Решение № 15497 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2017 г.

Решение № 15497 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по три касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП"- С. и "Е. П. - В." ЕАД срещу Решение № 6746/3.11.2016 г. по адм. дело № 597/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, поправено с Решение № 5226/14.08.2017 г. и срещу Решение № 8222/21.12.2016 г. по същото дело. Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. обжалва Решение № 6746/03.11.2016 г., поправено с Решение № 5226/14.08.2017 г. по адм. дело № 597/2015 г. по описа на АССГ в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ 2251100165/7.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП- С., потвърден в частта относно определените задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за 2005, 2006 и 2007 г. с Решение № 871/17.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- С.. Поддържа, че атакуваният съдебен акт в посочената му част е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на релевираните касационни пороци не сочи конкретни аргументи, като по същество претендира отмяна на решението в тази му част, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Е. П. - В." ЕАД, гр. В. обжалва Решение № 6746/3.11.2016 г., поправено с Решение № 5226/14.08.2017 г. по адм. дело № 597/2015 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ 2251100165/7.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП- С., потвърден в частта относно определените задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за 2005, 2006 и 2007 г., потвърден с Решение № 871/17.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ". Дружеството обжалва и Решение № 8222/21.12.2016 г., в частта, с която не са му присъдени разноски в размер на 1 600 лв., заплатени за провеждането на ССчЕ. Касаторът поддържа, че атакуваните съдебни актове са неправилни като необосновани и противоречащи на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че необосновано съдът е кредитирал по- неблагоприятния за ревизирания вариант на заключението по ССчЕ, в резултат на което неточно е определил размерите на допълнително дължимия ДДС след извършена корекция на ползвания данъчен кредит и съответните лихви за забава. Сочи, че при възприемане на алтернативния вариант, предложен от експерта, допълнително дължимият ДДС за 2005 г. е 887.87 лв., за 2006 г. - 26 441.24 лв., а за 2007 г. не е налице основание за корекция на ползвания пълен данъчен кредит. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, отмяна на РА и присъждане на осъществените по делото разноски. О. Р. № 8222/21.12.2016 г. поддържа, че неправилно съдът е приел, че в размера на присъдените разноски не следва да се включва сумата от 1600 лв., заплатена за ССчЕ, тъй като искането за присъждането й е направено с писмените бележки по съществото на спора. В качеството си на ответници по съответните касационни жалби, Директорът на Дирекция "ОДОП"- С. и "Е. П.- В." ЕАД оспорват тяхната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява аргументирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол от Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ 2251100165/07.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП- С., потвърден в частта относно определените задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за 2005, 2006 и 2007 г. с Решение № 871/17.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- С.. Производството по адм. дело № 597/2015 г. е образувано в изпълнение на Решение № 449/15.01.2015 г. по адм. дело № 2865/2014 г. по описа на ВАС, с което частично делото е върнато за ново разглеждане от друг състав относно определените с РА задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2005 г. -м. 12.2007 г. За да достигне до извод за частична неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е коригиран ползвания пълен данъчен кредит през процесните периоди след като е констатирано, че част от декларираните от ревизирания доставки са с право на частичен данъчен кредит. В резултат на корекцията органите по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС в размер на 103 515.16 лв. за 2005 г.; 99 632.01 лв. за 2006 г. и 383 215.64 лв. за 2007 г. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията на ВАС, първоинстанционният съд е допуснал провеждането на ССчЕ, заключението по която е частично кредитирано като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е приел, че релевантен за спора е вариантът по ССчЕ, изготвен въз основа на раздел II. 1 от поставените задачи, тъй като той отчита предметите на спорните доставки, определящи правото на пълен или частичен данъчен кредит. Съобразявайки възприетите от експерта коефициенти за корекция, съдът е приел, че след прилагането им допълнително дължимия ДДС за 2005 г. е в размер на 1 212.09 лв., за 2006 г. - 52 360.44 лв. и за 2007 г. - 45 011.44 лв. До тези размери и следващите се лихви за забава той е счел, че РА е законосъобразен, като е отменил същия в останалата му част. Решение № 8222/21.12.2016 г. е постановено по искане за изменение на Решение № 6746/3.11.2016 г. в частта му за разноските, като в присъдената на дружеството сума не е включено възнаграждението на експерта по проведената ССчЕ, възлизащо на 1600 лв. Решаващият състав е приел, че искането за присъждането на тези разноски е несвоевременно, тъй като е заявено след даване ход на спора по същество. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното Решение № 6746/3.11.2016 г., поправено с Решение № 5226/14.08.2017 г. е валидно, но частично недопустимо. При първоначалното произнасяне по жалбата на ревизирания срещу процесния РА, с решение № 195/9.01.2014 г. по адм. дело № 5644/2012 г. по описа на АССГ решаващият състав е отменил РА в частта на определените задължения по ЗДДС в резултат на корекция на ползвания данъчен кредит за отделните данъчни периоди както следва: за 1.07.2005- 31.12.2005 г. над сумата от 1514.61 лв., за 2006 г. - над сумата от 27 486.46 лв. и за 2007 г. изцяло в размер на 383 215.64 лв. Именно в тази му част, с която е отменен РА, първоинстанционното решение е обжалвано само от Директора на Дирекция "ОДОП" - С., като в частта, с която е отхвърлена жалбата съответно за сумите от 1514.61 лв. за 2005 г. и 27 486.46 лв. за 2006 г., като необжалвано от ревизирания, първоинстанционното решение е влязло в сила. В тази му част решението на АССГ не е предмет на касационната проверка, осъществена по адм. дело № 2865/2014 г. по описа на ВАС, респективно - не е в обхвата на върната от касационния състав за ново разглеждане част от делото. Вместо да съобрази това, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е установил по- нисък от вече присъдения с влязло в сила решение размер на допълнително дължимия ДДС за 2005 г. Като е игнорирал наличието на хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК АССГ е постановил недопустимо в тази му част решение, което следва да бъде обезсилено в частите, с които за 2005 г. е отменен РА за разликата над 1212.09 лв. до 1514.61 лв. и в частта, с която за 2005 г. е отхвърлена жалбата до сумата от 1 212.09 лв.. Аналогично, за 2006 г. решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството до сумата от 27 486. 46 лв., ведно със следващите се лихви. В останалата му част Решение № 6746/3.11.2016 г., поправено с Решение № 526.26/14.08.2017 г. е допустимо и правилно. Между страните не е спорно, че през ревизираните данъчни периоди дружеството е начислило приходи от лихви във връзка с предоставени заеми, които не са отразени като освободени доставки по чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 46, ал. 1 ЗДДС. Б. е още, че отпуснатите заеми са вътрешно - групови и са отчетени приходи от лихви по договорите. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, събраните доказателства сочат, че заемите не са отпускани инцидентно, а са периодични, като през ревизираните 2005, 2006 и 2007 г. са начислявани и приходи от лихви за тях. След като ревизираният е извършвал както облагаеми, така и необлагаеми доставки на финансови услуги, но е ползвал пълен данъчен кредит за тях, то законосъобразно органите по приходите са приели, че са налице предпоставките за съответното приложение на чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 73 ЗДДС вр. с чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В. разпоредби предвиждат, че регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. В съответствие с цитираните норми, експертът по проведената ССчЕ е съобразил всички отчетени от ревизирания разходи по процесните фактури, които са свързани както с изпълнение на облагаеми доставки, така и с освободените доставки по предоставените заеми. Вещото лице конкретно в табличен вид е посочило онези разходи, при които е налице обвързаност в предназначението им както с облагаеми, така и с освободени доставки, като в съответствие с оборота за доставките с пълен данъчен кредит и общия оборот е определил следващия се корекционен индекс. П. този подход са изчислени посочените стойностите на допълнително дължимия ДДС по варианта съгласно раздел II. 1 от поставените задачи, който обосновано е кредитиран от съда като съобразен с предмета на спорните доставки. В съответствие с така посочените параметри решаващият състав правилно е приел, че установеният с РА размер на допълнително дължимия ДДС след корекцията над сумата от 1 514.61 лв. за 2005 г. и за 2006 г. - над сумата от 24 873.98 лв. /представляваща разликата между присъдените от съда 52 360.44 лв. и сумата от 27 486.46 лв., за която е налице влязло в сила решение/ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В тази й част жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Несподелими са доводите на касатора "Е. - П. В." ЕАД, че за ревизираната 2007 г. не е налице основание за извършване на корекция на декларираните от дружеството резултати. Обосновано в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че след като дружеството е предоставяло финансови услуги, без да отграничи сумите на ползвания данъчен кредит, то налице е основание за корекция въз основа на релевантните параметри, формирани въз основа на фактурите по Приложение № 8.2 - 8,13 на ССчЕ. При така определеният корекционен коефициент вещото лице е посочило, че допълнително дължимия след корекцията ДДС за 2007 г. възлиза на сумата от 45 044.44 лв., до който размер съдът е приел РА за законосъобразен. Достигайки до този извод и отхвърляйки жалбата в тази й част решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При неустановеност на релевираните от "Е.- П. В." ЕАД касационни пороци на съдебния акт в тази му част, предявената жалба се явява неоснователна. С оглед извода за неоснователност и на двете касационни жалби срещу Решение № 6746/3.11.2016 г., в полза на касаторите не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. По жалбата на "Е. - П. "В. ЕАД срещу Решение № 8222/21.12.2016 г. в частта, с която в полза на дружеството не са присъдени разноски в размер на 1600 лв., заплатени за проведената ССчЕ: Неоснователни са доводите на касатора за своевременно релевиране на искането за присъждане на тази сума чрез включването му в писмената защита по съществото на спора. Тя е депозирана след приключване на последното открито съдебно заседание по делото, с оглед на което правилно е прието, че искането е заявено след изтичането на законоустановения срок, в който могат да бъдат предприемани процесуални действия. По аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, правилно първоинстанционният съд не е взел предвид искането за присъждане и на тази сума при произнасянето по отговорността за разноските, с оглед на което е постановил правилно в тази му част решение. Депозираната срещу него касационна жалба се явява неоснователна, а съдебният акт следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение