Решение № 1878 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2012 г.

Решение № 1878 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Иван Славов Киров, регистриран като едноличен търговец с фирма"Се Ла Ви-Иван Киров", от гр. Варна за отмяна на влязлото в сила решение № 741/16.03.2012 г. по адм. д. № 2583/2011 г. на Административен съд Варна. Твърди в молбата си, че е налице ново обстоятелство-писмо на МРРБ изх. № 3187/2011 г., както и че с влязло в сила съдебно решение по адм. № 15728/2011 г. на Върховния административен съд акт за държавна собственост /АДС/ № 603/2000 г. е бил признат за незаконосъобразен. Претендира, че са налице основанията по чл. 139, т. 1 и 3 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С допълнителна молба сочи, че са налице и други факти и обстоятелства от значение зарешаване на спора, а именно: решение по гр. д. № 376/2012 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен иска на държавата за предаване на владение върху недвижим имот. Според молителя тези решения установяват, че мястото, върху което е построена сградата-ресторант, не представлява плажна ивица-изключителна държавна собственост, както и че сградата попада в имот с идентификатор 10135.2536.191, за който няма съставен акт за държавна собственост. Ответникът по молбата за отмяна -държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и началникът на РДНСК-СИР чрез своите пълномощници в писмени становища намират молбата за отмяна за неоснователна. Ответникът Главния архитект на район "Приморски" при Община Варна не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна с оглед посочените правни основания, настоящата инстанция взе предвид: С решението, чиято отмяна се цели, е отхвърлена жалбата на молителя срещу заповед № ДК-10-СИР-37/28.06.2011 г. на началника на РДНСК-СИР, с която е прогласен за нищожен акт акт за узаконяване № 410/11.12.1995 г. за обект ресторант "Буната"- буна 103 в морската градина, разположен на крайбрежната алея. По молбата с правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК Актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази насока сочените от молителя писмени доказателства не удовлетворяват посочените в цитираната норма предпоставки: Според молбата за отмяна в това писмо се сочи, че "ПИ 191 по КК" според формулировката на молителя, е с начин на трайно ползване урбанизирана територия и не представлява изключителна държавна собственост. Писмо на МРРБ изх. № 3187/2011 г., не е представено по делото с молбата за отмяна. Същото е цитирано в представеното с допълнителната молба решение № 4109/2010 г. на Административен съд Варна, но от направената в мотивите описателна преценка на писмото във взаимовръзка с други доказателства не се установява наличието на твърдяните в молбата обстоятелства. Описателният характер на писмото не сочи на негово съдържание в твърдяния в молбата за отмяна смисъл. Доводите са относими и към представеното с допълнителната молба удостоверение, според което за поземлен имот 10135.2536.191 кадастралната карта не е влязла в сила. Поради това не са налице документи, съдържащи доказателства от значение за спора. При евентуалната хипотеза тези документи да сочат на релевантни за спора обстоятелства, имащи значение за изхода на делото, те са могли да бъдат представени: писмото е цитираното в решението, в което страна е молителят, а удостоверението сочи единствено, че спорът по отношение отразяването на имот с идентитификатор 10135.2536.191 не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. В същия смисъл следва да се третира и решение № 5781/23.04.2012 г. по адм. д. № 15728/2011 г. на ВАС, както и решение по гр. д. № 376/2012 г. на Апелативен съд Варна. Последното не е влязло в законна сила, поради което не може да бъде взето предвид на претендираните основания. Освен това с представеното решение не се установява никъде идентичност между строежа, предмет на съдебното решение, чиято отмяна се иска, заповед № ДК-10-СИР-37/28.06.2011 г. на началника на РДНС-СИР и на представеното решение по гражданското дело. В този аспект следва да се отбележи, че единствено влязъл в сила съдебен акт, с който се разрешава спор за материално право досежно строежа, предмет на решение № 741/16.03.2012 г. по адм. д. № 2583/2011 г. на Административен съд Варна., чиято отмяна се иска, може да бъде взет предвид, и то ако спорът е между същите страни. Идентичност, както се посочи, в случая не се установява, като същата липсва и по отношение на участващите по делата страни, по които са представени съдебните решения. По второто, сочено основание в искането за отмяна основание - чл. 239, т. 3 АПК: Според тази новела актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да е налице хипотезата на цитираната разпоредба е необходимо влязлото в сила съдебно решение по законосъобразността на оспорен административен акт да се основава на отменен акт, издаден или от държавно учреждение или от съд, или да има влязла в сила присъда за извършено документно престъпление във връзка с разглеждане на правния спор. В конкретния казус позоваването на решение по адм. д. № 4109/2010 г. на Административен съд Варна и на решението по адм. д. № 15728/2011 г. на Върховния административен съд не обосновава наличието на предпоставките на чл. 239, т. 3 АПК, тъй като актът за държавна собственост № 603/2000 г. не е отменен с решение на съда, нито пък решението се обосновава с документ, признат за подправен. Предвид изложеното в случая не се установява наличие на нови обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор по адм. д. № 2583/2011 г., нито са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Решението, чиято отмяна се иска, не се основава и на признат за подправен документ или на документ на съд или държавно учреждение, който е отменен. Поради това молбата за отмяна е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение