Решение № 12135 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16806/2013 г.

Решение № 12135 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16806/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и по частна жалба на Иван Митов Петров от гр. София срещу решение № 7120 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10504/2012 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да прогласи нищожността на обжалваното решение, алтернативно иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. В частната жалба поддържа доводи за нищожност на решението, алтернативно за незаконосъобразност. Твърди, че прекратяването на производството по делото може да стане само със съдебен акт - определение, а не както е сторил съдът - с крайния акт по същество - решение. Освен това намира за неправилно прекратяването на делото по отношение на МВР, тъй като то е юридическо лице и няма пречка исковата претенция да е насочена към него. В съдебно заседание поддържа жалбите си, не представя нови, допустими писмени доказателства. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи оспорва жалбата с писмен отговор по нея, в съдебно заседание не се представлява и не представя доказателства. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуален представител - юрисконсулт Райкова, намира решението на АССГ за правилно и законосъобразно и иска от касационния съд да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалба. Счита, че правилно съдът е прекратил производството по делото по отношение на МВР, тъй като отмененият незаконосъобразен акт е издаден от полицейски орган, който е служител на СДВР. Освен това намира, че не е допуснато нарушение, като производството по делото е прекратено с крайния съдебен акт, а не с определение. По отношение основателността на исковата претенция на Петров намира, че по делото не са представени доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди, като огорчение, болка, срам, засягане на достойнството, като за наличието им не са представени каквито и да било документи за оказвана психологическа или медицинска помощ. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в частната и касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Двете жалби са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което и частната и касационна жалби са допустими. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е прекратил производството по делото по отношение на МВР, като е приел, че не притежава пасивната процесуална легитимация да бъде ответник по предявения иск. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Незаконосъобразният акт, който е отменен с влязло в сила решение № 3608/2012 г. по адм. д. № 1026/2012 г. на АССГ е разпореждане от 11.01.2012 г., издадено от полицейски орган при Общинска полиция - отдел "Охранителна полиция" - СДВР. Правилно в обжалваното решение е прието, че МВР не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация да бъде ответник в исковото производство. Столичната дирекция на вътрешните работи - СДВР е юридическо лице на основание чл. 14, ал. 2 от ЗМВР /отм. в приложимата за процесния период редакция/. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР /отм. в приложимата редакция/ полицейски органи са органите на звената "Общинска полиция", като контролът и методическото ръководство върху тях на основание чл. 77, ал. 1 от ЗМВР се осъществява от областните дирекции и районни управления, в случая от СДВР, в чиято структура се намират. Поради това МВР, макар и юридическо лице, не е надлежния ответник по материалното правоотношение, от което се претендира обезщетение. Ответник е юридическото лице, което се представлява от полицейския орган, издал отменения акт, който е СДВР. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, възраженията срещу които в частната жалба са неоснователни и които съдебни мотиви напълно се споделят от настоящия касационен състав. По отношение на акта, с който е прекратено производството по делото - решение, а не определение, то настоящият състав намира, че не е допуснато нарушаване на процесуалните правила, което да опорочава акта на прекратяване на производството по делото. Няма законова пречка прекратяване на част от производството по делото да стане с крайния акт - решението. Още повече, че в решаващата част съдът е указал за по-краткия срок на обжалване на решението, в частта, която има характер на определение. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил иска на Иван Митов Петров против СДВР, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че с разпореждане от 11.01.2012 г., издадено от полицейски орган при Общинска полиция - отдел "Охранителна полиция" - СДВР е било наредено на ищеца да напусне заседанието на постоянната комисия по транспорта към Столичния общински съвет. Този акт на полицейския орган е отменен с влязло в сила съдебно решение. Поради тази причина съдът е приел за разглеждане исковата претенция на Петров, тъй като е налице положителната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 204, ал. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е провел събиране на доказателствата, посочени от ищеца във връзка с настъпили за него вреди от този акт. Върху ищеца е тежестта да докаже настъпването на посочените от него неимуществени вреди. Изказаните в исковата молба твърдения от ищеца, че е засегнато гражданското му чувство на свободен гражданин и човек, че е бил унизен и със сринато самочувствие, че разпореждането на полицейския орган е породило в него притеснения, огорчения, разочарования и възмущение, които са се отразили отрицателно върху него като човек и гражданин - общественик, той е следвало да подкрепи с относимите и допустими доказателства. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно доказателствената тежест е за ищеца да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба негативни емоции от отменения незаконосъобразен акт. Във връзка с твърденията си, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитаният свидетел Соколов е потвърдил твърденията на ищеца, като е казал в съдебно заседание, че той е изглеждал огорчен, притеснен, разочарован и възмутен от разпореждането. От тези свидетелски показания не може да се установи в какви конкретни прояви са се изразили всички описани от ищеца огорчения. За да се установят фактите и обстоятелствата при спора, следва страните да посочат такива доказателства по делото, които като се съберат и се обсъдят в тяхната съвкупност, да може да се направи обоснован извод за настъпилите факти, посочени от ищеца. Вярно е, че психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт е абсолютно субективна проява, която съдът счита, че е с различен интензитет при всеки един човек и е обусловена като цяло от характеристиките на личността, но проявата им, следва да се е изразила в конкретни факти и обстоятелства от реалната действителност, които подлежат на доказване. В настоящия случай, ищецът не е установил с допустимите доказателства и доказателствени средства, че е претърпял претендираните вреди. Посочването от него и от свидетеля на ролята му в обществения живот и ангажираността му в телевизионно предаване са отново само основания за предполагане на тези негативни изживявания, но не и конкретни доказателства за тяхната проява, която да е следствие от незаконосъобразното разпореждане на полицейския орган. Това е и третата кумулативна предпоставка, която следва да се установи, за да се ангажира отговорността за причинени вреди - причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите, за които се твърди, че са настъпили вследствие на него. Правилно АССГ е приел, че от трите кумулативни предпоставки за ангажиране на безвиновната обективна отговорност на СДВР, е налице само първата - отменен незаконосъобразен административен акт. Останалите две - да са настъпили вреди от този акт и причинната връзка между тях - не са налице. Решението на АССГ е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение, още повече, че по същността си те повтарят твърденията от исковата молба. Обосновано е прието от АССГ, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и на основание ТР № 3/2010 г. на ответника следва да се заплатят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,