Решение № 2173 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2017 г.

Решение № 2173 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., гр. Б., против решение № 1004/26.06.2017 г., постановено по адм. д. № 169/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Г. А. против заповед № 142/09.02.2017 г. на кмета на община Б., с която е наредено премахването на незаконен строеж "постройка на допълващо застрояване - гараж, с идентификатор 04279.613.87 по КК на гр. Б.", изграден в поземлени имоти с идентификатори 04279.613.87-улица и 04279.613.93 по КК на гр. Б., УПИ V-1992, кв. 49 по плана на ЦГЧ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е изложил в мотивите на обжалваното решение, че процесният гараж не е и не би могъл да бъде преместваем обект. Гаражът е с предназначение, различно от извършване на търговски и други обслужващи дейности, по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и не може да бъде квалифициран като обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Гаражът е обект на допълващо застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ и се използва за лични нужди на собственика си - паркиране на МПС под покрив. Правилен е изведеният то АС Б. извод, че независимо от преместваемостта си, гаражът не е преместваем обект, а е строеж, за който важи разрешителния режим по ЗУТ, а премахването му е по чл. 225а ЗУТ когато е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Изследвани са всички обстоятелствата от значение за спора, в това число, условията за търпимост по § 16 ПР ЗУТ. Относно доводите в касационната жалба - същите са наведени и в първоинстанционното производство и са намерили своя обоснован и мотивиран отговор в обжалвания съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на О. Б. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, този съд определя в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав