Решение № 11536 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2017 г.

Решение № 11536 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Дупница, представлявана от кмет М. Чимев, чрез адв. Чомакова, против решение № 70 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 363/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменен по жалба на ЕТ "Р. Николова- Д.- Р" акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ005/27.10.2016 г., издаден от ст. инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Дупница, потвърден с решение на Началник отдел "МДТ и АД" при Община Дупница. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Р. Николова- Д.- Р", чрез адв. Стефанов в писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Така подадена жалбата е оставена без движение, като е указано на касационния жалбоподател в 7-дневен срок да конкретизира кой е касационният жалбоподател, от чие име е подадена жалбата. С писмо от 22.03.2018 г. са изпълнени указанията да се посочи жалбоподател, като е посочен жалбоподател по делото – Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница, поради което в съдебно заседание, проведено на 18.09.2018 г. като жалбоподател е конституиран Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд-Кюстендил е отменен акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ005/27.10.2016 г., издаден от ст. инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Дупница, потвърден с решение на Началник отдел "МДТ и АД" при Община Дупница. За да постанови този акт съдът е приел, че оспореният административен акт е бил издаден от некомпетентен орган както и без необходимото съдържание- при липса на мотиви. Като е обсъдил събраните писмени доказателства съдът е приел, че във фактическите основания за издаване на акта липсва яснота за реда на изчисляване на дължимите суми, по коя фактура са начислени, коя сума за какво е внесена. Предвид това е направил извода, че доказателствата по делото не подкрепят издаването на акта за установяване на публично общинско вземане и го е отменил като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено при участие на ненадлежен ответник. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ "Р. Николова- Д.- Р" против акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ005/27.10.2016 г., издаден от ст. инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Дупница, потвърден с решение на Началник отдел "МДТ и АД" при Община Дупница. С АУПОВ са установени неплатени задължения за такса преминаване и престой на автогара Дупница, като дължимата сума е определена в размер на 17 856.65 лв. В чл. 9б ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се осъществяват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5; обжалването се осъществява по същия ред. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите /НАП/. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на такса преминаване и престой на автогара Дупница по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. В 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, вр. чл. 9б ЗМДТ, сред които е и производството по задължение на такса преминаване и престой на автогара Дупница като вид местна такса, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, от което следва че за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният горестоящият орган е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване, а ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт. В разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ДОПК, която както се посочи намира субсидиарно приложение при обжалване на АУЗД, при разглеждането на жалбата пред съда се призовават решаващия орган и жалбоподателят. В нарушение на специалните процесуални правила първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник по делото административния орган, който е издал обжалвания административен акт – ст. инспектор в отдел "МДТ и АД" Дупница, и съответно е разгледал делото с участието на тази страна. В случая не намира приложение общото правило по чл. 153, ал. 1 АПК, според което страни в производството пред съда са оспорващият и органът, издал административния акт, тъй като в производството по обжалване на актове за установяване на публични общински вземания /включително актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК/ е приложимо специалното правило по чл. 159, ал. 2 ДОПК, според което като ответник по делото се призовава решаващия орган, т. е. органът, който е осъществил задължителния административен контрол. В конкретния случай като ответник е следвало да бъде конституиран и да участва ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, или в конкретния случай като ответник е следвало да участва началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Дупница. По изложените съображения е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежния ответник – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Дупница. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение