Решение № 9666 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14369/2010 г.

Решение № 9666 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14369/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стела Лъчезарова Иванова от гр. Монтана, действаща лично и като законен представител на Деян Пламенов Георгиев, срещу чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3 от 05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от министъра на здравеопазването. Излага подробно фактите, свързани с отказа да бъде записан сина й в ЦДГ № 4 "Калинка" гр. Монтана поради това, че на същия не били поставени три от задължителните 13 имунизации за неговата възраст. Поради това моли да бъде отменена обжалваната разпоредба, посочено по-горе. Процесуалният й представител устно и в представени писмени бележки навежда доводи за противоречие на оспореният текст с разпоредби на Закона за народната просвета, Конституцията на Република България, чл. 2 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз. Моли да бъде отменена разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3 от 05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от министъра на здравеопазването и претендира за разноски. Ответникът Министъра на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената разпоредба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 във вр. с чл. 196 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Приложимата процедура за настоящото съдебно производство е тази по Дял трети, Глава десета, раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" на АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и чл. 178. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в ДВ като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила. Според чл. 2 от Договора относно присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз от датата на присъединяване, разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в Конституцията, в Договора за ЕОАЕ и в Протокол относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, по отношение на оспорения нормативен акт следва да се извърши по реда на АПК преценка за съответствието му в конкретния случай, както с цитираните норми от вътрешното законодателство на Република България, така и с норми на правото на Европейския съюз. По отношение на допустимостта на жалбата. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. При служебната проверка за наличието на процесуалните предпоставки за редовното упражняване на правото на жалба, включително и относно наличието на правен интерес по смисъла на цитираната разпоредба, настоящият състав на ВАС намира, че в случая тези предпоставки са налице по отношение на жалбоподателката, тъй като на основание на оспорената разпоредба е постановен отказ за приемане на детето й в детска градина. Този факт е установен от представените по делото писмо изх. № 03-1-3005 от 15.06.2010 г. на Директора на РИОКОЗ Монтана, По отношение на основателността на жалбата. Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на решението си съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт на всички основания, което произтича от 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК. Наредба № 3 от 05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини, и в частност оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 2, т. 5, в уточнената от пълномощника на жалбодателката редакция - ДВ бр. 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г./ е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК и е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата тя е издадена на основание чл. 34, ал. 2, във връзка с § 1, т. 9 буква "о" от Закона за здравето (ЗЗ). Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗЗ предвижда здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда да се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго, а такива обекти, съгласно § 1, т. 9 буква "о" от ДР на ЗЗ са детски ясли и градини и заведения за социални услуги за деца и ученици, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи - музикални, езикови, спортни, бази за детски и ученически отдих и туризъм, и центрове за работа с деца. В конкретния случай Наредбата е издадена от министъра на здравеопазването, който в случая е компетентният орган, в кръга правомощията му, съгласно чл. 76, ал. 1 АПК, при наличие на законова делегация. По отношение на редакцията на оспорения текст от Наредбата, същият е приет с § 8 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и кухни и здравните изисквания към тях. Тази наредба е издадена от министъра на здравеопазването, както и изменената наредба № 26/2008 г., която е издадена на основание чл. 118, ал. 4 и чл. 34, ал. 2, във връзка с § 1, т. 9 буква "о" от Закона за здравето. Наредбата за изменение на Наредба № 26/2008 е издадена при спазване на процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 2 предл. първо и ал. 2 АПК, същата е в установената форма и е обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5 изр. първо от Конституцията и чл. 37, ал. 1 Закона за нормативните актове (ЗНА). Следователно същата е издадена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип и предвид конкретните оплаквания в жалбата настоящият състав намира, че на първо място обжалваната наредба е издадена в съответствие с изискванията на Закона за здравето, въз основа на който е издадена. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Закона за народната просвета (ЗНП) училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително, като съгласно ал. 2 на цитирания законов текст то започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас, като при определени условия могат да постъпят и деца, навършили 6 години. Разпоредбата на чл. 47 ЗНП предвижда родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в детските градини и в училищата за времето, през което те подлежат на задължителна предучилищна подготовка или задължително обучение са наказват с глоба в определен размер. Цитираните разпоредби доразвиват конституционния принцип за право на образование по чл. 53 от Конституцията на Република България, който като основно човешко право е залегнал и в разпоредбата на чл. 14 от Хартата на основните права на Европейския съюзи и чл. 2 от Протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настоящият състав намира, че в случая оспорения текст на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/2007 г. за здравните изисквания към детските градини не противоречи на цитираните по-горе разпоредби на българското и европейско законодателство, тъй като на първо място не ограничават правото на образование, а на второ са в съответствие с други основни човешки права, каквито са правото на живот (чл. 28 от Конституцията), правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи (чл. 55 от Конституцията и освен това са в изпълнение на задължението на Държавата по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите. В този смисъл е разпоредбата на чл. 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно която всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики, като при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве. В случая оспорената разпоредба цели именно осигуряване на такава закрила на човешкото здраве. Съгласно чл. 2 от ЗЗ опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на конкретно изброени принципи, като по т. 3 посочен принципа приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите, по т. 5 е посочен като принцип особена здравна закрила на децата. Неоснователно е и оплакването за дискриминация по отношение на сина на жалбодателката по отношение всяко дете, в аналогична ситуация, произтичаща от оспорената разпоредба. Оспореният текст от Наредба № 3/2007 г. се отнася за всички деца, не ги противопоставя по какъвто и да било признак, освен нормативно установеното задължение да бъдат имунизирани, което както многократно бе посочено е мярка в изпълнение на основни принципи, залегнали в Закона за здравето, свързани с политиката на държавата по опазване на здравето на гражданите, като същата е в съответствие с политиката на Европейския съюз по отношение опазване на общественото здраве. В тази насока следва да бъде отбелязан и факта, че разпоредбата на чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска възможност за ограничение упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, което обаче трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, ако са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В конкретния случай тези предпоставки са налице - в дял четвърти от Хартата "Солидарност" е предвиден като основен принцип закрила на здравето в обсъдения по горе текст на чл. 35. Съгласно Дял IV "Обществено здраве" от Консолидирания текст на Договора за функциониране на ЕС и по специално разпоредбата на чл. 168 (предишен чл. 152 ДЕО) при разработването и изпълнението на всички политики и дейност на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве, като действията на Съюза, които допълват националните политики са насочени към подобряване на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психическото здраве. Тези действия обхващат също борбата с големите заплахи за здравето, като поощряват научните изследвания относно техните причини, пренасяне и предотвратяване. Като се има предвид изложеното оспорените текстове не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, поради което не са налице основанията за отмяната им, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 193, ал. 1 АПК