозорец. При това положение правилен е изводът на съда, че социална анкета е била проведена и не са налице предпоставките на чл. 27, ал. 5 ППЗСП за постановяване на отказ на това правно основание. Правилно първоинстанционният съд е приел също така, че социалните помощи по чл. 9, ал. 1 ППЗСП се отпускат на лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Наред с това лицата трябва да отговарят и на допълнителните условия, посочени в текстовете на чл. 10 и 11 ППЗСП. Разпоредбата на чл. 8 ППЗСП не е определяща за правото на социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Текстът на чл. 8 ППЗСП разпределя компетентността между органите по социално подпомагане. Към изложените правни изводи на първоинстанционния съд и във връзка с касационните оплаквания, настоящият състав на Върховния административен съд счита за необходимо да добави, че поддържаната от касатора теза води до лишаването от месечна помощ по чл. 9, ал. 1 ППЗСП на лица, които нямат дом и са особено социално уязвими. Даденото от административния орган тълкуване на нормативната уредба е в противоречие с целите на ЗСП, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗСП, законът има за цел подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, както и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. Опасността от получаване на социални помощи от повече от един орган по социално подпомагане може да бъде преодоляна чрез справки в информационната система и не оправдава лишаването на лицата без дом от социално подпомагане. Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ЗСП изисква последното да се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. Член 17, ал. 4 ЗСП предвижда заплащане за ползване на социалната услуга "настаняване в център за временно настаняване", така че предлагането на тази услуга, като възможност лицето да придобие "постоянен адрес" преди отпускането на социална помощ, практически не води до решаването на проблемите. Стигайки до така посочените правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Ето защо подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,