Решение № 8771 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2014 г.

Решение № 8771 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Й. К.-П. срещу решение № 1848/21.03.2014 г., постановено по адм. д. № 971/2014 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД - 15 - 175/25.11.2013 г., издадена от кмета на район "Нови Искър", Столична община, с която, считано от 25.11.2013 г. е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неоснователно и незаконно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски. Ответникът кметът на Район "Нови Искър" - Столична община И. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1848/21.03.2014 г., постановено по адм. д. № 971/2014 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на П. Й. К.-П. против заповед № РД - 15 - 175/25.11.2013 г., издадена от кмета на район "Нови Искър", Столична община, с която, считано от 25.11.2013 г. е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С тази заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, поради неявяването й за заемане на предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е изложил мотиви, посочвайки, че за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност, не е достатъчно само и единствено отмяна на оспорвания акт, а е необходимо явяване на служителя в съответната администрация за заемане на длъжността в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение. В конкретния случай преклузивният срок е изтекъл на 22.11.2013 г. - петък, присъствен ден, и в рамките на посочения срок П. Й. К.-П. не се е явила в съответната администрация за заемане на длъжността. Обстоятелството, че с решение № 673/20.01.2014 г., постановено по адм. д. 755/2013 г. по описа на Върховния административен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14742/08.11.2013 г., постановено по същото дело като вместо кмета на Район "Искър" - Столична община се чете кмета на район "Нови Искър" - Столична община, според АССГ не променя установените факти относно дата на влизане в сила на съдебното решение на АССГ за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения. Страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка. Спорният въпрос е в кой момент е започнал да тече двуседмичният срок за явяване на държавния служител в съответната администрация за заемане на длъжността, респективно в кой момент влиза в сила на съдебното решение на АССГ - от момента на постановяване на решение за оставянето му в сила или от момента на постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на Върховния административен съд за оставяне в сила на решението на АССГ. Неоснователни са твърденията на касатора, че за определяне на началния момент на двуседмичния срок следва да се отчита и решение № 673/20.01.2014 г., постановено по адм. д. 755/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Това съдебно решение няма самостоятелни правни последици и не променя диспозитива на решение № 14742/8.11.2013 г. на Върховния административен съд, поради което правилно АССГ е приел за установено, че отбелязването върху решение 6431/29.11.2012 г., постановено по адм. д. 8412/2012 г. по описа на АССГ е влязло в сила на 8.112013 г. съответства на разпоредбата на чл. 296 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК относно влизане в сила на съдебните актове. Съгласно чл. 223 от АПК решението на касационната инстанция е окончателно. Следователно то има обвързваща сила за страните от момента на неговото обявяване, който съвпада с влизането му в сила. В конкретния случай касационното решение е обявено на 08.11.2013 г. - петък и на тази дата следва да се счита, че е влязло в сила решение 6431/29.11.2012 г., постановено по адм. д. 8412/2012 г. по описа на АССГ, което е оставено в сила от касационната инстанция. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Предвид продължителността на срока, определена в седмици и изрично определения начален момент - влизането в сила на решението, срокът започва да тече от 8.11.2013 г. - петък. Освен, че поправката на очевидна фактическа грешка в мотивите на касационното решение и узнаването е ирелевантно за този срок, следва да се има предвид, че при сроковете, чиято продължителност е в седмици, не се прилага правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК за началния момент на сроковете, определени в дни. Съобразно чл. 60, ал. 4 от ГПК двуседмичният срок изтича в същия ден от седмицата, на 22.11.2013 г. - петък, присъствен ден. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката не е подавала молбата за заемане на предишната длъжност, защото поддържа тезата, че оспорената от нея заповед от 25.11.2013 г. за прекратяване на служебното й правоотношение е издадена преди влизане в сила на решението за отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. С оглед изложените аргументи относно влизане в сила на решението на АССГ, настоящият съдебен състав намира, че правилно в обжалваното съдебно решение е обоснован извод, че на 25.11.2013 г. са били налице предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба трябва да присъдят разноски в размер на 170 лв., определени съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение