Решение № 3289 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. П., гражданин на Република Сърбия, чрез процесуалния представител адвокат Вълков срещу решение №39221 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело №7737 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което решение е отхвърлена жалбата на П. П., гражданин на Сърбия срещу отказ за влизане в Република България, от 25.06.2025 г. № 0116825000224, постановен от контролиращ служител при ГКПП Стрезимировци при ГДГП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развиват се доводи и за противоречие с европейски норми и на практиката. Иска се отмяна на съдебния акт и да се отмени оспорения отказ или да се върне делото за ново разглеждане на друг състав. Поддържа исканията и в съдебно заседание. По делото е постъпила молба-становище от 12.03.2026г. от ответника, чрез процесуалния представител за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Касационното производство е проведено при участие на прокурор от Върховна касационна прокуратура. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил отказ за влизане в Република България, от 25.06.2025 г. № 0116825000224, постановен от контролиращ служител при ГКПП Стрезимировци при ГДГП. Съдът е приел, че няма спор от фактическа страна, че лицето е включено в списъка със забрана / карта за санкции/ като за изброени лица е посочено, че са използвали неистински документи за получаване на българско гражданство. Лицето фигурира в масива по чл.21а ал.1 от Закона за чужденците в Република България. Поради което съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и при изрично спазване на законовите разпоредби на ЗЧРБ. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Няма направени други възражения в касационната жалба по основания – фактически и правни, на които първата инстанция да не е отговорила, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Видно от постановения административен акт – отказ, фактическото основание е подведено под нормата на чл. 21а от ЗЧРБ. Нормата е свързана с включване на адресата в информационния масив на нежеланите чужденци, следствие на което при установяване му на граница на същия се забранява влизането в страната ни. Не е необходимо да има нарочно издадена заповед - връчена и влязла в сила за включване в масива. Налице е отбелязване, че лицето е със забрана за влизане в Република България от 28.05.2025 г. по докладна записка. Видно от докладна записка рег. № М-5559/19.05.2025 г., същата е от председателя на ДАНС до главния секретар на МВР за включване в информационния масив на нежеланите в страната чужденци (конкретно т. 21) като сред тях е и жалбоподателят. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение