Решение № 1070 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2012 г.

Решение № 1070 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Мария Аршинкова и Тадей Иванов обжалват решение № 1324/06.06.2012 г. поставовено по адм. д. № 1137/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлено испорването серщу заповед№ ДК-02-ЮЦР - 53/02.03.2011 г. на началника на РДНСК гр. Полвдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж " второстепенна постройка- ползаваща се като гараж в УПИ - II-80 в кв. 6 по плана на с. Брани поле, Община гр. Родопи, област- Пловдив като неоснователно. Навенени са доводи за отмяната му като неправилно. Подадена е частна жалба от Петър Петров и Елена Петрова, двамата лично и като и като законни представители на малолетните си деца Мирослав и Христо Петрови решението в частта му имащо характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношения на тях. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Южен централен район чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението и неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за парвилност са решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното. По касационната жалба Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото и законосъбарзни са съображението за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 5 б. "в" ЗУТ- временна постройка ползваща се за гараж. Въз основа на констативните актове, чието съдържание не е опровергано, както в хода на административното производство, а така също в съдебното производство е констатирана неговата незаконност. Безспорно е установено, че строителството е допълващо и са необходими строителлни книжа и документи - разрешение за строеж, инвестиционен проект, поради което е бил изграден в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. След като не е съответствал на Подробния устройствен план и не е бил отразен в него, както и че не са представени други доказателства да е отговарял на строителните правила и номи, както към момента на извършване на строителството и към настоящия момент, Законосъобразно е прието че са неприложими разпоредбите на § 16 и § 184 от ДР ЗУТ, както за търпимост на същия, а така също и за невъзможност за узаконяване и конкретния случай попада в хипотезата на чл. 225, ал. 1, т 1 и 2 ЗУТ и законосъобразно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. При така изяснената фактическа обстановка изводите за законосъборазност на оспорената заповед са законосъобразни и обосновани. Същата е неоснователна. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани- съсобственици на строежа или собственици или съсобственици на терена, в който е изграден приетият за незаконен строеж. Ето защо такива лица не са легитимирани да участват като заинтересовани в производството по оспорване на административен акт със съдържание като обжалваната заповед, тъй като никой не може да претендира неблагоприятни последици в чужда правна сфера. След като е установено, че частните жалбаподатели не са адресати на административния акт, те не могат да бъдат страни в производството по оспорване на акта. Решението в тази му част имащо характер на определение е законосъобразно и обосновано. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав