Решение № 12791 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба на В. Далев срещу Решение 177/ 26.06.2023 г., постановено по адм. дело 54/ 2023 г. на Административен съд- Русе (АС Русе), с което са ОТХВЪРЛЕНИ, като неоснователни претенциите на ищеца за заплащане на сумата от 40 /четиридесет/ лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата от 300 /триста/ лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от общината, ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Kасационният жалбоподател в постъпили писмени бележки от упълномощения му адвокат, иска отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът Община Русе в подадения писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС Русе. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил, като неоснователни претенциите на В. Далев за заплащане на сумата от 40.00 /четиридесет/ лв, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата от 300.00 /триста/ лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от общината, ведно със законната лихва. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно, че ищецът е ползвал лек автомобил Нисан Алмера с рег. [рег. номер], собственост на дъщеря му Д. Далева, видно от свидетелство за регистрация на МПС. Далев на 29.01.2020г. паркирал посочения автомобил в гр.Русе, по ул. Духовно възраждане, на ъгъла на кръстовището с ул. Църковна независимост. Преминаващият автомобил ОП Комунални дейности Русе със служител- Колев, упълномощен да разпорежда преместване на автомобили, установил неправилното паркиране на МПС- то. След като установил че паркираният автомобил затруднява видимостта на пешеходците при пресичане на ул. Духовно възраждане и пресичането на ул. Църковна независимост, както и на водачите на МПС, преминаващи през кръстовището, упълномощеният служител, разпоредил репатриране на автомобила. Колев заедно с другите работници от ОП Комунални дейности Русе натоварили МПС- то на Далев на репатриращия автомобил и го откарали на паркинг в гр.Русе, ул.Котовск 4. С оглед на тази фактическа установеност, първостепенният съд е приел от правна страна, че искът е предявен от лице с активна процесуална легитимация, срещу субект- ЮЛ по определението на чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), вр. чл.205 АПК. След анализ на специалния закон обосновавал извод, че преместването на паркиран автомобил, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП от длъжностни лица, оправомощени по съответния ред, представлява фактическо действие при изпълнение на административна дейност. Процесната принудителна административна мярка е приложена от компетентен орган. Решаващият съд е преценил, че с оглед представените доказателства при прилагането на принудителната административна мярка не са допуснати съществени нарушения на процедурата, довели и до нарушаване на материалния закон. Посочил, че поради наличие на непротиворечиви доказателства за обстоятелството, че премесеният автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата по ЗДвП, липсва основание да се приеме извършването на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица при Община Русе. Последното пък сочело отсъствие на първата от предпоставките за успешно провеждане на иск за обезвреда по реда на специалния закон. Предвид тези съображения, адм. съд е намерил претенциите на жалбоподателя Далев за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за неоснователни и недоказани. Обобщил, че не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно незаконни действия и бездействия, извършени от длъжностни лица в Община Русе при или по повод изпълнение на административна дейност, не е установена и пряка причинна връзка между претендирани вреди и действия и бездействия на длъжностните лица. Поради това искът за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е бил отхвърлен изцяло. Настоящият състав на ВАС намира постановеното решение за НЕПРАВИЛНО, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице чл. 4 от същия закон. В тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл.171, ал.1, т.5 ЗДвП. С нормата на чл.171, т.5, б.б ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото. Очертава се спорното материално субективно право като основание, петитум и страни по спора. В случая исковата молба е неясна, като неяснотата не е отстранена в хода на първоинстанционното производство, въпреки разпореждането на съда от 7.02.2023 г. и постъпилата молба отговор от ищеца от 20.02.2023 г. В обстоятелствената й част липсва конкретика от какво се претендират твърдените имуществени и неимуществени вреди. Не са посочени фактическите действия, които са извършени в нарушение на правни норми. Фактическите действия следва да са такива, за които не са предвидени адм. процедури завършващи с административни актове. Наред с това въпреки, че в исковата молба и уточнението е посочено, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия, съдът е анализирал законосъобразността на приложената ПАМ по ЗДвП. Съдът е преценил, че наложената ПАМ е предприета спрямо Далев с устно разпореждане, но не е изяснил категорично същественият предварителен въпрос относим към допустимостта на предявения иск, а именно: налице ли е предварителна отмяна на ПАМ, респективно дали искът е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 2 или ал. 3 АПК. Изясняването на тези въпроси има отношение, както към предмета на спора, повдигнат пред АС Русе, така и към конституирането на страните, които следва да вземат участие в производството- ответник по иска и издател на адм. акт. Видно от мотивите на решението предмет на инстанционен контрол, съдът е извършил проверка и е изразил становище относно законосъобразността на предприетата по отношение на ПАМ, въпреки че не е изяснил предварително въпроса сезиран ли е с оспорването й, поради което като ответник в производството пред административния съд е била конституирана единствено Община Русе. Първоинстанционният съд, повторно е следвало да укаже на ищеца да конкретизира от какво претендира вредите от незаконосъобразно действие или ПАМ. С приемането едва със съдебното решение, че вредите се претендират в резултат на ПАМ, без изричната конкретизация на ищеца в тази насока, съдът се е произнесъл по ненадлежно въведен предмет на делото. Едва след изясняване на този въпрос и извършване на положителна преценка досежно допустимостта на производството, съдът следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание, конституиране на страните и даване на указание по разпределението на доказателствената тежест. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, има правно значение за конкретизиране на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Неяснотата на отправеното до съда искане е рефлектирало и върху постановения от съда диспозитив и върху формулираното в касационната жалба искане за отмяна на процесното решение. По изложените съображения, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени и делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение