Решение № 2605 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2020 г.

Решение № 2605 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 106 от 17.07.2020 г. по административно дело № 199/2020 г. Административен съд – Шумен е отхвърлил оспорването по жалба на Р. Грудев, ЕГН [ЕГН], против решение № 2153-27-12/10.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 2175-27-51#1 от 10.01.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО е отменено разпореждане № 0301523/2.09.1997 г. и последващите го, по отношение на социалната пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ на Р. Грудев от гр. Шумен. Постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Р. Грудев, действащ чрез пълномощника адвокат Иванов. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отменени и потвърдените с него решение на директора на ТП на НОИ – Шумен и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Шумен, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Бичинова-Илиева, в писмени отговор и становище аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага той да бъде потвърден. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено от първоинстанционния съд, че със заявление от 2.09.1997 г. Р. Грудев е подал заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност, към което е приложил Експертно решение (ЕР) № 1826/18.08.1997 г., издадено от обща ТЕЛК – Ловеч, в което е посочена диагноза [диагноза] с тежки равновесни нарушения, невъзможна самостоятелна походка и други заболявания, и е дадена оценка на трудоспособността "инвалид първа група с чужда помощ по СТНПС точка 13" със срок пожизнен. Въз основа на това ЕР е постановено разпореждане № 0301523, с което от 4.03.1997 г. (датата на инвалидизиране) пожизнено са му отпуснати социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ. Отпуснатата пенсия е била осъвременявана и увеличавана по размер с последващи разпореждания. По сигнал, че Р. Грудев неправомерно получава пенсия като инвалид, е извършена проверка от сектор ПИП при ОД на МВР – Шумен, материалите по която са докладвани на Шуменската районна прокуратура и е образувана прокурорска преписка, производството по която е приключило с постановление от 10.12.2019 г. за отказ да се образува наказателно производство поради изтекла давност за извършеното престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и несъставомерност по други членове от специалната част на НК. Заради съдържащите се в прокурорското постановление фактически установявания, че представеното от Грудев ЕР от ТЕЛК – Ловеч, въз основа на което му е отпусната пенсията и добавката към нея, е неистинско или с невярно съдържание, а действията на лицето са допринесли до неоснователното му обогатяване с недължими суми за инвалидна пенсия, то било изпратено на директора на ТП на НОИ – Шумен. Последвало е издаване на процесното разпореждане от 10.01.2020 г., с което ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Шумен на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО е отменено разпореждането от 2.09.1997 г. и последващите го по отношение на социалната пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ на Р. Грудев. Разпореждането от 10.01.2020 г. е обжалвано от Грудев по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Шумен, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.03.2020 г. не е уважил сезиралата го жалба. В мотивите си директорът е анализирал установените факти по случая, като е съобразил, че в РКМЕ при РЗИ – Ловеч няма медицинско досие на Р. Грудев, а експертното решение от 18.08.1997 г., което той е представил пред пенсионния орган като издадено при негово освидетелстване от ТЕЛК – Ловеч, всъщност е издадено на друго лице – Б. Радев. Същевременно след диагностицирането му с посочената по-горе тежка диагноза и препоръка да не извършва работа, свързана с обременяване на долни крайници, Р. Грудев е заминал да работи като шофьор на камион във ФР Германия, а при подновяване на свидетелството му за управление на МПС през 2014 г. е представил медицинско удостоверение за извършени клинични прегледи и неврологичен статус, в което удостоверение е посочено, че е здрав. По–късно, през 2015 г., Грудев е претърпял хирургически интервенции в Германия, бил е освидетелстван от немски лекар и през 2017 г. чрез немския осигурителен институт е депозирал до ТП на НОИ – Шумен заявление за отпускане на пенсия за общо заболяване, към което е приложил немската медицинска документация за лечението му във ФРГ. По този повод е извършено неговото преосвидетелстване, приключило с експертно решение № 0737/25.03.2019 г. на ТЕЛК І към "МБАЛ – Шумен" АД, с което той е бил определен като работоспособен без трайно намалена работоспособност. За да приеме жалбата на Р. Грудев против решението от 10.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд – Шумен е постановено в съответствие с надлежно събраните писмени доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод в насока, че атакуваното пред него административно решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Съществен за преценката му е бил безспорно установеният правно релевантен факт, че Експертно решение № 1826/18.08.1997 г., издадено от обща ТЕЛК – Ловеч и представено на 2.09.1997 г. в ТП на НОИ – Шумен със заявление с вх. № 12008 за отпускане на социална пенсия за инвалидност, не принадлежи на Р. Грудев и не отразява негово освидетелстване от орган на медицинска експертиза. Това на свой ред сочи на липса на фактическо основание за получаване от Грудев на отпуснатата му социална пенсия за инвалидност и добавката към нея за чужда помощ, поради което материално законосъобразно разпореждането от 4.03.1997 г. за отпускането им и последвалите разпореждания за осъвременяването им е било отменено. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че съдът не е изяснил фактите по спора. Изводите си съдът подкрепя с доказателствата по делото. От тях е видно освен изложеното по-горе, и че Грудев няма заведена рецептурна книжка за хронично болни и не е включен в диспансерен регистър на изпълнители на медицинска помощ. От друга страна, неизискването от съда на несъществуващо (видно от писмо изх. № 4903/8.06.2020 г.) медицинско досие на Р. Грудев от РКМЕ към РЗИ – Ловеч, не може да обоснове извършване на нарушение на съдопроизводствените правила в хода на производството пред първата инстанция. Неналично е и твърдяното в касационната жалба нарушение по чл. 194, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК на истинността на Експертно решение № 1826-130/18.08.1997 г., издадено от обща ТЕЛК гр. Ловеч, защото решаващият съдебен състав се е произнесъл по оспорването на официалния свидетелстващ документ по реда, установен в чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК – с решението си по делото. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,