Решение № 11842 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Атанасова, от гр.Бургас, чрез процесуания й представител - адв.Кокаларова, против решение 744 от 20.05.2021г. постановено по адм.дело 552/2019г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.2 и 3 АПК. Ответниът: Общински съвет /ОбС/ - Несебър, редовно призован, не изпраща представител. От същия, чрез упълномощения от председателя на ОбС-Несебър процесуален представител - адв.Каменова, е постъпил отговор, с който изразява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ и при условията на евентуалност сочи, че е неоснователна. Ответникът: община-Несебър, редовно призована, не се представлява. Ответникът: "Росси" ЕООД, чрез пълномощника му - адв.Тодоров, оспорва касационната жалба като недопустима, на основание чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ и евентуално като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение, на основание чл.159, т.1 АПК, вр.чл.15, ал.6 ЗУТ и чл.221, ал.3 АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество, поради следното: Пред Административен съд - Бургас К. Атанасова е оспорила Решение 974 по т.30 на Протокол 34/31.01.2019г. на ОбС-Несебър, с което на основание чл.129, ал.1, изр.второ, във вр.чл.15, ал.3 и 5 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на к.к."Слънчев бряг-запад", по отношение на УПИ II-общ., ПИ с идентификатор 51500.506.520, УПИ VII, ПИ с идентификатор 51500.506.689 и част от ПИ с идентификатор 51500.506.528 по КККР на гр.Несебър, кв.4501 по плана на к.к."Слънчев бряг-запад", в частта, с която се изменя регулационната граница между УПИ II и УПИ VII и в частта на новосъздадената улица-тупик с проектен идентификатор 51500.506.718, от площа на УПИ II-общ. Оспорването на ПУП-ПР, в частта на новосъздадената улица -тупик, е приключило с влязло в сила решение 221/11.02.2020г. по адм.д.552/2019г. на АС-Бургас, с което жалбата е уважена и решението на ОбС-Несебър в тази част е отменено, като незаконосъобразно. Предмет на обжалване в настоящето производство е решение 744/20.05.2021г. по адм.д.552/2019г. на АС-Бургас, което е първо по същество на оспорването на решението на ОбС-Несебър, в частта му касаеща изменението на регулационната граница между УПИ II-общ. и УПИ VII, кв.4501 по плана на к.к. "Слънчев бряг-запад", гр.Несебър, след като с решение 14408/20.11.2020г. по адм.д.6343/2020г. на ВАС, II отд. първоначално постановеното решение по жалбата на Атанасова в тази й част, имащо характер на определение, е отменено и делото е върнато за произнасяне по същество. С касационното решение е прието, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без разглеждане жалбата на Атанасова срещу решението на ОбС-Несебър в тази й част, тъй като същата се явява заинтересовано лице в производството, на основание чл.131, ал.1 ЗУТ. С обжалваното решение, съобразявайки се с решението на касационната инстанция, съдът е приел, че жалбата на Атанасова, в посочената част, е допустима, но неоснователна, поради което я е отхвърлил. Изложил е мотиви, че оспореното решение на ОбС-Несебър е издадено от компетентен орган по чл.129, ал.1 изр.второ ЗУТ и при спазване на материалния закон по чл.15, ал.3 ЗУТ, на което основание е взето и при липса на данни оспорващата да е собственик на някои от имотите-предмет на изменение на ПУП-ПР, поради което нейното съгласие не е било необходимо. Отделно е изложил мотиви за допустимост на касационното обжалване на постановеното от него решение и за неприложимост на чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ. Предвид изложеното споделят се правните изводи на решаващия съд за допустимост на касационното обжалване. Обектите - предмет на изменение на ПУП-ПР в частта от решението на ОбС-Несебър, която се оспорва, са два урегулирани поземлени имота, по смисъла на §5 т.11 ДР на ЗУТ, а именно УПИ II -общ. и УПИ VII, собственост на ответника "Росси" ЕООД, включени в територията на к.к."Слънчев бряг-запад", обявен с решение 45/25.01.2005г. на МС на РБ за "селищно образувание с национално значение". Тези обекти не се припокриват с понятието "селищно образувание от национално значение". Двете УПИ-та са понятие по ЗУТ, а селищното образувание е такова по ЗАТУРБ. Липсват данни тези УПИ-та да са обявени за обекти с национално значение, по смисъла на §5, т.62 ДР ЗУТ, за да е приложима разпоредбата на чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ, визираща необжалваемост на първоинстанционните решения, имащи за предмет индивидуални административни актове за изменение на ПУП за обекти с национално значение. Да се приеме противното означава, да бъдат изключени от касационно обжалване всички съдебни решения на първата инстанция с предмет индивидуални административни актове за одобряване или изменение на ПУП на територията на к.к."Слънчев бряг-запад", гр.Несебър, само поради това, че УПИ-тата, които са предмет на тези ПУП-ве попадат в територията на това селищно образувание. Такъв извод е неправилен, което важи и за случая. Ето защо настоящият състав намира касационната жалба на К. Атанасова за допустима. По същество намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, на основание чл.159, т.1 АПК. Това е така, тъй като решението на ОбС-Несебър, в оспорената му част, е взето на основание чл.15, ал.3 и 5 ЗУТ, представляващо специална хипотеза на изменение на ПУП-ПР, свързана с промяна на границите на УПИ II-общ. и УПИ VII, собственост на "Росси" ЕООД. От данните по делото, вкл. и заключението на СТЕ, е установено, че предмет на изменението на ПУП-ПР, в оспорената част е само изменението на границите между УПИ II и VII, изразяващо се в придаване на 509 кв.м. от общинското УПИ към УПИ VII, без да се променя предназначението им. При промяна само в границите на двете УПИ-та, без промяна в предназначението им, приложимата материалноправна норма за изменение на ПУП-ПР е нормата на чл.15, ал.3 и 5 ЗУТ, предвид на това, че единият имот е общински. Тази норма е специална и визира конкретна хипотеза на изменение на ПУП, при промяна на регулационни граници между два имота, както е в случая. Съгласно чл.15, ал.6 ЗУТ, актът за одобряване на плана за регулация,с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал.3, влиза в сила с издаването му, от което следва, че не подлежи на обжалване. Необжалваемостта на този вид индивидуални административни актове е по силата на закона - чл.15, ал.6, вр.ал.3 ЗУТ, от което следва, че жалбата на касатора срещу решението на ОбС-Несебър издадено на основание чл.15, ал.3 и 5 ЗУТ, в частта на промяна регулационните граници между двата имота, е процесуално недопустима по чл.159, т.1 АПК. Като недопустима същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея-прекратено. Като не е прекратил производството , а е постановил решение по същество, това решение на съда се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая не е имало пречки за прекратяване на производството по чл.159, т.1 АПК от първата инстанция, тъй като с отменителното касационно решение на ВАС, съдът е посочил, че касаторът има качеството на заинтересовано лице по чл.131, ал.1 ЗУТ, относимо към друго основание по чл.159, т.4 АПК. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3 АПК, вр.чл.159, т.1 АПК и чл.15, ал.6 ЗУТ, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този резултат искането на касатора за разноски е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение