Решение № 13966 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2010 г.

Решение № 13966 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Костадинов Раев от град Хасково срещу заповед № РД-10-482/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката /МОМН/, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от длъжността "старши експерт - регионален координатор" - град Хасково с ранг IV младши, считано от 15.03.2010 г. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието й с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, чрез пълномощника си оспорва жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна. Като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заповед № РД-10-1581/9.10.2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката жалбоподателят е бил назначен на държавна служба, на длъжността "старши експерт - регионален координатор" град Хасково, считано от 9.10.2009 г., на основание чл. 16а при условията на чл. 12 от ЗДСл. С оспорената заповед служебното правоотношение на Раев е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в срока на изпитване. Съгласно трудов договор № ЧР-06-388/27.02.2006 г. между директора на Държавната агенция за младежта и спорта и Христо Костадинов Раев, по силата на който той е заемал длъжността "главен специалист" в отдел "Регионална координация в Главна дирекция "Политика на младежта" по трудово правоотношение в ДАМС, със срок на изпитване от 1.03.2006 г. до 31.08.2006 г. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 327, т. 9 от Кодекса на труда на 9.10.2009 г., когато е назначен за пръв път на държавна служба с посочената по-горе заповед. Общият трудов стаж на жалбоподателя към датата на встъпването му в длъжност като държавен служител е бил 14 години. При така събраните доказателства, следва да бъдат направени следните правни изводи: Приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. Първата от двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на жалбоподателя е налице. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № РД-10-1581/9.10.2009 г. на министъра на образованието, младежта и спорта, на основание чл. 16а при условията на чл. 12 от ЗДСл, считано от 9.10.2009 г. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателя е назначен на 9.10.2009 г., а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 12.03.2010 г. Спорът в настоящия случай е какъв е характера на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, дали е преклузивен или давностен. Целта на този срок е да се даде възможност за преценка както страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДсл не е давностен. Този срок е преклузивен и с изтичането на една година, се преклудира упражняването на това право на органа по назначаване. Неоснователен е довода в жалбата за приложението на § 75, ал. 1 от ЗДСл, която според жалбоподателя изключва прилагането на чл. 12, ал. 1 по отношение на лицата по ал. 1 и 2 от текста. Съгласно § 75, ал. 1 от ЗДСл, в едномесечен срок от обнародването на Единния класификатор на длъжностите в администрацията лицата, които заемат по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С акта за назначаване им се определя посоченият в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за заемането на длъжността. Алинея 1 се прилага съответно и за служителите в администрациите на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, гласи ал. 2 на разпоредбата, а според ал. 3, за лицата по ал. 1 и 2 не се прилага чл. 12, ал. 1. Разпоредбата на § 75 е преходна и е обнародвана в ДВ, бр. 95/2003 г. в ПЗР на ЗИД на ЗДСл, което налага изводът, че тя е еднократно приложима за определена категория държавни служители, а това са тези лица, които в едномесечен срок от влизане в сила на Единния класификатор на длъжностите в администрацията /приет с ПМС № 47/1.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г./ подадат заявление за преназначаване на длъжност от трудово по служебно правоотношение. Срокът, определен в § 75 е едномесечен и тази привилегия е била само са лица, които са отговаряли на изискванията и са подали заявление до 5.04.2004 г. Очевидно жалбоподателят не попада в категорията на тези лица, тъй като той е работил по трудово правоотношение до 9.10.2009 г., като е назначен на същата дата за държавен служител до назначаване на служител въз основа на проведен конкурс. Поради това по отношение за него е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл и правилно служебното му правоотношение е прекратено на посоченото в заповедта основание. Предвид на изложеното, оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и разпоредбите на материалния закон и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не следва да се присъждат в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,