Решение № 1745 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2009 г.

Решение № 1745 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, против решение от 10.06.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 4160/2008 г., с което е обявена нищожността на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 438/13.12.2004 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, което се счита неправилно - процесният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от представената с касационната жалба заповед. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител От ответните страни - Девора Давидкова е депозирала писмено възражение по касационната жалба и писмени бележки, Любомир Давидков, по пълномощие от съпругата си, се явява лично и оспорва жалбата, останалите ответници не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба - от представените пред ВАС писмени доказателства се установява, че със заповед № РД-09-09-24 от 2.10.2003 г., с поправена ЯФГ относно датата (със заповед № РД-09-09-28 от 10.10.2003 г.), с т. I, раздел IV Главният архитект на София, на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ, е предоставил своите правомощия по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ - да издава удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите, за които е компетентен да издава разрешение за строеж, на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО. Допуснатите нарушения са довели до постановяване от съда на необосновано решение за нищожност на административния акт, поради издаването му от некомпетентен орган. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. За да прогласи нищожността на процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация № 438/2004 г., съставът на АССГ е приел от една страна, че същото е издадено без надлежно предоставено правомощие от Главния архитект на СО, а от друга страна - че с него са въведени в експлоатация цели обекти (гаражи, апартаменти на първи, трети и подпокривен етаж, прилежащи мазета), а цитираното за съответствие разрешение за строеж № 774а/24.09.2004 г. е с предмет само подмяна на инсталации в тях. Затова, и с оглед наличието на съществено несъответствие между правното и фактическото основание на акта, е обосновано нарушение на закона до степен на нищожност. Така постановеното решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустима жалба. Предмет на обжалване пред АССГ е индивидуален административен акт - удостоверение № 438/13.12.2004 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, за въвеждане в експлоатация на строеж: "Гаражи 1 и 2, апартаменти на първи, трети и подпокривен етаж и прилежащи мазета", в съществуваща жилищна сграда в УПИ ХIII-638, кв. 230 по плана на гр. София, м. "Гео Милев-Подуяне-Редута" гр. София, район "Слатина", с възложители: Валентина Петкова Барзина, Емил Стефанов Барзин и Арсения Антонова Ангелова. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, след завършване на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация. Административното производство по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, се развива само между възложителя и административния орган по чл. 177, 3 ЗУТ, като в закона не е предвидено да участват други пряко заинтересувани лица. Издаден по нарочно искане акт за въвеждане в експлоатация на строеж, не подлежи на обжалване нито от заявителя, нито от трети лица. Това е така, тъй като удостоверението представлява позитивен, благоприятстващ (чл. 178, вр. чл. 177 ЗУТ) за заявителите акт, а чужди права с него не се засягат, за да е налице правен интерес за оспорването му. В тази връзка, безспорно по делото е обстоятелството, че в искането от 8.12.2004 г. до Главния архитект, за регистриране на строеж IV категория, жалбоподателката Девора Давидкова и съпруга й не фигурират. Не е спорен и фактът, че процесното удостоверение няма за предмет собствените им обекти в сградата, установени по приложения нотариален акт от 2006 г. - апартамент на целия втори етаж, източен гараж и източно мазе в сградата на ул. "Калиманци" 59, придобити, както е посочено в него, "без разрешение за ползване". За тях, Давидкова притежава качеството "възложител" по определението на чл. 161 ЗУТ и като заявител за въвеждане в експлоатация на тази част от сградата, би имала активна легитимация да оспорва евентуален отказ от издаване на удостоверение за ползването им по предназначение. С оглед тези съображения, неправилно и без основание, с определение от 4.12.2008 г. (л. 67), след като е прекратил производството по отношение на Христина и Христо Кавалови, съдът е насрочил делото по жалбата на Давидкова, признал й е признал допустимост, пренесена в съдебния акт, обосновавайки наличие на правния й интерес като собственик на обекти в сградата, граничещи с тези, предмет на удостоверението и като ползвател на общи части в сградата. Несъстоятелни са и доводите за заинтересованост, с оглед "защита от евентуално увреждане на нейния имот, при незаконосъобразно ползване на съседните имоти" - защитата при нарушени вещни права, се реализира по общия исков ред и е ирелевантна в настоящето административно производство. Освен това, с определение № 9995/16.10.2006 г., постановено по адм. дело № 9480/2006 г. на ВАС, второ отделение, е оставено в сила прекратително определение на СГС по адм. дело № 3626/2005 г., образувано по жалба на Давидков, като управител на ЕТ "Дебора-33", с предмет законосъобразността на същото удостоверение № 438/2004 г. Фактът, че жалбоподателката през 2006 г. е придобила собственост в сградата, не променя правилността на горните изводи - от една страна административните актове са проверяват за съответствието им със закона към датата на издаването им, а от друга страна, активно легитимирани да искат от съда обявяване на нищожност на административен акт, без ограничение във времето, са само тези лица, които имат право да обжалват неговата незаконосъобразност към същия момент. Затова, нито към 2004 г. (когато е издаден акта и Давидкова е имала само качеството на "строител" и страна по облигационен договор за суброгация в правата на Христина и Христо Кавалови), нито към 2008 г., (когато е депозирано искането за прогласяване на нищожност), жалбоподателката не е имала качеството на лице по чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в който смисъл е било и възражението на административния орган, с цитирани редица актове от последователната практика на настоящия съд по посочения законов текст. Освен изложеното, удостоверението не е и нищожно, видно от представената пред настоящата инстанция заповед № РД-09-09-24/2.09.2003 г. на Главния архитект на София - без да се толерира пасивността на административния орган в хода на процеса пред решаващия съд с несвоевременното й приобщаване по делото, на практика тя опровергава правилността на извода в решението за липса на компетентност на издателя на процесния акт. С оглед тези съображения, като постановено по недопустима жалба, решението следва да бъде обезсилено, при наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, за което, по новелата на чл. 218, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът следи и служебно, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,