Решение № 2115 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2009 г.

Решение № 2115 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 176 от АПК. С решение № 8111 от 16.06.2010 г. по адм. дело № 13475 от 2009 г. Върховният административен съд - първо отделение, е отменил решение № 1450 от 12.08.2009 г. по адм. дело № 330 от 2009 г. на Варненския административен съд в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 030801080 от 22.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 716 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, за установени задължения на Иван Стоянов Иванов от гр. Варна по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. по отношение на обложени суми от 30 000 лв. по договор за заем от лицето П. Костов и 80 000 лв. по договор за заем от лицето Д. Иванов и съответните лихви върху тези суми, както и първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските, като вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на Иван Стоянов Иванов против обжалвания ревизионен акт за установени задължения на лицето по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. по отношение на обложени суми общо в размер на 110 000 лв. по договори за заем и съответните лихви върху тези суми. С решението Върховният административен съд е оставил в сила решението на Варненския административен съд в останалата му обжалвана част. По делото е постъпило искане от директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП за допълване на постановеното решение на Върховния административен съд на основание чл. 176 от АПК, като в отменителната част се включи произнасяне относно размера на дължимия данък от лицето във връзка с отхвърлената част на жалбата срещу ревизионния акт, както и относно размера на дължимите от лицето разноски съобразно отхвърлената част на жалбата. По делото е постъпила молба от Иван Стоянов Иванов, в която са изложени съображения относно определянето на размера на дължимия от него данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че молбата на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, за допълване на решението е основателна. Съгласно чл. 176, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Решението, чието допълване се иска, е постановено на 16.06.2010 г., а молбата за допълване на решението е подадена на 16.07.2010 г., т. е. предвиденият в закона едномесечен срок е спазен. В този смисъл молбата за допълване е подадена в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. За да се произнесе по основателността на молбата, настоящият състав на съда взе предвид следното: Със съдебното решение, чието допълване се иска, касационният състав е приел, че решението на Административния съд - Варна, е неправилно в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 030801080 от 22.10.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - град Варна, потвърден с решение № 716 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, за установени задължения на Иван Стоянов Иванов от гр. Варна по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. по отношение на обложени суми от 30 000 лв. по договор за заем от лицето П. Костов и 80 000 лв. по договор за заем от лицето Д. Иванов и съответните лихви върху тези суми. Видно от мотивите на решението, съдът е обосновал извода, че правилно органът по приходите не е приел като източник на налични средства и приходи на Иван Стоянов Иванов сумата от 110 000 лв., получена от посочените договори за заем, и е приел тези суми като недеклариран приход, подлежащ на облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Поради тези съображения касационният състав е приел, че решението следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде отхвърлена в тази й част. При този изход на спора съдът е следвало да определи размера на дължимия данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., като вземе предвид установеното по делото превишаване на разходите над приходите и размера на това превишаване 64 695,71 лв., което представлява данъчната основа, поради което размерът на дължимия данък следва да бъде 14 987 лв. и лихвата - в размер на 5228,28 лева. В този смисъл подадената молба по чл. 176 от АПК се явява основателна в тази част и следва да бъде уважена, като решението бъде допълнено в тази му част с размера на определения данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. По отношение на съображенията, изложени в молбата от Иван Стоянов Иванов, следва да се посочи, че същите не следва да бъдат вземани предвид, тъй като касаят спора по същество, който е решен с влязло в сила решение. По отношение на молбата за допълване на решението в частта му за разноските следва да се посочи, че в мотивите на съдебния акт е прието, че първоначалното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, като те следва да бъдат понесени от двете страни така, както са направени, с оглед частичната отмяна и дължимостта им по компенсация от двете страни. С оглед изложеното е неоснователна молбата за допълване на решението в частта за разноските, тъй като не са налице предпоставките на чл. 176, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното, Върховният административен съд - първо отделение,