Решение № 13959 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2010 г.

Решение № 13959 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Хевеа Ким" АД гр. Мадан чрез процесуален представител адв. З. Сираков, срещу решение № 196 от 6.07.2010 г. по адм. дело № 165 по описа за 2010 г. на Административния съд - гр. Смолян. В касационната жалба и допълнително в писмено становище са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и е необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Мадан не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Смолян е бил Акт за установяване на вземане на Община Мадан за такса битови отпадъци № 06160002 от 8.04.2010 г., издаден от Кмета на Община Мадан, с който на касатора "Хевея Ким" АД са определени задължения спрямо Община Мадан в размер на 1946, 42 лв. - такса за битови отпадъци и сума в размер на 140,85 лв. лихва за просрочие на плащането, като таксата е за 2009 г., а лихвата е изчислена към 8.04.2010 г. Съдът е отменил частично административния акт, като по същество в мотивите си е приел, че административния орган не се е справил с доказателствената тежест да обоснове по отношение процесния имот и за процесните периоди реално извършени услуги по смисъла на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, а именно за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като за тези дейности такса не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Прието е за доказана дейността по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, поради което и на основание определените от общината размери на таксата съдът е изменил обжалвания акт в тази му част и е определил дължимост на такса само за тази дейност. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил обжалвания акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Според него са спазени императивно установените изисквания относно предвидената писмена форма на акта, като са включени всички задължителни и законоустановени реквизити и са изложени подробно фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя пред него, като е приел, че не е налице нарушаване на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. За да обоснове изводите си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно. Общинските съвети сами определят размерите на местните такси, като в чл. 6 и сл. от ЗМДТ са уредени общите правила и принципи за образуването на таксите и цените за услугите, предоставяни от общините. Съгласно чл. 63, ал. 2 от същия закон, видът на услугите и границите на отделните райони, в които ще се предоставят услугите, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година, а съгласно ал. 1 от същата разпоредба за имоти, които се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Както беше посочено по-горе определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е от компетентността на общинския съвет на съответното населено място, като това се осъществява и по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Освен това в чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; както и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В процесния случай е установено, че е налице съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци и няма основание касаторът да се позовава на цитираната разпоредба, която му дава възможност да бъде освободен от този вид такса. С цитираните от първоинстанционния съд решения на общинския съвет Мадан, той е определил за недвижимите имоти, от категорията на която са и процесните имоти на касатора, за което няма спор, само такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 3,35 промила. Касационното възражение е насочено към неправилна преценка от страна на съда за начина на прилагане на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, което се обосновава от неправилното тълкуване на чл. 63, ал. 1 от същия закон. Това възражение е неоснователно, понеже двете посочени разпоредби са категорични, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Освобождаването от тях може да се осъществи когато услугата не се предоставя в едната хипотеза и когато няма депа за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в другата хипотеза. В последната няма изискване за извършване на услуга, а това се установява именно поради липсата на депа или други съоръжения. По делото безспорно е установено, че има такова друго съоръжение - площадка (сметище), съответно такава се извършва. Без значение в случая е, че в процесните имоти не се генерират отпадъци, както и че таксата се дължи при наличието на реално извършени услуги. От една страна първия факт подлежи на доказване от страна на задълженото лице, което оспорва административния акт и в него е доказателствената тежест, което по делото е частично реализирано, а по втория настоящият състав изложи доводи. Освен това същите тези две обстоятелства следва да бъдат преценявани в хипотезата на освобождаване от такса за битови отпадъци, а конкретните такива хипотези на освобождаване и редът за освобождаване от такса за битови отпадъци са предмет на регламентиране от актовете на общинските съвети, наредби и др., издавани на основание чл. 9 от ЗМДТ, съгласно чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи. С оглед изхода на делото съобразно чл. 161 ДОПК на жалбоподателя се дължат направените разноски по договор за правна помощ в размер на 250 лева. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение,