Решение № 1333 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Иванова против решение 5568/12.09.2023 г., постановено по адм. дело 2346/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлен искът й за заплащане на сумата от 13084 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, претърпени през периода от 22.05.2012 г. до 20.05.2020г. от отменен по съдебен ред мълчалив отказ на кмета на СО-район Панчарево да разреши прокарване на временен път до имота на ищцата, незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители при ответника, с които са създадени условия за завземане на улица - тупик от строежи, ограничаващи транспортния достъп до имота на ищцата, както и бездействия за спиране на строежа на ограда на имот, която спира транспортния достъп до имота и за премахване на незаконните строежи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че са налице касационни отменителни основания, визирани в чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3, а именно - нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че поради липсата на транспортен достъп до имота й, е претърпяла загуба поради невъзможност да извърши ремонт на сградата. Претендира отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Столична община, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Е. Иванова. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е претенцията за обезщетение на ищцата за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване стойността на имота вследствие невъзможността да се извърши ремонт на къщата поради липсата на изграден път до нея, претърпени през периода от 22.05.2012 г. до 20.05.2020г., от отменен по съдебен ред мълчалив отказ на кмета на СО - район Панчарево да разреши прокарване на временен път до имота на ищцата, незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители при ответника, с които са създадени условия за завземане на улица - тупик от строежи, ограничаващи транспортния достъп до имота на ищцата, както и бездействия за спиране на строежа на ограда на имот, която спира транспортния достъп до имота и за премахване на незаконните строежи. Претендира се и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Съдът след като е установил фактическата обстановка по делото е посочил, че е налице отменен по съответния ред административен акт, доколкото с решение 7670/17.12.2018 г., постановено по адм.дело 13038/2017 г. по описа на АССГ, е отменен формираният мълчалив отказ за произнасяне по направеното искане за издаване на заповед за прокарване на временен път от кмета на СО - район Панчарево и преписката е върната на органа за издаване на административен акт съобразно решението в 14-дневен срок. Решението на АССГ е оставено в сила с решение 3456/05.03.2020 г., постановено по адм. дело 7547/2019 г. на ВАС. Същото не е било изпълнено и в производство по реда на чл. 304 и сл. АПК по адм. дело 12406/2021 г. по описа на АССГ, с разпореждане 761/28.01.2022 г. е наложена глоба за неизпълнението. Съдът е посочил, че се касае за отмяна на мълчалив отказ, съответно датата на увредата е датата, на която изтича срокът за произнасяне. В случая органът е сезиран с искане от 10.10.2017 г., а срокът за произнасяне е изтекъл на 24.10.2017 г. Съдът е намерил, че е налице частично първата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно наличие на отменен административен акт на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Съдът е съобразил, че претенцията за обезщетение се изразява в намаляване стойността на имота поради невъзможността да се извърши ремонт на къщата, с оглед липсата на изграден път до нея. По делото са установени данни, че през 2007 г. са сигнализирани органите за изградената ограда, която е стеснила пътя и възпрепятства транспортния достъп до имота на касатора, респективно силно затруднява осъществяване на ремонтни дейности по същия. Със заявлението от 10.10.2017 г. Иванова е поискала от кмета на СО-район Панчарево да осигури транспортен достъп до имота чрез прокарване на временен път. С непроизнасянето по така подаденото заявление е формиран мълчалив отказ. Този отказ е отменен с влязъл в сила съдебен акт, а органът е задължен да издаде заповед за прокарване на временен път. Съдът е мотивирал акта си с обстоятелството, че за да подлежи на обезщетяване настъпилата имуществена вреда, следва същата да е пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. В случая съдът е сметнал, че такава връзка не е налице, тъй като вредата, изразяваща се в затруднение за строително саниране на къщата предхожда издаването на административния акт. Това затруднение датира още от 2007 г., когато са изградени оградата и гаража, вследствие на което е стеснен пътят, а през 2012 г. след земетресение по къщата се появяват пукнатини и други проблеми, относно които поради липсата на транспортен достъп е налице затруднение за поправянето им. Съдът е разяснил още, че имуществената вреда представлява разликата между имущественото състояние на засегнатото лице след неблагоприятното въздействие върху неговото имущество и имущественото състояние, което това лице би имало, ако върху неговото имущество не бе осъществено неблагоприятно въздействие. Сметнал е, че имущественото разместване следва да е пряка и непосредствена последица от неблагоприятното въздействие, а именно да го следва. С оглед което съдът е приел, че такава пряка и непосредствена връзка между вредата и отменения акт в случая не е налице, предвид датирането на вредата. Последното е един от елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, липсата на който води до невъзможност да се реализира отговорността на ответника по този ред. Съдът е установил, че по отношение наличието на незаконосъобразно действие, от което се претендират вреди, ищцата (настоящ касатор) поддържа, че издаването на два акта представлява незаконосъобразно действие, от което е претърпяла такива. Относно незаконосъобразните бездействия се твърди, че ответникът не е предприел действия по изпълнение на указания, дадени от началника на НАГ, към СО за преместване на съществуващата ограда, не е предприел действия по спиране на строежа на оградата в УПИ ХІ-175, 413, кв.20, както и не е предприел действия, съгласно указания дадени от ДНСК, по установяване и премахване на незаконните строежи. Съставът на АССГ е съобразил, че ЗОДОВ разграничава претенцията за вреди от отменени административни актове от такива от действия и бездействия. Посочил е, че под действия и бездействия следва да се разбират фактически такива, тъй като правните действия водят до издаването на актовете или до формиране на мълчалив отказ за издаване на акт. Счел е, че за да подлежат на обезщетяване действията и бездействията на администрацията, следва същите да нямат за последица издаването на административен акт. Съдът разяснява, че незаконосъобразно действие на администрацията е това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то e извършено в противоречие с нея. Бездействие на държавен или общински административен орган или длъжностно лице би било налице тогава, когато не се извърши определено материално (фактическо) действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон в интерес на гражданите или на техни организации. Незаконосъобразно действие по смисъла на ЗОДОВ не може да е юридическо /или правно/ действие. Аналогично е съждението на съда и по отношение на незаконосъобразното бездействие. Съдът е посочил още, че ако бездействието се състои от фактическа страна в непроизнасяне в съответния срок по чл. 57 АПК по искане за издаване на ненормативен административен акт, това бездействие по дефиниция на чл. 58, ал.1 и 4 АПК се приравнява на административен акт мълчалив отказ. Съставът е приел, че неоснователни бездействия на административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия, каквито са хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК, защото юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезиране по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В допълнение съдът е посочил, че не може да се приеме, че издаването на разрешенията за строеж, които са административни актове, съответно дейността по издаването им е юридическа, а не фактическа, представлява незаконосъобразно действие, въз основа на което да се претендира обезщетяване на вреди. Съдът е намерил, че същият извод се налага и по въпроса с твърдяното бездействие от страна на ответника, тъй като посочените бездействия на ответника всъщност представляват не фактически бездействия, а юридически такива, тъй като установяване и премахване на незаконно строителство следва да се извърши след издаване на административен акт за премахване на строежа, административен акт за изместване на съществуващата ограда или акт за спиране на строежа. Така мотивиран АССГ е отхвърлил иска в неговата цялост. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението е необосновано и неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Настоящата инстанция намира за правилни съжденията на съда по отношение на претенциите за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. Твърдените от касатора незаконосъобразни действия и бездействия на ответника са свързани с волеизявление на административния орган и в този смисъл същите са правни, а не фактически, както правилно е приел решаващият съд. Осъществяването на действия от страна на служители на Столична община, с които да се предотврати завземането на улица - тупик от строежи, ограничаващи транспортния достъп до имота на ищцата, както и преустановяването на твърдените бездействия, чрез спиране строежа на ограда на имот, която спира транспортния достъп до имота, както и премахването на незаконните строежи не са фактически, а правни действия, неотменени по съответния ред. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на фактическо действие, при наличие на нормативно установено задължение за извършването му. В случая не се установява неизпълнение на дължими фактически действия по изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове. Не се установява една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковите претенции правилно са приети за неоснователни. По отношение претенцията в частта основана на отменен административен акт, а именно мълчалив отказ на кмета на СО район Панчарево, касационният състав също споделя мотивите на съда и препраща към тях. Единственото, което следва да бъде добавено е, че към настоящия момент е налице издадена заповед за прокарване на временен път. С решение 7670/17.12.2018 г., постановено по адм. дело 13038/2017 г. по описа на АССГ мълчаливият отказ за произнасяне по направеното искане за издаване на заповед за прокарване на временен път от кмета на СО - район Панчарево е отменен и преписката е върната на органа за издаване на административен акт съобразно решението в 14-дневен срок. Решението на АССГ е потвърдено с решение 3456/05.03.2020 г., постановено по адм. дело 7547/2019 г. на ВАС. Административното производство не е приключило, тъй като е била налице висящност с оглед не произнасянето. Видно от отговора на ответника по касацията, преди постановяване на атакуваното решение, е издадена заповед РПН23-РД09-76/10.08.2023 г. на кмета на СО район Панчарево, с която е наредено прокарване на временен път, с което целеният резултат от страна на Е. Иванова е постигнат. С оглед изложеното не е налице основание за ангажиране отговорност по реда на ЗОДОВ. Достигайки до правилния извод за неоснователност на иска в неговата цялост, съдът е постановил правилно съдебно решение, мотивите на което не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, да бъде препратено към тях. По изложените съображения и предвид крайният резултат по делото, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касатора не се следват. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на Столична община следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,