Решение № 14882 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2013 г.

Решение № 14882 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на община Аксаково против решение № 143 от 23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2845 по описа за 2012 г. на Административния съд - Варна. Твърди, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск. Ответниците - Надежда Миланова Петрова и Васил Петров Петров, оспорват касационната жалба по основание. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното съдебно решение Административният съд - Варна, е разгледал по същество предявения от касационните жалбоподатели против община Аксаково иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие от отменен административен акт - разрешение за строеж № 48 от 23.03.2010 г. на главния архитект на община Аксаково. С решението си съдът е осъдил община Аксаково, представлявана от кмета на общината, да заплати на ищците сумата от 178 932,88 лв., представляваща имуществени вреди, и сумата от 10 000 лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие издаването на разрешение за строеж № 48/23.03.2010 г. на главния архитект на община Аксаково, което е било отменено по надлежния ред със заповед № ДК-10-СИР-45/30.07.2010 г. на началника на РДНСК - отдел "Североизточен" - гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 188 932,88 лв., считано от 25.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. В мотивите си съдът е приел следното: Ищците са собственици в съпружеска имуществена общност на имот № 049001 в землището на община Аксаково, м. "Ментешето", при граници: имоти № 000100, 000141, 049004. Собствеността е придобита чрез покупко-продажба с нотариален акт № 54, том XXVI, нот. дело № 5889/2004 г. Проведена е процедура по промяна на предназначението на имота с цел застрояването му, видно от представения по делото ПУП за имота. Получили са скица (виза за проектиране) № Н-15-1079/16.05.2008 г. от община Аксаково, след което изготвили инвестиционни проекти за застрояването му. С разрешение за строеж № 48/23.03.2010 г. на главния архитект на община Аксаково е одобрен инвестиционният им проект за автосервиз, търговски обект, офис и жилища и е било разрешено извършване на съответните СМР. Според съда разрешението за строеж е влязло в законна сила на 07.04.2010 г. - извод, направен въз основа на направеното върху него отбелязване. За реализирането на строежа ищците сключили договор с "МилКос Инженеринг" ООД № 5/27.05.2010 г. за строителство. С цел финансиране на строителството сключили и договор за банков кредит с "Алианц България Банк" АД № ПД-4428/13.07.2010 г. на стойност 60 000 евро. На 21.07.2010 г. дружество "Булгартрансгаз" ЕАД е подало жалба в РДНСК срещу извършваното строителство. Началникът на сектор Варна при РДНСК - Североизточен район, отменил разрешението за строеж със заповед № ДК-10-СИР-45/30.07.2010 г., получена от ищците на 11.08.2010 г., видно от обратната разписка, представена по делото. Срещу гореспомената заповед ищцата подала жалба, заведена в РДНСК с № ВН-255-00-526/24.08.2010 г. С решение от 16.05.2012 г. по адм. дело № 4380/2011 г. Административният съд - Варна, отхвърлил жалбата срещу заповед № ДК-10-СИР-45/30.07.2010 г., респективно заповедта за отмяна на разрешението за строеж влязла в сила. От писмените доказателствата по делото съдът е приел, че към 30.07.2010 г., когато е издадена заповед № ДК-10-СИР-45/30.07.2010 г., строежът е бил изграден на кота "0" - съгласно констативния протокол, изготвен от специалист "Строителен контрол" при община Аксаково и приложения към него снимков материал (л. 183 и 184). На 29.07.2010 г., след като узнал за подадената от дружеството жалба, управителят на дружеството, осъществяващо строителен надзор на строежа, издал заповед за спиране на строителството на основание чл. 168, ал. 4 и 5 от ЗУТ (л. 260). В заповедта е било посочено, че строежът се спира за срок от 7 дни, за да се представи документация за съществуването на газопровода. На 30.07.2010 г. ищцата е сезирала ДНСК, РДНСК, кмета на община Аксаково и дружеството - собственик на газопровода, с възникналия казус. Писмото й касае обстоятелствата дали действително на терена съществува газопровод, има ли учреден сервитут и ако е налице незаконен строеж, да бъде разпоредено премахването му. Ответникът по иска, според съда, не е предприел никакви действия. Не е издал заповед за спиране на строителството на основание чл. 223 от ЗУТ, не е разпоредил проверка, не е отговорил на ищцата. Според съда на писмото се вижда резолюция същото да бъде прикрепено към преписката "за сведение" и липсват данни и другите сезирани субекти да са предприели някакви действия за спиране на строежа. След липсата на реакция от страна на компетентните органи на 06.08.2010 г. строителният надзор е издал акт, с който е разпоредил продължаване на строителството (л. 263). Лицето, представляващо строителния надзор, в качеството си на свидетел е заявило също, че не е знаело за съществуването на газопровода. За наличието на репер в имота той е обяснил, че това не го притеснявало, защото в досегашната му дейност често се е сблъсквал с несъответствия между отбелязването в картите, реперите и съществуващите подземни съоръжения. Грубият строеж е бил завършен на 29.09.2010 г. Въз основа на изложените факти съдът е приел, че е изправен пред хипотезата на незаконосъобразен административен акт - разрешение за строеж № 48/23.03.2010 г. на гл. архитект на община Аксаково, отменен от началника на РДНСК по съответния ред по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на това съдът е приел, че по делото е спорно само доказването на претенциите за претърпени от този незаконосъобразен административен акт имуществени и неимуществени вреди, както и дали ищците са допринесли за настъпването на вредите виновно по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че искът е доказан изцяло по основание и размер, приел е също така, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, поради което е уважил претенцията изцяло - така, както е предявена. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да приеме, че претенцията е доказана по основание, съдът неправилно е преценил, че ищците са действали законосъобразно и добросъвестно въз основа на законосъобразен и влязъл в сила административен акт - разрешение за строеж № 48/23.03.2010 г. Извода си съдът прави въз основа на отбелязване върху административния акт с дата 07.04.2010 г. Този извод обаче е необоснован, видно от доказателствата по делото. Разрешението за строеж не е било обжалвано от ищците, очевидно поради факта, че е издадено по тяхно искане, това е благоприятстващ за тях административен акт, поради което и не е бил обжалван от тях. Това разрешение за строеж обаче е засегнало права на други правни субекти и поради това за тях то не е влязло в сила. Поради несъобщаването му дружеството - собственик на газопровода, го е обжалвало и по тази жалба е било образувано административно, а впоследствие и съдебно производство. Вследствие на това обжалване разрешението за строеж е било отменено. Ето защо съдът е направил неправилен извод относно обстоятелството, че ищците са действали законосъобразно в съответствие с разпоредбите на ЗУТ, като са извършили строителство въз основа на влязъл в сила административен акт. За да обоснове основателността на претенцията, съдът е следвало да отговори на въпроса, изясняващ делото от фактическа страна, а именно - кога е била подадена жалбата от "Булгартрансгаз" ЕАД против разрешението за строеж № 48/23.03.2010 г., на какъв етап от строителството се е осъществило това. Правният въпрос, на който съдът е следвало да даде отговор въз основа на установяването на тези факти, е какво е действието на подадената против разрешението за строеж жалба от дружеството спрямо изпълнението на обжалвания административен акт - има ли жалбата на дружеството суспензивен ефект или не, конституирани ли са били ищците в това административно производство и на кой негов етап. Именно това обстоятелство следва да бъде предмет на изследване в рамките на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответника. Това обстоятелство е от значение, за да се обоснове извод за това дали ищците са действали и са продължавали строителните дейности в нарушение и въпреки суспензивния ефект на жалбата против административния акт - суспензивен ефект, който черпи правното си основание не в ЗУТ, чиито правила според съда ищците са били спазили напълно, а в АПК. Именно от тази гледна точка, като на участници в административно производство по издаване на индивидуален административен акт и неговото обжалване, поведението на страните по делото - ищци и ответник, следва да се прецени с оглед принципа на законност, залегналал в чл. 4 от АПК, съгласно който субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Освен това съдът е следвало да обсъди и обстоятелството каква е правната същност и какви са правните последици на волеизявленията на страните, а именно отправеното писмо със запитване относно наличието на газопровод, както и на актовете на строителния надзор. С оглед необходимостта от тези установявания съдът следва да укаже на страните да ангажират доказателства, включително и чрез съдебно-техническа експертиза, респ. съдебно-икономическа експертиза, относно този размер на исковата претенция, която се счита за основателна и доказана. Предвид изложеното решението на Административния съд - Варна, следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,