Решение № 12211 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната Здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ю. Якимов против Решение 10 от 12.01.2023 год. постановено по адм. дело 379/2022 год. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на В. Петров е отменен Отказ 2221013732/29.07.2022 год. на управителя на НЗОК за отпускане на помощно средство (приспособление, съоръжение/медицинско изделие (ПСПСМИ) акумулаторна количка на стойност 3 019 лева по подадено от Петров електронно заявление с вх. 2221013732/29.07.2022 год. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението от 29.07.2022 год. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението. Ответникът В. Петров не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е Отказ 2221013732/29.07.2022 год. на управителя на НЗОК за отпускане на помощно средство (приспособление, съоръжение/медицинско изделие (ПСПСМИ) акумулаторна количка на стойност 3 019 лева по подадено от Петров електронно заявление с вх. 2221013732/29.07.2022 год. За да постанови процесния административен акт органът е приел, че след извършена справка в базата данни на Агенция за социално подпомагане е установено, че на Петров е отпусната рингова инвалидна количка с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и/или други от дата 22.07.2022 год. Заявената акумулаторна количка с код 110301 не се отпуска едновременно с отпуснати инвалидни колички със следните кодове: 11.02.01 рингова инвалидна количка с чужда помощ. 11.04.01. детска рингова инвалидна количка, 11.05.01 детска инвалидна количка . С обжалваното решение Административен съд Русе е уважил жалбата на В. Петров като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен. Приел е, че отказът е постановен при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) хората с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1 получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл. 72, ал. 1 с изключение на медицински изделия, които напълно или частично се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Съдът е намерил за безспорно установено, че Петров не може сам да управлява рингова инвалидна количка, а може само с чужда помощ. Жалбоподателят е [заличен текст], а по отношение на [заличен текст], което е показание за ползване на акумулаторна инвалидна количка, за което има издаден съответен медицински документ. След като отговаря на изискванията на чл.68, ал.6, изр.второ от ППЗХУ /в сила от 01.07.2022 год./ не може да му бъде отказано одобряване на подаденото заявление. Отразеното в колона забележка на списъка-спецификация, а именно, че на едно лице не може едновременно да се отпусне акумулаторна инвалидна количка (код 11.03.01) и рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и/ или др. (код 11.02.01) не съставлява основание за отказ доколкото жалбоподателят не е поискал едновременното им отпускане. Действително първоначално на лицето е отпусната рингова инвалидна количка, но с оглед промяната в състоянието му, същото не може да я ползва, което не означава, че няма право на акумулаторна инвалидна количка. Промяната в състоянието на лицето не е отчетена от органа, поради което, първоинстанционният съд приема, че атакуваният административен акт е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 2 от ЗХУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът правилно е отменил Отказ 2221013732/29.07.2022 год. на управителя на НЗОК за отпускане на помощно средство (приспособление, съоръжение/медицинско изделие (ПСПСМИ) акумулаторна количка на стойност 3 019 лева по подадено от Петров електронно заявление с вх. 2221013732/29.07.2022 год. и е върнал преписката на управителя на НЗОК за ново произнасяне. Спорът е правен и се съсредоточава около отговора на въпроса дали след като на Петров е отпуснато помощно средство рингова инвалидна количка с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб, чиито експлоатационен срок не е изтекъл, същият има право да получи акумулаторна инвалидна количка, ако междувременно състоянието му е станало такова, че той не може да се ползва самостоятелно от рингова количка. В конкретния случай не е спорно, че В. Петров е представил всички необходими документи по процедурата описана в чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Установено е също, че той отговаря на посочените в спецификацията списък по чл. 68 от ППЗХУ медицински условия, при които е предвидено да се отпуска акумулаторна инвалидна количка. В Медицински протокол 20220727026119/27.07.2022 г. от ЛКК при ДКЦ1 Русе ЕООД са описани диагнозите на Петров и е направено заключение, че същият не може да се движи самостоятелно и му е необходима акумулаторна инвалидна количка. Изводите на ЛКК се потвърждават и от допусната пред Административен съд Русе съдебномедицинска експертиза изготвена от вещо лице специалист по съдебна медицина д-р М. Митева. От заключението се установява, че според наличната по делото медицинска документация жалбоподателят страда от множество заболявания част, от които на [заличен текст]. [заличен текст]. Вещото лице посочва, че след [заличен текст], у Петров е налице [заличен текст]. Последната е описана като състояние, при което са налице [заличен текст]. Тези състояния наред с останалите описани в експертизата заболявания на Петров са дали основание на вещото лице да заключи, че основната причина за ограничение в движенията на [заличен текст] на Петров е [заличен текст]. Вещото лице описва начина на действие на ринговата инвалидна количка, чието самостоятелно задвижване се осъществява мануално чрез завъртане на ринговете от седящия в нея. Като се е позовал на заключението на вещото лице относно състоянието на лицето правилно първоинстанционният съд е приел, че Петров не е в състояние да ползва ринговата инвалидна количка, а се нуждае от акумулаторна такава с оглед настъпилата промяна в състоянието му след отпускането на ринговата инвалидна количка. Материалният закон е приложен формално от административния орган без да се съобрази целта и духа му като последното е основание за отмяна на отказа съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, както е постановил и първоинстанционния съд. Напълно се споделят и мотивите на административния съд, че отпускането на помощно средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да бъде облекчено при извършване на обичайни дейности като пазаруване, пребиваване на свеж въздух, осъществяване на социални контакти. То следва да е такова, че да подпомага членовете на семейството на увреденото лице, които полагат грижи за него, както и потребностите на самото лице. Фактът, че на Петров вече е било отпуснато помощно средство, не означава, че същият няма право на акумулаторна количка, ако междувременно състоянието му е станало такова. В чл. 73, ал. 1 е предвидено, че хората с увреждане имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравноосигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарски консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди, т. е. при предоставяне на помощно средство следва да се прецени конкретното увреждане на лицето в съвкупност с конкретните му потребности. Безспорно е, че чрез използване на акумулаторна инвалидна количка ще се подобри качеството на живот на В. Петров в съответствие с целта на чл. 2 от ЗХУ, а именно да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да предоставя подкрепа на тях и семействата им. При тези съображения и след извършена служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски направено от касатора е неоснователно и не следва да се уважа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение