Решение № 9102 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5657/2018 г.

Решение № 9102 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5657/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т., против решение № 1444 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 13543/2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров срещу решение, обективирано в писмо изх. №ВСС-6893/07.06.2017 г. на директора на Главния секретар на Висшия съдебен съвет, по заявление рег. № ЗЗ/23.05.2017 г., препратено на ВСС от Окръжна прокуратура - С., за предоставяне достъп до обществена информация. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Главният секретар на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд С.-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че част от търсената от касатора информация – по т. 2, т. 3, т. 10 и т. 11 от процесното заявление има характер на официална обществена по см. на чл. 10 от ЗДОИ и същата е предоставена на заявителя по реда на чл. 12 от същия закон. Съдът е приел, че информацията по т. 4, т. 5 и т. 8 от заявлението не представлява обществена информация, той като не осъществява целта да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект, а за да бъде предоставена информация по т. 1, т. 8 и т. 12, същата следва да е налична, и да не се създава по повод процесното заявление, като в случая се цели предоставяне на статистическа информация. Решението на Административен съд С.-град е правилно. Правилни са изводите са съда, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че исканата от касатора информация, която има характер на обществена съобразно т. 2, т. 3, т. 10 и т. 11 от подаденото заявление /подробно описана в първоинстанционното решение/, е предоставена по реда на чл. 12 от ЗДОИ. Споделят се заключенията на АССГ и относно поисканата информация в т. 1 и т. 12 от заявлението, предоставянето на която по своя характер е статистическа и за нейното предоставяне се изисква тя да бъде създадена по повод процесното заявление чрез допълнително обработване на налични данни, което е в противоречие с изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Частта от поисканите данни, извън предоставените по посочения по-горе начин и визираните в т. 1 и т. 12 от заявлението не попадат в легалната дефиниция на понятието "обществена информация" по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Предвид съдържанието на понятието обществен живот, а именно живота на обществото като група хора, може да се приеме, че тази част от исканата в процесното заявление информация, е свързана с живота на обществото като група хора, но в случая предвид изложеното в заявлението за достъп и възприетото от законодателя разрешение следва заявената информация да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предоставянето на данни относно съответния ВУЗ, който е завършил всеки един от прокурорите в ОП - С. и прилежащите и РП, средният успех от дипломата на магистрата по време на следването, колко години е следвал, както и броя на дисциплинарните наказания и поощрения на тези магистрати за периода на работа в системата на прокуратурата /РП и ОП/ не може да формира мнение за дейността на задължения субект - Висшия съдебен съвет. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, а изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Решението на съда е правилно и в частта относно присъдените разноски, които са възложени на оспорващия в размер и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а останалите доводи в касационната жалба не се обсъждат, тъй като тяхното съдържание не обосновава доводи в подкрепа на сочените касационни основания. На основание изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение