Решение № 12330 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС), чрез пълномощник, против решение 580 от 26.04.2023 г. по адм.д. 488/2023 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отменил, по жалба на Община Девня, негово решение от 15.02.2023 г. за определяне на финансова корекция. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за отсъствие на фактически основания за издаване на акта, които да обосноват посочените нарушения, квалифицирани като нередности, за които е определена финансова корекция. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изложени от органа, и е достигнал до неправилен правен извод. Моли решението да бъде отменено. Иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът Община Девня, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Д-34-25/30.04.2020 г. по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020". Във връзка с изпълнението на договора бенефициерът Община Девня е провела процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет "Извършване на строителен надзор на обект "Закриване и рекултивация на депо за твърди и битови отпадъци - гр. Девня" . С оспореното пред първоинстанционния съд решение 2-010-0039-2-90/15.02.2023 г. ръководителят на УО на ОПОС е приел, че при провеждане на процедурата общината е допуснала нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, чл. 107, т. 2, б. "а" и т. 5 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 ЗОП. Посочил е констатираните нарушения като нередности по т. 11, б"б" и т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и на основание чл. 7 от същата наредба е определил една финансова корецкия на бенефициера от 25% върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя. Първоинстанционният съд е посочил, че ръководителят на УО на ОПОС е извършил анализ на предходно проведена процедура "публично състезание", като е приел, че шест участника в процедурата са отстранени неправомерно и в нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. Този извод според съда е незаконосъобразен, доколкото решението на възложителя за отстраняването им е влязъл в сила административен акт, който не е обжалван и е недопустимо ръководителят на УО в това производство да извършва косвен контрол на този акт. Приел е, че оспореното решение е немотивирано от фактическа и правна страна, не е мотивиран видът на нередността, не са изложени мотиви за избор на приложения в случая метод за определянето на финансовата корекция, не е обоснован нейният размер, не е установена вредата от твърдяните нарушения, за да е обосновано определянето на финансова корекция. Обобщил е, че оспореното решение на отговаря на посоченото в закона задължително негово съдържание. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. Решението е неправилно. Според касационния съдебен състав при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по отношение на всички кумулативни елементи на определената финансова корекция. Съдът е приел, че оспореният акт е немотивиран и не отговаря на очертаното от закона задължително негово съдържание поради липсата на мотиви от фактическа и правна страна, като органът не е изследвал изобщо втория и третия елемент от фактическия състав на нередността. Този извод на съда противоречи както на съдържанието на оспореното решение, така и на доказателствата по делото. Административният акт съдържа фактически и правни основания. Установените от органа нарушения са изложени подробно в три точки, за всяко от тях органът е дал съответни правни квалификации, за всяко от тях е посочил нередностите съгласно Приложение 1 към Наредбата и е определил за всяка нередност размер на финансова корекция, като в извода си е приложил чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности. Никъде в съдържанието на административния акт органът не твърди, че повторно е проверил проведената от възложителя процедура за вече констатирани едни и същи нарушения. Конкретните факти и обстоятелства за всяко едно от установените с акта нарушенията се съдържат в подробните констатации, обективирани в писмо изх. 2-010-0039-4-14/18.01.2023 г. на УО на ОПОС, на което издателят на акта изрично се е позовал в титулната част на решението и което е приложено по делото на Административен съд - Варна на електронен носител, ведно с цялата административна преписка. Съдът изобщо не го е обсъдил. Оспореното решение на ръководителя на УО на ОПОС е индивидуален административен акт. Безспорно, за да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. В този смисъл са ППВС 4/1976 г., т. 7; ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР 4/2004 г. на ОС на ВАС, както и константната съдебна практика. В случая конкретните фактически установявания на органа са изложени в цитираното в акта писмо, издадено от ръководителя на УО в хода на административното производство и адресирано до бенефициера, на което органът изрично се е позовал в акта си. Ето защо изводът на административния съд за немотивираност на оспореното решение е неправилен. Съдът не е извършил никаква проверка на фактическите установявания на органа, не е проверил законосъобразността на дадените с акта правни квалификации на нарушенията и посочените нередности. Неправилно съдът е приел, че ръководителят на УО е извършил незаконосъобразно повторна проверка на проведената открита процедура от Община Девня. Конкретното административно производство е проведено по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕФСУ, а не по реда на Закона за обществените поръчки. Необосновано съдът е приел, че органът не е изложил мотиви относно нанесена финансова вреда на общностния бюджет и определения размер на финансовата корекция, след като не е подложил на проверка от фактическа и правна страна констатациите на ръководителя на УО за съответствие с процедурата и материалноправните предпоставки за определяне на финансова корекции, заложени в ЗУСЕФСУ. Административният съд - Варна не е извършил пълна и всеобхватна преценка на фактическите установявания на органа, които не е подвел и анализирал съобразно дадената правна квалификация на нередностите, което от своя страна е свързано със законосъобразността на оспорения административен акт. Съдебният състав не може да извърши такава проверка за първи път в настоящото производство. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път пред касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора, тъй като същите не са отнесени към съответната им законова уредба. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Затова съдебният акт следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да установи фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. С оглед гореизложеното претенциите за съдебни разноски следва да бъдат разгледани при новото произнасяне на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд