Решение № 161 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 86/2009 г.

Решение № 161 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 86/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т като процесуален представител на ОУ "О" гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 14.Х.2008 г. по в. гр. д. № 372/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Добричкия РС от 31.III.2008 г. по гр. д. № 545/2007 г. в уважителната му част по предявения от В. П. С. срещу ОУ "О" иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че щом ищцата е регистрирана като едноличен търговец, не следва да се приеме, че е останала без работа поради незаконното уволнение. Упражняването на търговска дейност е равносилно на полагане на труд, за който се следва възнаграждение. Неправилно е приетото, че стопанска дейност може да се реализира паралелно с трудово правоотношение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск за обезщетение. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с определение № 615/25.VI.2009 г. по материалноправния въпрос "следва ли да се приеме, че ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, въпреки че е продължила да работи по друго трудово правоотношение с втори работодател и е имала регистрирана фирма като едноличен търговец". Ответницата по касационната жалба В. П. С. от гр. Д. не е заявила становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на Добричкия РС от 31.III.2008 г. по гр. д. № 545/2007 г. в уважителните му части по предявените от В. С. срещу ОУ "О" искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, последният за сумата 1222.40 лв. По претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ въззивният съд е оценил като неоснователно възражението на ответника, че не дължи обезщетение на ищцата с оглед работата й при втори работодател още от преди уволнението и получавани доходи като едноличен търговец. Посочено е, че ако трудовото й правоотношение не бе прекратено, тя би получавала възнаграждения и от двамата работодатели. А доходите от стопанска дейност също може да бъдат реализирани паралелно с работа по трудово правоотношение и с получавано трудово възнаграждение, тъй като получаването на доходи от стопанска дейност не компенсира вредите от неполучено възнаграждение поради незаконно уволнение. По релевирания от касатора като основание за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос настоящата инстанция счита следното: Отношенията по повод възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудови правоотношения се уреждат от Кодекса на труда. По силата на чл. 225, ал. 1 от КТ при отмяна на уволнението поради несъобразяването му с изискванията на закона работникът/служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за период до 6 месеца. Съгласно чл. 225, ал. 2 от КТ, когато през този период работникът/служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Целта на обезщетението е възмездяване на вредите от оставането без работа, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. "О" по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ е оставане без работа по трудово правоотношение. Този извод следва от систематическото и логическото тълкуване на разпоредбите на КТ съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА с оглед изискването на чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от посочения указ думата "работа", употребена и в други разпоредби на Кодекса - чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 3, чл. 63, чл. 64, чл. 66, ал. 1, чл. 68, чл. 69, чл. 110, чл. 111, чл. 225, ал. 3 и др., да се използва в един и същ смисъл. Видно е, че във всичките разпоредби на КТ, в които тази дума е употребена, тя се свързва с отношенията при предоставяне на работна сила, а те съобразно чл. 1, ал. 2 от Кодекса се уреждат само като трудови правоотношения. Ето защо за приложението на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е без значение осъществяването през шестмесечния период на търговска дейност като едноличен търговец и реализирането на печалба от нея /виж в тази връзка чл. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2, чл. 26, ал. 1 и др. от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/, освен ако едноличният търговец като физическо лице предоставя и работната си сила на предприятието си /представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения - чл. 15, ал. 1 от ТЗ/ под формата на сключен с него трудов договор.