Решение № 4460 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2019 г.

Решение № 4460 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Ш., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Дечева срещу решение № 110 от 22.07.2019 г., постановено по адм. дело № 80/2019 г. по описа на Административен съд – Т., с което РДГ - Ш. е осъдена да заплати на П. Петров от [населено място] обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебно производство по отмяна на Наказателно постановление № 1811600325/31.08.2018 г., издадено от директора на РДГ - Ш., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява. В представена по делото молба от 28.02.2020 г. моли да бъде даден ход на делото и поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба – П. Петров не взима становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от П. Петров от [населено място] да бъде осъдена Регионална дирекция по горите - Ш. да му заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 236/2018 г. по описа на РС – П. и за касационното производство по КАНД № 12/2019 г. по описа на АС - Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изцяло предявения иск, осъждайки РДГ - Ш. да заплати исканото обезщетение, в размер на 400 лева, ведно със законната лихва. За да стигне до този резултат, Административен съд – Т. е приел за установено, че с Решение № 201/18.12.2018 г. по НАХД № 236/2018 г. по описа на РС – П., оставено в сила с Решение № 23/27.02.2019 г. по КАНД № 12/2019 г. по описа на Административен съд - Т., е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1811600325/31.08.2018 г., издадено от директора на РДГ - Ш., с което на ищеца П. Петров, за нарушение и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От протокола от проведеното съдебно заседание по НАХД № 236/2018 г. и от постановеното Решение № 201/18.12.2018 г. на РС - П., административният съд установил, че ищецът е бил реално процесуално представляван от адвокат А. Николова от АК – Т.. Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд – Харманли съдебно производство. Констатирано от съда е също, че в приложения по НАХД № 236/2018 г. договор за правна защита и съдействие № 0000029243/18.07.2018 г. ясно е отразено, че същият се сключва за защита на ищеца срещу РДГ - Ш. по административнонаказателно дело пред РС - П., като в същия ясно е записано платената сума в брой в размер на 400 лева. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително се е явил в съдебни заседания и пред двете инстанции. При така установеното, административният съд е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. В случая безспорно по делото е, че НП № 1811600325/31.08.2018 г., на Директора на РДГ - Ш. е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение и в този смисъл е правилно, съдът е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който е отменен по съдебен ред. Досежно наличието на втората предпоставка - причинена реална и непосредствена вреда, съдът е приел, че в случая са налице достатъчно данни, от които се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат по НАХД № 236/2018 г. на Районен съд - П., както и плащане в брой на възнаграждение за адвокатска защита, отразено в приложения по наказателното дело договор за правна защита и съдействие. Наред с изложеното, са обосновани изводите на решаващия съд, че посочената имуществена вреда, е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП, тъй като единственото фактическо основание за сключването на този договор е оспорването на незаконосъобразно издаденото НП. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от П. Петров имуществени вреди, в размер на 400 лева и е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения решението на Административен съд – Т., като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 22.07.2019 г., постановено по адм. дело № 80/2019 г. по описа на Административен съд – Т.. Решението е окончателно.