Решение № 10451 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Н. А., гражданин на Сирия с [ЛНЧ], срещу Решение 5146 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело 982 по описа на Административния съд Хасково за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата на Я. Н. А. против Решение 2796 от 31.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чуждия гражданин, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като счита, че е налице нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като счита, че не са събрани всички необходими доказателства по отношение на търсещия закрила, включително и доказателства за актуалната обстановка в държавата му по произход. По изложените съображения иска отмяната на атакувания съдебен акт, както и на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Нито административният орган, нито съдът са отчели релевантни за правилното решаване на спора обстоятелства, а именно че за него съществува реална опасност от преследване от сирийските власти, ако бъде върнат в държавата му по произход, доколкото не е изпълнил задължението си за военна служба в сирийската армия по силата на обявена мобилизация. Подчертава, че турските власти не са му издавали т.нар. кимлик , което приравнява на неустановен статут на временна закрила съгласно законодателството на Република Турция като бежанец от Сирия, преминал нелегално на територията на Турция. Изразява становище, че, в конкретния случай, Турция не се явява трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. Ответникът Председателят на ДАБ не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и обсъди посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд Хасково е образувано по жалба на Я. (собствено име) Н. (бащино име) А. (фамилно име) против Решение 2796 от 31.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил следното от фактическа страна: На 24.09.2024 г. Я. Н. А. подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като сирийски гражданин от мъжки пол, роден в Сирия през [година], етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с начално образование, неженен, без професия. На 06.02.2025 г. с лицето е проведено интервю, отразено в Протокол, рег. УП-34999/06.02.2025 г. Той съобщава, че първоначално е напуснал Сирия заради войната в посока Република Турция през 2019 г., където останал няколко години. Имал издаден кимлик , но напуснал Турция, поради увеличаващата се дискриминация над сирийците. Преминал българската граница нелегално през 2024 г. и бил заловен няколко дни след това от властите в България. Разказва още, че има брат в Норвегия, но по-голямата част от семейството му си живеят в Сирия. Не съобщава да е бил арестуван, осъждан, да е имал проблеми заради принадлежността или религията, която изповядва. Не е служил и в армията. Не е получавал призовка за военна служба. Не е членувал в организации, партии, общности или секти. Казва, че е напуснал Сирия заради войната. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал извод, че жалбата срещу решението на председателя на ДАБ е неоснователна. Мотивирал се е, че оспореното решение е издадено от компетентен по смисъла на ЗУБ административен орган, в установената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуален административен акт, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на чужденеца. Приел е, че спорният акт съответства на материалния закон. Счел е, че от доказателствата по делото не се установява на Я. Н. А. да са налице основателни опасения от преследване поради неговата раса, религия, етническа принадлежност, националност, политическо мнение и т.н., което да е релевантно за предоставянето на бежанско статут. Съдът е възприел изложеното в решението на ДАБ становище, че в конкретния случай заявените от кандидата причини, поради които е подал молба за международна закрила не кореспондират с посочените в ЗУБ основания за предоставяне на статут и че не става въпрос за лице, нуждаещо се от закрила, а за такова, търсещо по- добър живот. На следващо място съдът е обсъдил, дали оспореният акт е законосъобразен в частта му относно отказа на компетентния орган да бъде предоставен хуманитарен статут на А.. Приел е, че по делото е останало недоказано спрямо чужденеца да съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 2 ЗУБ. Относно наличието в случая на тежки заплахи срещу живота и личността на А. поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт е преценил, че към датата на постановяване на административния акт е налице вътрешен въоръжен конфликт в Сирия, но ситуацията в страната се подобрява и не може да се говори за наличието на безогледно насилие на територията на цялата страна. За да извърши тази преценка съдът се е обосновал с информацията от Справка с вх.МД 02-159 от 14.03.2025 г. Съобразил е и отчетеното от административния орган, че цялото семейство на търсещия закрила продължава да живее в Сирия, което показва, че би могъл да живее нормално и в страна си по произход. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Счел е обаче че той може да се ползва от закрилата на друга държава Турция, за която, отчитайки данните от справката, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, се е обосновал, че отговаря на критериите на трета сигурна държава по пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Подчертал е, че молителят не е депортиран от Турция в Сирия след връщането му от българска страна, нито по преписката се съдържат/сочат доказателства, че това може да се случи при евентуално ново връщане. Посочил е, че всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане в държавата им по произход против волята им. Съобразил е данните от административната преписка, че Я. Н. А. сам е изразил волята си да напусне територията на Турция, като трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ, за да отиде в Германия. Изложил е доводи, че заради въоръжения конфликт в Сирия, животът или свободата на чуждия гражданин са застрашени и той не може да се завърне там, но че същият може да се завърне безпроблемно в Турция. Формирал е извод, че цялостното поведение на сирийския гражданин от първата му молба за предоставяне на международна закрила през юли 2022 г. сочи на нежелание от негова страна да му бъде предоставена такава в Република България. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Решението не страда от пороците, наведени от касационния жалбоподател. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал обосновани решаващи изводи за неоснователност на жалбата на Я. Н. А. срещу Решение 2796 от 31.03.2025 г. на Председателя на ДАБ. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя оплакването на чуждия гражданин, че решаващият съд не е отчел относими за правилното решаване на спора обстоятелства. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирийската държава вх. МД-02-398/ 21.07.2025 г. и справка вх. МД- 02-582/ 31.09.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ./, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Следва да се посочи, че справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закилата на тази държава или да се завърне в нея. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Видно от представената по делото административна преписка, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване в държавата му по произход. При проведеното с него интервю лицето не твърди спрямо него да е упражнявано насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради своя етнос, религия, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Сочи, че не е членувал в политически партии или организации, не е заплашван, задържан и/или осъждан и срещу него няма образувани съдебни дела. Като причини да напусне Сирия посочва войната, но пък свидетелства, че цялото му семейство е там. Спрямо него не са предприемани действия от сирийските власти по наказателно преследване, съответно не са му налагани наказания, не е мобилизиран в армията . Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изложените от А. субективни опасения от преследване нямат характер на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. С оглед на изложеното, законосъобразна е преценката на съда, че липсват предпоставките предвидени в закона за предоставяне на хуманитарен статут. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 31.09.2025, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Като основни причини за завръщане на сирийците най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Повечето завърнали се лица се насочват към провинциите Алепо, Идлиб /от която е и жалбоподателят/, Дамаск и други. В една от представените справки е посочено, че е създаден и Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения от частния сектор и сирийски граждани, като само за един час от стартирането са събрани над 60 милиона щатски долара, а фондът е съсредоточен в няколко провинции, сред които е Идлиб, от която идва търсещият закрила. Освен това, по делото пред настоящата инстанция е представена актуална справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно актуалното обществено-политическо положение в Турция, предвид твърденията на жалбоподателя, че е живял и работил в Турция няколко години. Според легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото се установява, че Турция не е страна на транзитно преминаване и не са налице доказателства, че молителят, пребивавайки в тази държава, ще се опасява за живота или свободата си. Република Турция безспорно се явява трета сигурна държава въз основа на анализа на установеното в нея законодателство по отношение на сирийските бежанци, както и във връзка с приетото Решение 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, според което Турция е трета сигурна страна. Като е преценил Решение 2796/31.03.2025 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, решаващият състав на Административния съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, Първа колегия: