Решение № 726 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2010 г.

Решение № 726 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирина Георгиева Йорданова-Стойчева, от гр. София, чрез нейния пълномощник срещу решение № 10131/23.07.2010 г. по адм. д. № 15929/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на земеделието и храните чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-15-988/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ПМС № 265/2009 г. - поради съкращаване на длъжността й е прекратено служебното правоотношение за длъжността "държавен експерт" в отдел "конкурентноспособност на земеделието и горското стопанство" в Дирекция "Развитие на селските райони". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице съкращение на щатни бройки, включително и на длъжността, заемана от жалбодателката. Безспорно е установено, че дирекция "Развитие на селските райони", която е била организирана в четири отдела " Програмиране, координиране, наблюдение и оценка", "Селски райони и местни инициативи", "Агроекология и необлагодетелствани райони" и "Конкурентоспособност на земеделието и горското стопанство". В последния отдел е имало по щатно разписание предвидени четири щатни бройки за длъжността "държавен експерт", като в дирекцията общо за тази длъжност са били предвидени 17 щатни бройки във всички отдели. С новото длъжностно разписание дирекция " Развитие на селските райони" е структурирана в три отдела - "конкурентоспособност, селски райони и компенсаторни плащания", "прилагане, координация и наблюдение" и "контрол и предприсъединителни фонове". В отдел "конкурентоспособност, селски райони и компенсаторни плащания" са предвидени пет щатни бройки за длъжността "Държавен експерт", като за дирекцията, във всички отдели за длъжността "държавен експерт" са предвидени 12 щатни бройки. Предвид това отделът, в който е заемала длъжност жалбоподателката, не съществува, включително не съществува и нейната длъжност. Поради това е налице реално съкращаване на длъжността-като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задачи и задължения. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че включените в длъжностната характеристика служебни задължения на жалбоподателката продължават да се изпълняват от други служители. Съдът е направил анализ на основните задължения на жалбоподателката по длъжностна характеристика и тези по длъжностната характеристика на Бончев, от което е видно, че задълженията са различни. Съдът не следва да обсъжда и да прави сравнение с други длъжности, например с "главен експерт", "старши експерт" и "младши експерт", както се твърди в касационната жалба, тъй като това са различни нормативно определени позиции с различни функции съобразно Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Няма друга длъжност "държавен експерт" с идентични функции като тези на жалбоподателката, още повече, както се изтъкна, отделът, в който е заемала длъжността си жалбоподателката, не съществува. След като релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени, административният акт е законосъобразен. Изводът на решаващия съд в същия смисъл сочи на правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Решението е мотивирано, след анализ на всички доказателства по делото и при правилно разпределена тежест на доказване между страните, с което са спазени изискванията за защита на всички процесуални права. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав