Решение № 6961 от 26.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Таръбакан гражданин на Република Турция срещу решение 2269 от 05.04.2023г., постановено по адм.д.166/2023г. от Административен съд София-град, първо отделение 45 състав. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният акт за налагане на принудителна административна мярка. Алтернативно прави искане след отмяна на обжалваното решение да бъде постановен акт, с който да бъде намален срокът на наложената принудителна административна мярка от пет години на една година. Ответникът по касационната жалба началника на Гранично полицейско управление Русе, с представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед за налагане на принудителна административна мярка 5403ПАМ-522 от 16.12.2022г. на началника на Гранично полицейско управление Русе. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от пет години, считано от 16.12.2022г до 15.12.2027г. Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Административният орган правилно е приложил материалния закон. От установените по делото факти, съдът приема, че са налице материалните предпоставки на чл.43з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ. Безспорно е установено, че са налице предпоставките на чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ жалбоподателят незаконно е извеждал лица в други държави, за което е образувано и приключило със споразумение наказателно производство. Решаващият съд приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По възражението, че преводът не е извършено от заклет преводач, а от служител на ГПУ Русе, съдът приема, че този факт не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е повлияло на оспорения акт. Съобразен е и фактът, че оспорващият не е възразил, че не разбира превода при връчване на заповедта. Позовавайки се на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС, съдът приема, че е спазено изискването за форма на административния акт, тъй като мотивите на оспорената заповед се съдържат в документ, издаден преди него и към който препраща заповедта. По отношение на определения максимален срок на принудителната административна мярка, съдът приема, че той е пропорционален и съразмерен на преследваната цел. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение рег. 5403р-26168 от 16.12.2022г. на полицейски инспектор в ГПУ Русе. В съответствие с ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, съставлява фактическите основания за издаване на акта. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл.42з, ал.1, ЗЧРБ принудителната административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл.10, ал.1 ЗЧРБ; не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл.39б, ал.4; и чужденецът не изпълни задължението за връщане. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ - когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на мярката. При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност, извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Поради това определеният максимален срок на мярката не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на принудителната административна мярка е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на други лица, в случая пет лица, от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. Определеният срок е в рамките на законоустановения съгласно чл.42з, ал.3 ЗЧРБ и съответства на обществената опасност от установеното нарушение. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател относно срока на наложената ПАМ. Относими в тази връзка са фактическите основания по налагането на ПАМ. Същите са подробно анализирани в обжалваното решение. А относно доводите на касатора, че той като служител на транспортна фирма за международни превози, наложената ПАМ би го възпрепятствало при упражняване на професията му, следва до бъде посочено, че той сам е избрал поведението си, относимо към наложената ПАМ. Именно като е използвал предоставения му товарен автомобил касаторът е избрал да въведе в България нелегалните имигранти. Затова качеството му на служител на транспортна фирма за международни превози в случая е отегчаващо обстоятелство. Предвид на това наложеният му максимален срок на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд относно твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. В административното производство на турския гражданин е осигурен превод на разбираем за него език и той е възприел превода без възражение. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на спора, съдът определи в размер на 100лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, , Върховният административен съд, четвърто отделение,