Решение № 3610 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 961/2016 г.

Решение № 3610 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 961/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. М. В. от гр. В. против Решение № 2516 от 26.11.2015 г. постановено по адм. д. № 1568 по описа за 2015 г. на Административен съд В.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-жа Вълчева против Ревизионен акт /РА/ № 1400011/26.02.2015 г. на орган по приходите при Териториална дирекция/ТД/ на Националната агенция по приходите /НАП/ - В., потвърден с Решение № 251/12.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В., с който на жалбоподателката са установени задължения за авансови и окончателни задължителни здравно-осигурителни вноски общо в размер на 1 937,70 лв и лихви 653,77 лв., от които: за 2009 г. - 324,90 лв. и лихви 173,37 лв. за 2010 г. - 403,20 лв. и лихви 175,93 лв; за 2011 г. - 403,20 лв. и лихви 148,02 лв; за 2012 г. - 403,20 лв. и лихви 106,28 лв; за 2013 г. - 403,20 лв. и лихви 50,15 лв.

Касационната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че

=съдът не обсъдил приложимата за случая разпоредба на чл. 12, ал. 4 ДОПК, препращаща към Закона за адвокатурата;

=не дължи авансови задължителни здравни осигурителни вноски, защото доходите, получени от нея като пенсионер, но работещ адвокат, се получават в края на календарната година, а не помесечно;

=Законът за здравното осигуряване е противоконституционен, в частта му, относно задълженията за задължителни здравни осигурителни вноски на работещите пенсионирани адвокати - жалбоподателката е пенсионер и здравно осигурена от 1999 г., поради което определянето на процесните задължения за ЗОВ представлява втори път определяне на задължения на същото основание;

=съдът не съобразил приложимото право на ЕС, нито разяснение на НАП по прилагането на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

=неправилно съдът присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, при липса на доказателства за направени разноски.

Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от Административния съд.

В писмено становище от 2.03.2017 г. жалбоподателката изтъква, че не е съобразено Разяснение № 2433315 от 17.07.2007 г. на НАП и че тя не е реализирала доход по-висок от минималния осигурителен доход за процесните периоди и има месечни доходи от 300-340 лв. - под прага на бедността, както и че част от установените задължения са погасени по давност.

С допълнителни уточнения на касационната жалба от 1.03.2018 г., жалбоподателката повтаря направените вече оплаквания

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Колева, оспорва жалбата по съображения в писмена молба от 7.03.2017 г. Счита, че жалбоподателката като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия дължи осигурителни вноски върху минималния месечен размер по чл. 8, ал. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, като авансовите вноски се дължат помесечно. Независимо, че жалбоподателката е пенсионер, тя е задължена за здравни осигурителни вноски, а Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд по конст. д. № 4/2000 г. не се отнася за случая.

Моли да се остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Съдът правилно отхвърлил жалбата, защото процесните задължения са установени законосъобразно по основание и размер, като никое от тях не е погасено по давност, защото е било налице спиране на давността.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното:

За да постанови обжалваното решение, административният съд приел от фактическа страна, че:

Ревизията за установяване на дължимите вноски за здравно осигуряване за периоди 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г., приключила с оспорения РА, е възложена от компетентен орган, а актът е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК.

Жалбоподателката е местно физическо лице, придобило право на пенсия за изслужено време и старост от 1999 г., упражняващо свободна професия - адвокат, вписана в Адвокатска колегия - В. на 21.04.1992 г. и понастоящем. По данни в информационния масив на НАП, потвърдени от Адвокатска колегия - В. е установено, че дейността е упражнявана без прекъсвания и възобновявания.

От информационния масив на НАП е установено, че за процесните периоди жалбоподателката не е подавала информация за осигурителен доход и стаж в персоналния регистър в НАП, не е подавала годишни декларации обр. 6 за дължими осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

На връченото й лично искане за представяне на документи във връзка с предмета на ревизионното производство, такива не са представени.

По данни в информационния масив на НАП е установено, че жалбоподателката е подавала ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и е декларирала получени доходи от упражняване на свободна професия, както следва:

• за 2009 г. - получен доход 5 415 лв.. след приспадане на разходи за дейността /25%/ облагаем доход 4 061.25 лв.

• за 2010 г. - получен доход 2 800 лв., след приспадане на разходи за дейността /25%/ облагаем доход 2 100 лв.;

• за 2011 г. - получен доход 1 375 лв., след приспадане на разходи за дейността /25%/ облагаем доход 1 000 лв.;

• за 2012 г. - получен доход 1 200 лв., след приспадане на разходи за дейността /25%/ облагаем доход 900 лв.;

• за 2013 г. - получен доход 2 100 лв., след приспадане на разходи за дейността /25%/ облагаем доход 1 575 лв.

По данни в информационния масив на НАП с подадените справки по чл. 73 от ЗДДФЛ е установено, че са налице следните данни за изплатени на жалбоподателката суми, различни от трудови възнаграждения:

• за 2010 г. - в общ размер 3 670 лв. /платци на дохода: Районен съд В. -120 лв., Окръжен съд В. - 550 лв., Национално бюро за правна помощ - 3 000 лв./;

• за 2013 г. - в общ размер 3 295,54 лв. /платци на дохода: Районен съд В. - 1 255,54 лв., Национално бюро за правна помощ - 2 040 лв./.

Органите по приходи приели, че ревизираното лице е задължено за внасяне на здравни осигурителни вноски в размер на 8% /съгласно чл. 2 от ЗБНЗК /Закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса/, на основание на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, както и че не е внасяла нито авансови, нито окончателни такива вноски.

Органите по приходи са определили размера на дължимите от жалбоподателката авансови здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, както следва:

• за 2009 г. - минимален месечен осигурителен доход 260 лв., дължима авансова месечна вноска 20,80 лв. Общо дължими авансови здравноосигурителни вноски за годината - 249,60 лв.

• за 2010 г. - минимален месечен осигурителен доход 420 лв., дължима авансова месечна вноска 33,60 лв., общо дължими авансови здравноосигурителни вноски за годината - 403,20 лв.;

• за 2011 г. - минимален месечен осигурителен доход 420 лв., дължима авансова месечна вноска 33,60 лв., общо дължими авансови здравноосигурителни вноски за годината 403,20 лв.;

• за 2012 г. - минимален месечен осигурителен доход 420 лв., дължима авансова месечна вноска 33,60 лв., общо дължими авансови здравноосигурителни вноски за годината 403,20 лв.;

• за 2013 г. - минимален месечен осигурителен доход 420 лв., дължима авансова месечна вноска 33,60 лв., общо дължими авансови здравноосигурителни вноски за годината 403,20 лв.

Единствено за 2009 г. приходните органи определили окончателна здравно-осигурителна вноска в размер на 75,30 лв. /при минимален годишен осигурителен доход в размер на 3 120 лв., и деклариран от жалбоподателаката годишен доход в размер на 4 061,25 лв., след приспадане на разходи/

За дължимите, но невнесени авансови вноски и една окончателна вноска, органите по приходи начислили лихви за просрочие.

При така установените от факти, съдът направил следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок, против подлежащ на оспорване данъчен акт, потвърден по административен ред. Оспореният РА е издаден от компетентни органи, в изискваната форма и при издаването му процесуалните правила не са били нарушени съществено.

По прилагането на материалния закон по възражението, че жалбоподателката не следва да се самоосигурява по реда на ЗЗО, след като е пенсионирана, съдът приел, че независимо, че й е отпусната пенсия, за извършваната дейност като упражняваща свободна професия в ревизираните периоди, тя дължи здравноосигурителни вноски. В ЗЗО липсва изрична разпоредба относно недължимост на здравноосигурителни вноски за работещите пенсионери. С Решение № 5 от 29 юни 2000 г. по конституционно дело № 4/2000 г. КС е приел, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица но чл. 4, ал. 3 КЗОО /Загл. изм. на КСО с ДВ, бр. 67/2003 г./ би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение; приел е още, че работещите пенсионери биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание. КС обаче обявява за противоконституционни разпоредбите само на чл. 4, ал. З от КЗОО /Загл. изм. на КСО с ДВ, бр. 67/2003 г./, касаещи задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт за работещите пенсионери, но няма произнасяне за недължимост на здравноосигурителни вноски. Следователно доводите в тази посока, изложени в жалбата, са неоснователни.

При служебната проверка относно размера на установените задължения и без доказателствени искания на жалбоподателката пред административния съд в тази връзка, съдът приел, че този размер е определен законосъобразно:

Коректно са определени стойностите на минималния месечен осигурителен доход за ревизираните години, както и годишният осигурителен доход за определяне на доизравнителни вноски за 2009 г. при съобразяване на получените облагаеми доходи от жалбоподателката. Точни са размерите на дължимите здравни вноски предвид разпоредбите на ЗДБОО и определените в него ставки за определяне на същите. Правилни са начислените лихви за просрочие предвид разпоредбите на чл. 175 от ДОПК, чл. 1 от ЗБДТДПДВ, чл. 40, ал. 1, т. 1. буква "в" от ЗЗО вр. чл. 7, ал. 4 от КСО.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Относно съответствието на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО с Конституцията на Р. Б., настоящият съдебен състав на касационната инстанция сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на посочената законова разпоредба. С Решение № 7 от 27.06.2017 г. по конституционно дело № 2/2017 г. Конституционният съд отхвърли искането.

Относно съответствието на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО с Конституцията на Р. Б., настоящият съдебен състав на касационната инстанция сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на посочената законова разпоредба. С Решение № 7 от 27.06.2017 г. по конституционно дело № 2/2017 г. Конституционният съд отхвърли искането.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неоснователно жалбоподателката поддържа, че доходът, върху който дължи задължителни осигурителни вноски следва да е действително реализираният месечен доход, а не минималният месечен осигурителен доход по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи съгласно данните от данъчната декларация. Размерът на месечния осигурителен доход се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2009 г., минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 260 лв., а за 2010 г. минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица 420 лв. ЗБДОО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., предвижда минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица да се определя съобразно облагаемия им доход за предходната година, като за лицата с доход до 5400 лв. е 420 лв.

Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана дейността през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Следователно, ако осигуреното лице има доход по-малък от установения минималния осигурителен такъв, то ще дължи вноски върху минималния месечен осигурителен доход, независимо от реализирания такъв. При тази императивна правна уредба неоснователно е повтореното и в касационната жалба оплакване, че е налице законодателна празнота досежно случаите, в които минималния осигурителен доход не се достига от самоосигуряващите се лица.

Правилно административният съд е приел, че няма погасяване по давност на утановените публични задължения, нито пропускане на преклузивния срок по чл. 109 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение