Решение № 7251 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2010 г.
ВАСVII отделение26.05.2011 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1907 от 11.06. 2010 г., постановено по адм. д. № 2812/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7251 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Еурокуест секюрити" ООД, със седалище в гр. София, представлявано от управителя Ивайло Георгиев, против решение № 1907 от 11.06. 2010 г., постановено по адм. д. № 2812/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Оз-753/18.03.2010 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Повторно се излагат доводите за незаконосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Относимите обстоятелства и факти са изяснени от първоинстанционния съд съобразно приетите доказателства. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз или я осъществява извън територията, за която има лиценз. В случая, със заповед № Оз-753/18.03. 2010 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР е отнет притежаван от касационния жалбоподател лиценз за частна охранителна дейност, за дейности по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗЧОД, тъй като дружеството не притежава такъв за охрана на мероприятия. Видно от издадения лиценз № 1336 от 7.11.2008 г., "Еурокуест секюрити" ООД може да упражнява охранителна дейност, изразяваща се в охрана на физически лица, на имущество на физически и юридически лица и охрана на ценни пратки и товари. Т. е. лицензирана дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД жалбоподателят не може да упражнява. По делото безспорно е установено, че по силата на сключен договор с ПФК "Локомотив София" АД касаторът е извършвал дейност по охрана на мероприятия, каквито безспорно са футболните срещи. Като е установил, че дружеството не притежава лиценз за охрана на мероприятия, административният орган е издал оспорената заповед на точното правно основание чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Обосновано е прието, че жалбоподателят е извършвал частна охранителна дейност по смисъла на чл. 2 от ЗЧОД, изразяваща се в дейност по охрана на обект - помощно игрище при стадион "Локомотив" и в кв. Требич - София, при провеждане на юношески футболни срещи. За тази дейност е сключен договор за възлагане № 0010 от 22.02.2010 г. с ПФК "Локомотив София" АД и изпълнението е започнало от 4.03.2010 г. По смисъла на чл. 8 от ЗЧОД дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия, насочени към обезпечаване спокойното и безпрепятствено протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер. За този вид дейност се изисква нарочен лиценз съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, какъвто касаторът не притежава. Установените в хода на административното производство обстоятелства са фактическите основания за направения извод за осъществяване на охранителна дейност, за която дружеството не притежава лиценз. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, като е прието, че са осъществени елементите на фактическия състав на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД и оспореният административен акт е законосъобразен. Доводът за нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Твърдението за липса, респ. несъответствие на фактическите основания за издаване на заповедта с посоченото правно основание, е несъстоятелно. При липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,