Решение № 12698 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 220/2011 г.

Решение № 12698 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 220/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро - Снаб" ЕООД гр. Русе, подадена чрез адв. К. Дончев в качеството му на пълномощник на управителя на дружеството Д. Данев, срещу Решение № 2337/11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1565/2010 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 180901162/22.02.2010 г. на орган по приходите при ТД НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 273/29.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи, че решението на Административен съд Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Искането е за отмяна на решението на АС - Варна. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Варна е ревизионен акт № 180901162 от 22.02.2010 г. на орган по приходите при ТД НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 273/29.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 01.2006 г. в размер на 1737,51 лв. и лихва - 954,17 лв., м. 02.2006 г. - 1369,71 лв. и лихва - 739,13 лв. и м. 03.2006 г. за 2083,12 лв. и лихва - 1101,91 лв. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е установил е пълно следната фактическа обстановка: Ревизираното лице е подало справки-декларации за м. 01, 02 и 03.2006 г., в които е посочило ДДС за внасяне в размер съответно 1737,51 лв., 1369,71 лв. и 2091,74 лв. Така посочените задължения за ДДС съответстват на дължимия. ДДС за трите данъчни периода не е внесен от дружеството, за което е издаден процесния РА. Съгласно заключение на приета ССчЕ за предходни периоди - м. 10, 11 и 12.2005 г. лицето в СД е декларирало ДДС за възстановяване и приспадане в размери съответно 1730,46 лв., 5,58 лв. и 3465,46 лв. С акт за възстановяване и прихващане (АПВ) № 1021628/10.08.2010 г., влязъл в сила на 24.08.2010 г., деклариран от дружеството ДДС за възстановяване за д. п. м. 4.06.2010 г. е прихванат със задълженията на същото дружество по процесния РА, заедно с допълнително начислена лихва за забава. Касационният съд възприема установеното от АС Варна, намира, че на са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото. Спорно по делото пред АС Варна е било допуснато ли е процесуално нарушение в хода на ревизионното производство, което да е категорията на съществените такива, налице ли е материална незаконосъобразност на обжалвания РА предвид това, че не е взето предвид, че определените с него задължения са внесени поради извършено прихващане и оттам налице ли е такова прихващане. Тези въпроси са останали спорни и са предмет на наведените касационни оплаквания, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения: Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на РА, изразяващо се в липса на мотиви. Такива се съдържат в ревизионния доклад, послужил за издаване на РА и са доразвити в потвърждаващото решение на директора на дирекция "ОУИ" Варна. Несъстоятелна е тезата на касатора, че определените му задължения по ЗДДС (отм.) - за внасяне на начислен ДДС, невнесен в сроковете по чл. 74 ЗДДС (отм.), не съществуват към момента на издаване на РА, поради погасяване чрез извършено прихващане с дължим ДДС за възстановяване за предходни данъчни периоди. Прихващането като способ за погасяване на данъчни задължения се извършва по специален ред и процедура, уредени в ДОПК - гл. шестнадесета, която започва служебно или по искане на лицето и приключва с нарочен акт - акт за възстановяване или прихващане. В процесния случай няма данни за проведена такава процедура или издаден нарочен акт, обратното - налице е удостоверяване съгласно писмо на директора на ТД на НАП, офис Русе, че такава процедура не е провеждана преди издаване на РА по отношение на ДДС за данъчни периоди м. 10.2005 г. - м. 03.2006 г. Следва да се отбележи, че прихващането като правен способ за погасяване на данъчни задължения е различно от компенсацията в облигационното право. В неговия фактически състав се включва още един задължителен юридически факт - това е актът на данъчния орган. Съгласно приложимите императивни правни норми е изключена възможността за самостоятелно прихващане на данъчни задължения от самите данъчни субекти. Определените с РА задължения за ДДС и лихви са прихванат едва с АПВ № 1021628/10.08.2010 г. този акт е издаден след издаване на РА, поради което не се отразява на законосъобразността на последния. Несъстоятелна е тезата на касатора, че е недопустимо прихващане с обжалван ревизионен акт, тъй като няма данни изпълнението на РА да е спряно, поради което и на основание чл. 153 и чл. 157 ДОПК - РА е подлежащ на изпълнение на акт, независимо от неговото обжалване по административен или съдебен ред. Решаващият съд в този смисъл като е взел предвид наличната фактическа обстановка е направил съответните правилни правни изводи. Не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото разноски не се дължат в полза на касатора, нито в полза на ответника по касация, за който няма данни да е направил такива. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение,