Решение № 159 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5806/2007 г.

Решение № 159 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5806/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищцата Й. П. Г. от град С. против въззивно решение № 146/2.05.2007 г. по гр.д. № 137/2007 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: Й. П. Г. от град С. е предявила срещу М. И. Д. от град С. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящ се в с. С., община Г., област Софийска с площ от 504 кв.м, подробно описан в исковата молба. Твърди също така, че ответницата е собственик на съседен имот и самоволно е преместила оградата между двата имота, следствие което е навлязла в нейния имоти е завзела около 20 кв. м. Излага се, че оградата не съвпада с граничната линия. Ищцата моли да бъде осъдена ответницата да и предаде владението на 20 кв.м, неправомерно завзети от нейния имот. С решение от 30.12.2004 г. по гр.д. № 140/6.11.2006 г. по гр.д. № 79/2006 г. Елинпелинският районен съд II-ри състав, е уважил иска за 5 кв.м, като до пълния предявен размер от 19 кв.м го е отхвърлил като неоснователен. С решение № 146/2.05.2007 г. по гр.д. № 137/2007 г., по въззивна жалба от ищцата Й. П. Г., Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че с оглед данните от приетата от съда съдебно-техническа експертиза искът е доказан за 5 кв.м, а относно разликата до 19 кв.м искът е неоснователен, тъй като н се доказва ответницата по иска да упражнява фактическа власт върху такава част от имота на ищцата. Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищцата Й. П. Г., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи фактът на провеждане на съдебното заседание пред въззивната инстанция, тъй като призовката за ищцата не носи подписа на нейния процесуален представител адв. Х. Като такова нарушение се сочи и отказът на съда да назначи исканата от ищцата нова съдебно-техническа експертиза. Излага се, че поставените с въззивната жалба въпроси не съвпадат с тези, на които е отговорено в заключението на техническата експертиза, приета от районния съд. По съществото на спора се излагат оплаквания, че едностранно и при наличието на непълнота са кредитирани свидетелските показания, дадени пред първата инстанция, както и данните от съдебно-техническата експертиза. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска в пълен размер като алтернативно се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Ответницата по касация - М. И. Д., посредством процесуалния представител - адв. Ц, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Решението на въззивната инстанция е правилно. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка досежно оформянето на призовката й за въззивното производството. Доколкото е налице първа касационна жалба липсва процесуална възможност за проверка оформянето на призовката за съдебното заседание пред окръжния съд посредством събирането на доказателства за това. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на въззивната инстанция да допусне изслушването на нова съдебно-техническа експертиза по въпроси поставени във въззивната жалба. Поставените с въззивната жалба въпроси не са относими към настоящия спор. Същите могат да бъдат решение в спор с правно с основание чл. 109а ЗС. Изводите на Софийския съд по съществото на спора са законосъобразни и обосновани. Същите съответстват на данните от заключението на приетата пред първата инстанция съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, и приложената към нея скица, от които е видно, че претенцията на ищцата е основателна за 5 кв. м. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решени е- в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, съставна IV г.о.