Решение № 7542 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Попова, чрез процесуален представител адв. Н. Вълков, против Решение 4766/12.07.2022 г., постановено по административно дело 2353/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1040-21-42 от 23.01.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и потвърденото с него Разпореждане 23346 от 21.06.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което не е приета за трудова злополуката, декларирана при ТП на НОИ - София-град с вх. 418 от 10.05.2019 г. В касационната жалба се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез пълномощник юрисконсулт Д. Велкова, представя писмен отговор, в който твърди законосъобразност и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Топлофикация София ЕАД, представлявана от А. Александров изп. директор и И. Епитропов председател на УС, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б. Ангелов, в писмен отговор оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение 4766/12.07.2022 г., постановено по административно дело 2353/2020 г. по описа на АССГ е отхвърлил жалбата на Ж. Попова против Решение 1040-21-42 от 23.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане 23346 от 21.06.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за отказ да бъде приета като трудова декларираната при ТП на НОИ София-град злополука с 418 от 10.05.2019 г. и е присъдил разноски. Аргументиран е извод, че станалата с осигуреното лице злополука няма белезите на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като в конкретния случай не е установена причината поради която са настъпили уврежданията, респ. механизмът на трудовата злополука и нейния функционален елемент уврежданията да са станали през време и във връзка с извършваната работа. По делото не е доказано мястото на инцидента дали действително е настъпил на работното място на пострадалата и при какви обстоятелства, а от друга страна описаното в амбулаторните листове обективно състояние установява настъпило увреждане, но не и неговия първоизточник. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че началото на административното производство е поставено с подадена декларация за трудова злополука с вх. 418/15.05.2019 г. по описа на ТП на НОИ София-град, настъпила на 06.11.2018 г. в 10:10 часа с Ж. Попова, назначена на длъжност ръководител отдел/финансов контрольор в отдел Финансово стопански контрол от 12.07.2018 г. при осигурителя Топлофикация София ЕАД. В раздел 3ти Данни за злополуката е посочено, че в пострадалия служител е извикан и се е явил в кабинета на директор С. Чакалски за разговор относно изготвени от Попова Вътрешни правила за финансово управление и контрол и Правила за системата за финансово управление и контрол в Топлофикация София ЕАД съгласно ЗФКУПС. Описано е, че разговорът е започнал с нападки от страна на Чакалски към пострадалата, преминал на висок тон и посочване на две обемни папки на масата пред бюрото му. Тонът на изпълнителния директор ескалирал, вследствие на което той взел едната папка от масата и с разярен поглед към пострадалата я стоварил върху дланта и пръстите на лявата й ръка. Вследствие на което Попова получила нараняване на китката на ръката, стрес и трайно заекване. Като свидетели са посочени: Д. Сиракова служител в дирекция Правна; Д. Кънев директор на дирекция Човешки ресурси; Д. Билева председател на СД на дружеството. Със Заповед Ц1015-21-139 от 23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, на основание чл. 58, ал. 1 КСО, е наредено да се извърши разследване на злополуката, резултатите от което са обективирани в Протокол 36 от 11.06.2019 г. От него се установява, че разследването е направено по представени от страните документи, а именно: Декларация за трудова злополука с вх. 418/10.05.2019 г. на ТП на НОИ София-град; уведомление за трудова злополука; лист за преглед на пациент в КДБ/СО 051612 от 06.11.2018 г. ВМА МБАЛ София, с данни от анамнеза: нанесен побой по време на работа болка в л. длан; Амбулаторен лист 32429 от 06.11.2018 г., ВМА МБАЛ София; Съдебномедицинско удостоверение 348.11/2018 г. със заключение: оток по гърба на лявата длан; Постановление на Софийска районна прокуратура 317/2019 г. от 19.04.2019 г. по пр. пр. 317/2019 г. по описа на СРП за отказ за образуване на досъдебно производство, в което е възприето следното: директорът не отрича да е повишил тон повече от необходимото, но заявява, че не е посягал и обиждал Попова, а просто е ударил папките в масата и материалите в тях са се разпилели. Към преписката са приложени също обяснения от Д. Сиракова, която е присъствала на разговора от 06.11.2018 г. в кабинета на изпълнителния директор. Същата отрича посегателство от страна на Чакалски спрямо Попова; Информация от Д. Кънев, който е връчил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, от което Попова видимо се е разстроила и отказала да подпише документите; обяснение от Р. Рошков посочва, че по време на разговора е бил в стаята на секретарката на изпълнителния директор и е видял Попова, която при излизане от кабинета е била видимо недоволна и разстроена. Приложено е и писмо от осигурителя, в което е посочено, че за периода 05.11.2019 г. 10.05.2019 г. Ж. Попова няма отработени дни в Топлофикация София ЕАД, поради нейното освобождаване от работа, считано от 06.11.2019 г. Въз основана на описаните документи, комисията е приела, че макар, да е установено, че Попова е получила травматични увреждания, то не са събрани категорични доказателства, как точно е получила това нараняване и какъв е бил механизмът на причиняването му. Констатирано е, че Попова не е представила болничен лист за временна неработоспособност от деня на инцидента. С Разпореждане 23346 от 21.06.2019 г. длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град е приело, че станалата на 06.11.2019 г. злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Според констатациите на длъжностното лице единственият законоустановен начин, по който се удостоверява временна неработоспособност е чрез издаден болничен лист по образец. Независимо от констатациите от извършения медицински преглед, сочещи повърхностна травма на китката и дланта, неуточнена и оток по гърба на лявата длан, е обобщено, че претърпеният инцидент не е довел до неработоспособност и на Попова не е издаден болничен лист за временна неработоспособност. Така издаденото разпореждане е обжалвано от пострадалата пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 1040-21-42 от 21.03.2020 г. е отхвърлил жалбата, възприемайки изцяло фактическите констатации и правни изводи на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. От текста на чл. 55, ал. 1 от КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. Понятието е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка( между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. В конкретния случай представените медицински документи установяват настъпило нараняване на лявата китка на Попова, а приетата пред първоинстанционния съд съдебнопсихиатрична и психологична експертиза потвърждава наличие на стресово разстройство. Въпреки това от сведенията на лицата очевидци на инцидента, се опровергава достоверността на снетата анамнеза при извършените прегледи, при които получените данни се използват за поставяне на диагноза и за съставяне на съответни схеми а лечебни и профилактични мероприятия. Последните отразяват единствено субективното отношение на Попова към релевантните факти. Колегата на оспорващата Д. Сиракова е пряк свидетел на проведения разговор между директора Чакалски и Попова. Тя отрича да е извършвано каквото и да било посегателство спрямо касационни жалбоподател. Данни за физическа намеса не дават и останалите колеги на Попова Д. Кънев и Р. Рошков. И двамата са възприели нестабилното емоционално състояние на оспорващата, логичен повод за което може да се приеме прекратяване на трудовото правоотношение, непосредствено след срещата с изпълнителния директор. В тази насока първоинстанционният съд правилно е ценил събраните гласни доказателства, съдебно психиатрична и психологична експертиза. Предвид представените по делото писмени и гласни доказателства доказателства следва да се приеме, че липсва юридически белег на трудовата злополука, а именно: причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва установяване на функционалния елемент по чл. 55, ал. 1 от КСО увреждането да е настъпило по време и във връзка с извършваната работа. Не е доказано мястото на инцидента- дали действително е настъпил на работното място на Попова и при какви обстоятелства. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В случая относимите доводи на жалбоподателя са обсъдени и точно е преценена законосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ София-град и на Топлофикация София ЕАД основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 (двеста) лева, по 100 лева за всеки ответник. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,