Решение № 12329 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител служебен адвокат Е. Шакина, против решение 15963 от 12.05.2025 г., постановено от Административен съд София град, I отделение, 43 състав, по адм.д. 3234/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че в административното производство са спазени регламентираните в чл. 58 и сл. от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ правила, защото кандидатът за убежище не е изложил достатъчно ясно бежанската си история и причините, поради които не желае да живее в Сирия, поради това, че в хода на проведеното интервю не са му зададени достатъчно и ясно доуточняващи въпроси. Оспорва изводите на първостепенния съд, досежно мотивите на роднините му да останат в Сирия. Касационният жалбоподател излага, че макар режимът на Асад да е паднал, в Сирия продължава да съществува въоръжен вътрешен конфликт, а това означава, че е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като убийство или екзекуция. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото, съдът е изложил обстойни аргументи за взетото решение, обосновавайки по какви причини счита, че чужденецът не отговаря на условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според участващия по делото прокурор липсват доказателства за релевантно преследване в страната по произход или за риск от бъдещо такова, с оглед данните от проведеното с жалбоподателя интервю. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Д. А. Г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 15963 от 12.05.2025 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. А. Г., гражданин на Сирия срещу решение 1992 от 27. 02. 2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, вр. с чл. 9 ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град /АССГ/е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания за провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение. Според първоинстанционния съд актът е постановен при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Сирия, като са цитирани различни източници на информация и е формиран законосъобразен извод, че в действителност обстановката в Сирия не е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт. Съдът е преценил, че материалният закон е приложен правилно, защото чужденецът не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на Сирия не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, предвид изричното изявление на чужденеца, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия; не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие; не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Обсъден е включително фактът, че баща му, майка му, сестрите и братята му продължават да живеят в Сирия, като основните проблеми са от финансов характер и не са свързани със сигурността. На следващо място, първостепенният съд е преценил, че информацията от представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в Сирия и представената в хода на съдебното производство допълнителна справка не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 9 ЗУБ по отношение на оспорващия. Изяснено е, че в настоящия случай не се доказва случай на реална опасност от тежки посегателства спрямо Д. А. Г., измежду изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, а личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 и информацията, че ситуацията в Сирия не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв. В оспорения акт на председателя на ДАБ при МС обосновано е прието, че в страната по произход Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като е анализирана степента на индивидуална опасност в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор след падането на след падането на режима на Башар Асад. Първостепенният съд е счел, че настъпилите нови обстоятелства водят до положителна промяна в обществено политическия живот в Сирия и подобряване на ситуацията със сигурността, тъй като според актуалната информация за страната летището в Дамаск функционира от 07.01.2025 г. и няма пречка за завръщане в Сирия на чужденците, които са напуснали страната по време на режима на Башар Асад; Сирия се стабилизира и се връща към нормално функциониране на държавата и държавните институции; има назначен премиер на преходно правителство на Сирия за срок до 1 март 2025 г. и много сирийци, намиращи се извън страната си се завръщат в родината си. Обсъдена е и информацията в представената в хода на съдебното производство справка относно обществено-политическата обстановка в Сирия към 08. 04. 2025 г., според която ситуацията се подобрява и страната се връща към нормално функциониране на институциите; на 13 март 2025 г. временният сирийски президент подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период и назначава министри в нов разширен и приобщаващ кабинет. Решаващият съдебен състав на АССГ е преценил като неоснователни опасенията за риск от преследване или риск от тежки посегателства при връщане в страната по произход във връзка със задължението за отбиване на редовна военна служба, предвид данните, че администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, ръководена от Хаят Тахрир ал Шам е обявила на 09.12.2024 г. амнистия на всички военни /така според справка с МД 02 -160 от 14.03.2025 г./ Обсъдено е, че оспореното решение на председателя на ДАБ е в съответствие с чл. 4, ал. 3 ЗУБ, а при връщане в страната по произход не са застрашени животът или свободата на Д. А. Г. по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и той не е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд София - град точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата за предоставяне на международна закрила с вх. ОК 13 1831/16. 09. 2024 г. на РПЦ София. Въз основа на молбата, подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ и копие на сирийска лична кара е установено, че Д. А. Г. е гражданин на Сирия, роден е на [дата] в [населено място], област Хомс, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение женен. Според обективираното в протокол от проведено интервю с рег. УП-23720 от 19.09.2024 г. чуждият гражданин е напуснал Сирия нелегално със семейството си по посока Турция, където останал 5 дни и тръгнал за България. Съпругата и децата му останали в Турция. Изрично посочва, че не е бил арестуван и осъждан; не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка; не е имал проблеми с официалните власти в страната /армията или полицията/; не му е оказвано насилие. Разказва, че след напускане на [населено място], област Холмс е живял на територията на област Идлиб. Молителят твърди, че е напуснал Сирия, защото децата му са само момичета, за тях е рисковано да живеят в Сирия и иска да им осигури по-добри условия за живот и да ги изпрати на училище. Други заявени от молителя причини да напусне страната си на произход са, че страхува да не бъде взет за отслужване на редовна военна служба. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Личната бежанска история на Д. А. Г. е била правилно преценена. Първостепенният съд подробно е обсъдил актуалната информация относно политическата и икономическа обстановка в Сирия, включително за област Идлиб, където е живял чуждият гражданин преди да напусне страната. Обстановката в страната и конкретния регион, особено след падането на режима на Башар Асад, не дава основание да се смята, че съществува опасност за живота и сигурността на жалбоподателя, в случай че бъде върнат в държавата по произход. Обосновано съдът е ценил данните от представената пред него справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. относно обстоятелствата подлежат ли на наказания лицата, неявили се отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явяват на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата. От съдържащата се информация става ясно, че опозиционните сили, свалили президента на Сирия Башар Асад, заявяват, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим. Посочено е, че военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто Хаят Тахрир ал Шам обявява обща амнистия. Изложеното опровергава опасенията на настоящия касатор, че при завръщането си в Сирия подлежи на задължителна мобилизация. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на АССГ и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Безспорно, с оглед идентичността на разпоредбата на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО /понастоящем отменена/ и действащата норма на член 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС, тълкуването, дадено с цитираното решение на СЕС е запазило своето значение и остава съществено за разбирането и прилагането на правилата за предоставяне на хуманитарен статут. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че и към настоящия момент в Сирия, в гр. Идлиб са останали да живеят баща му, майка му, четиримата му братя и двете му сестри. Вярно е, че според разказаното от него те също се притесняват да живеят в Сирия, но нямат финансова възможност да напуснат; сестра му Ф. живее в гр. Азаз, област Халеб, където ситуацията е по-добре, защото там присъства Свободната армия. От изложеното обаче не се установява родините на Д. А. Г. да са били обект на преследване или да са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото им присъствие на територията на страната. В хода на касационното производство правните изводи на административния орган и първостепенния съд досежно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, включително състоянието със сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор, не са били опровергани от жалбоподателя, поради което не са налице основания за тяхната промяна. Неоснователно е развито в касационната жалба оплакване, че АССГ неправилно е приел, че са били спазени правилата в чл. 58 и сл. ЗУБ, защото в хода на проведеното с Д. А. Г. интервю не са му били зададени достатъчно и ясни въпроси. Член 63а ЗУБ регламентира провеждането на интервю в производството по молба за международна закрила, като го определя като съществен елемент за установяване на самоличността на молителя и обстоятелствата свързани с тази молба. Разпоредбата не поставя конкретни изисквания към въпросите, които интервюиращият орган трябва да задава, но безспорно те трябва да позволяват установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, за да бъде осигурена цялостна оценка на молбата. Видно от съставения протокол с рег. УП-23720/19.09.2024 г. /л. 51 51 от първоинстанционното дело/ на кандидата за статут са били поставени въпроси относно причините да напусне Сирия, включително защо не е тръгнал за България със съпругата и децата си, и какви са мотивите им те да останат в Турция. На молителя е предоставена възможност подробно да обоснове причините за заминаването си, при което ясно е посочил, че децата му са само момичета, рисковано е да живеят в Сирия, иска да им даде по-добър живот и да ги изпрати на училище. Запитан относно степента на образованието си, разяснява, че в [населено място] има училища, но там се учи само религия, а той не иска децата му да учат ислям. Споделя, че е [заличен текст], но никога не е имал проблеми заради изповядваната религия. На поставения въпрос дали има да добави още нещо към изложеното до този момент отговаря, че е дошъл само и единствено заради децата си. Предвид всичко изложено, липсват основания да се приеме, че кандидатът е бил лишен от възможност да изложи ясно и разбираемо опасенията си, поради които не желае да живее в Сирия. Административният орган, а и първостепенния съд са изложили пространни мотиви защо сочените от кандидата причини не са релевантни за предоставянето на международна закрила по реда на ЗУБ, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. В случая се касае за лични и икономически причини, които не могат да обосноват основателността на молбата за статут. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,