Решение № 61 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2019 г.

Решение № 61 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Брико 80" ЕООД, ЕИК 203184422, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Славянска" № 8 А, ап. 5, чрез упълномощения процесуален представител адв. Найденова, против решение № 748 от 16.04.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 3039 по описа за 2017 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 237 от 16.10.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като нарушение на материалния закон и необоснованост на решението посочва, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата. Твърди, че по процесните доставки са изпълнени всички задължения, произтичащи от закона във връзка с начисляването и отразяването на ДДС, поради което отказът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е ревизионен акт № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 237/16.10.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Брико 80" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 04.2015 г. и м. 10.2015 г. в общ размер на 49 342,94 лв. и са определени следващите се лихви за забава в общ размер на 9 278,98 лв. по фактури, издадени от "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД. Констатирано е, че ревизираният субект извършва строителство на жилищни и нежилищни сгради. В хода на ревизията е установено, че доставчиците не са разполагали с необходимия технически и трудов ресурс за извършване на фактурираните към жалбоподателя доставки. Ревизиращите са направили извод, че доставките от "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД към "Брико 80" ЕООД са извършени от самото ревизирано дружество, което разполага с необходимия технически и кадрови ресурс за това. В този смисъл е прието наличието на абсолютна симулация, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от двамата доставчици фактури. За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата на "Брико 80" ЕООД, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на услуги. При съобразяване на тези обстоятелства, съдът е приел ревизионния акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на договор от 20.04.2015 г. община Сливен, в качеството на възложител, е възложила на "Брико 80" ЕООД, в качеството на изпълнител, извършването на строително-монтажни работи (СМР) на обект: "Детски и спортни площадки в гр. Сливен и населени места - изграждане на нови спортни площадки", съгласно Техническо предложение, неразделна част от договора. С възлагателни писма от 6.07.2015 г., 6.08.2015 г. и 13.10.2015 г., община Сливен е възложила на "Брико 80" ЕООД извършването на договорените СМР за следните обекти: "Спортна площадка в с. Гергевец, общ. Сливен", "Спортна площадка в кв. "Дружба", гр. Сливен" и "Спортна площадка в двора на 1-во училище, @@23@ гр. Сливен". От своя страна "Брико 80" ЕООД е превъзложило на "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД извършването на част от СМР за посочените обекти: "Спортна площадка в с. Жельо войвода", "Спортна площадка в с. Гергевец, общ. Сливен", "Спортна площадка в кв. "Дружба", гр. Сливен" и "Спортна площадка в двора на 1-во училище, кв. "Комлука", гр. Сливен". За данъчния период м. 04.2015 г. "Брико 80" ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури за доставка на стоки и услуги от доставчика "Пойнт Стор" ЕООД в общ размер на 15 166,67 лв. и за данъчния период м. 10.2015 г. е ползвало право на данъчен кредит по 5 бр. фактури за доставка на стоки и услуги от доставчика "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД в общ размер на 34 176,27 лв. За да обоснове извод за липса на реално осъществени доставки, първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги, липсва яснота какво конкретно е изработено и от кого, не са ангажирани доказателства за наличен специализиран персонал за осъществяване на специфичните СМР, не е установено с какви технически средства и материали и чия собственост са извършени услугите. Посочил е, че от представените застрахователни полици към застраховка "Трудова злополука" и за добавък към тази застраховка се установява, че "Брико 80" ЕООД разполага с необходимия персонал - 12 служители с длъжности общ работник, зидаро-мазач и кофражист, както и с необходимата техника - товарни автомобили, с които да осъществи договорените СМР. В тази връзка съдът е приел, че противоречи на правната и чисто житейската логика "Брико 80" ЕООД да възлага извършването на процесните СМР на "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД, които нямат история в осъществяването на строителни дейности, не разполагат със собствени или наети строителни машини, механизация и назначен персонал. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни възраженията на касационния жалбоподател, че предпоставките за признаване на правото на приспадане, които следва да докаже, в случая са налице. Представените и ангажирани по делото доказателства установяват конкретно възложените и изпълнени СМР. Към всяка една от процесните фактури са приложени договори, актове обр. 19 и количествено-стойностни сметки на действително извършените СМР на обектите, двустранно подписани и подпечатани от възложителя "Брико 80" ЕООД и изпълнителите "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД. Във фактурите изрично е посочен обекта, на който са извършени СМР, а в протоколите обр. 19 и количествено-стойностни сметки са описани отделните видове СМР, единична цена (единична мярка) и обща стойност, като стойността на СМР по протоколите съвпада със стойността по фактурите. Всички писмени документи са представени в хода на ревизията и не са оспорени от данъчната администрация. Не е спорно и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че обектите, на които са извършени фактурираните СМР от "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД, са изградени и се ползват по предназначение. За всеки обект има изготвена количествено-стойностна сметка от проектанта и инвеститора, неразделна част от възлагателните писма към "Брико 80" ЕООД, а приемането на СМР е с протоколи, акт обр. 19, които отговарят изцяло на количествено-стойностната сметка по възлагане. От съдържанието на договорите, фактурите и протоколите обр. 19, се установява, че касаят дейности на обектите, на които по договора, сключен между "Брико 80" ЕООД и община Сливен, е възложено извършването на СМР на детски и спортни площадки. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието без оспорване от страните, се установява, че всички резултати от сделките и събитията по процесните фактури са начислени в момента на тяхното възникване и отразени в счетоводството на "Брико 80" ЕООД по дебита на счетоводна сметка 302 Материали, счетоводни сметки от гр. 60 Разходи по икономически елементи, приключени със счетоводна сметка 611 Разходи за основната дейност за признаване на разход в размер на 246 714,67 лв. и кредита на счетоводна сметка 401 Доставчици за отразяване на задълженията за получените услуги. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва извод за наличие на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя общо в размер на 49 342,94 лв. за данъчните периоди м. 04.2015 г. и м. 10.2015 г. по фактурите, издадени от "Пойнт Стор" ЕООД и "Строй - Билдинг Инженеринг" ООД. Необосновано приходните органи и съдът са изследвали наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на конкретните СМР. В решение на Съда на Европейския съюз по дело С-324/11 /Gabor Toth/, изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Посочено е още, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В настоящия случай от приходните органи не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на оспорения съдебен акт. Решението на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на "Брико 80" ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на дирекция "ОДОП" - Бургас и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт относно установените допълнителни задължения за ДДС и лихви. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на "Брико 80" ЕООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 5 910,98 лв. за двете съдебни инстанции, представляващи платени държавни такси, възнаграждения за вещите лица по извършените съдебни експертизи и адвокатско възнаграждение, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК и документи за плащането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,