Решение № 12959 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2011 г.

Решение № 12959 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената касационна жалба от зам. председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" чрез процесуалния му представител юрк. Герчева срещу решение № 6522 от 11.05.2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 2634/2011 г., с което е отменено негово решение № 86-ПД/8.02.2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 224 от Търговския закон (ТЗ), както и чл. 116а, ал. 1 и чл. 115, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването от "Енергони" АД на решение № 86-ПД/8.02.2011 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Енергони" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 103, ет. 1 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Чолаков. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 86-ПД/8.02.2011 г., с което на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК "Енергони" АД е задължено да не подлага на гласуване т. 3 от дневния ред на свиканото за 11.02.2011 г., респ. за 28.02.2011 г. при условията на чл. 227, ал. 3 от ТЗ извънредно общо събрание на акционерите на публичното дружество за вземане на решение за назначаване на нови членове на СД - Емануел Джанос, гражданин на Гърция/Франция и Ролф Х. Кюнг, гражданин на Швейцария. За да отмени решение № 86-ПД/8.02.2011 г. на зам.-председателя на КФН, съдът е изложил следните съображения: Изискването на чл. 116а, ал. 1 от ЗППЦК следва да бъде доказано към момента на избора. Анализът на ал. 4 не води до извода, направен от административния орган, че то следва да бъде доказано към момента на поканата. Относно информацията за професионална квалификация по чл. 224, ал. 3 от ТЗ, от данните по делото се установява, че такава информация е била предоставена на разположение на акционерите. Спорен е въпросът за пълнотата на предоставената информация. Той следва да бъде преценяван с оглед на това дали застрашава интересите на инвеститорите и на акционерите, тъй като това е критерият, определящ налице ли е или не нарушение, обуславящо налагането на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. Доказателствата по делото не сочат на нарушение, което да обуславя налагането на такава принудителна административна мярка. От друга страна, правната характеристика на принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от закона я очертава като задължително предписание за активни действия за отстраняване на нарушенията от поднадзорните лица в определен срок, а не забрана за действия безсрочно. Така постановеното решение е правилно. Фактическите констатации на съда са верни и не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Поради това, неоснователно в касационната жалба се твърди, че решението е необосновано. Материалноправните норми са правилно приложени и правните изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, принудителна административна мярка се налага от комисията или нейния зам.-председател, когато се установи, че поднадзорните лица са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на зам. председателя й, както и когато възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от зам.-председателя й или са застрашени интересите на инвеститорите. В този случай принудителната мярка, която се налага се изразява в задължаването на поднадзорните лица да предприемат мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните от тях последици или на опасността за интересите на инвеститорите в определен срок. В случая зам. председателя на КВН, за да наложи посочената в решението си принудителна административна мярка, позовавайки се на чл. 212, ал. 1, т. 1 от закона, е приел, че "Енергони" АД е допуснало нарушение на чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК, изразяващо се в това, че в срока по ал. 4 към поканата не са приложени материали, включващи данни за професионалната квалификация на предлаганите нови членове на СД - Емануел Джанос, гражданин на Гърция/Франция и Ролф Х. Кюнг, гражданин на Швейцария. По-конкретно, наличните към поканата данни не са достатъчни, тъй като се отнасят само за настоящия момент, а цялостна професионална справка е представена няколко дни по-късно, но срокът по ал. 4 е императивен. Освен това, според административния орган, не е спазено и изискването на чл. 116а, ал. 1 и ал. 4 от закона, тъй като към поканата не са представени свидетелства за съдимост, доказващи обстоятелството, че лицата не са осъждани за престъпления против собствеността, против стопанството или против финансовата, данъчна и осигурителна система, извършени в чужбина. Представени са само свидетелства за съдимост, доказващи обстоятелството, че те не са осъждани за такива престъпления, извършени в Република България. Правилно Върховният административен съд, четвърто отделение е приел, че разпоредбата на чл. 116а, ал. 1 от закона изисква за членове на управителните и контролните органи на публично дружество да не могат да бъдат избирани лица, които към момента на избора, са осъдени с влязла в сила присъда. Според ал. 4, кандидатите за изборна длъжност доказват това обстоятелство със свидетелство за съдимост. Няма законови изискване удостоверенията за съдимост да се представят заедно с останалите материали към поканата в срока по чл. 115, ал. 4. Ако това беше така, то трябваше да изрично посочено в чл. 115, ал. 5 или в чл. 116а, ал. 4 от закона. В цитираните норми подобно изискване не е налице. Що се отнася до данните за професионалната квалификация на кандидатите, както е посочено в мотивите на обжалваното решение, такива в срока по чл. 115, ал. 4 са били налични. Няколко дни по-късно са предоставени и подробни данни. Следователно, не може да се приеме, че е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 212, ал. 1, което застрашава интересите на инвеститорите и акционерите и не са налице основанията на чл. 212, ал. 1 за налагане на принудителна административна мярка. Освен това, напълно законосъобразно първоинстанционният съд е приел също така, че наложената принудителна административна мярка, представляваща забрана да се подлага на гласуване т. 3 от дневния ред на свиканото за 11.02.2011 г., респ. за 28.02.2011 г. при условията на чл. 227, ал. 3 от ТЗ извънредно общо събрание на акционерите на публичното дружество за вземане на решение за назначаване на нови членове на СД - Емануел Джанос, гражданин на Гърция/Франция и Ролф Х. Кюнг, гражданин на Швейцария не съответства на предвиденото в т. 1 от ал. 1 на чл. 212, а именно - да се задължи дружеството да предприеме конкретни мерки в определен срок. С оглед на така изложените съображения, решението на Върховния административен съд, четвърто отделение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство и не представя доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,