Решение № 15424 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2010 г.

Решение № 15424 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентина Симеонова Караджиян и Рафи Харутюн Караджиян от гр. Варна, чрез процесуалния им пълномощник адв. Ал. Ралчев, против решение № 584 от 28.10.2009 г., постановено по адм. д. № 615 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена тяхната жалба против Заповед № РД - 06 - 7706 - 20 от 24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Траката", землище Виница, област Варна относно имот № 5011. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателите и да се запазят очертанията на техния имот В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни Валентин Атанасов Джамбазов, Миглена Любомирова Джамбазова, Иван Колев Гутев, Петър Кръстев Петров, Димитър Стоянов Дамянов, Слави Добрев Добрев и Кметът на община Варна не се явяват и не изпращат представител. Миглена Любомирова Джамбазова и Валентин Атанасов Джамбазов и Петър Петров и Иван Гутев, последните-чрез адв. М. Кръстева в писмени становища оспорват касационната жалба. Последните двама претендират разноски за защита пред ВАС . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт, тъй като процесната заповед в оспорената част отразява правилно фактическото и правно положение на имотите, а ПНИ в частта досежно спорния път е изготвен в съответствие с изискванията на материално-правните норми, регламентиращи неговото изработване, а именно чл. 28 ППЗСПЗЗ, респективно чл. 60, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 ЗУТ. Предлага решението да бъде оставено в сила . Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение окръжният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори против Заповед № РД - 06 - 7706 - 20 от 14.01.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Траката", землище Виница, област Варна в частта за ПИ № 5011. За да достигне до този извод съдът съобразил, че жалбоподателите са собственици на имот № 278 по кадастралния план "Траката разширение", съответно пл. № 5011 по невлезлия в сила план на новообразуваните имоти, изработен по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от нот. акт № 102/2003 г., с площ от 1024 кв. м., като няма спор по идентификацията му. Същият е записан на името на жалбоподателите и в регистъра към атакувания план, неразделна част от него, с площ от 987 кв. метра. Със съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна установил, че по плана е предвидено достъпът за новообразувани имоти пл. № 48,49 и 50 да е осигурен чрез оспорвания път, обособен от имота на жалбоподателите, който е бил наличен, и нанесен в помощния план през 2005 г. До този извод съдът стигнал и като анализирал границите на съседните два имота, посочени в нотариални актове, тези на спорния, посочени в нотариален акт /на л. 7 от делото/, и оценителен протокол от 08.07.1994 г., представени по делото. Посочил, че въпреки че не са спазени законовите отстояния от новоизградената сграда, собственост на оспорващите, до предвидения по ПНИ път, предвид доказаната липса на друга техническа възможност за осъществяване на друг достъп до посочените имоти, извел решаващия си извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед . При постановяване на решението съдът е преценил представените по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е изводът, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Съгласно нормата на § 4к. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно относимата за случая ал. 8 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, при проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, освен когато съществуващото разстояние е по-малко. Предвид изричното уточнение в посочената норма неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон. Този извод се налага от приетите и неоспорени от страните съдебно-технически експертизи и от приложената към основното заключение комбинирана скица. Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Вярно е, че с прокарването на пътя се намалява лицето на парцела, но посоченото не противоречи на цитираната разпоредба. Изискването на чл. 28, ал. 5, изречение първо от ППЗСПЗЗ е планът за новообразуваните имоти да се изработи така, че за всеки имот да се осигури достъп до улица или път. Правилно съдът е посочил, че в случая не е приложим ЗУТ, а нормите на специалния закон - ЗСПЗЗ и тези на правилника за приложението му. Освен това преценката за осигуряване на достъп до новообразуваните имоти е по целесъобразност на административния орган и същата не подлежи на контрол. Твърдението в касационната жалба, че мотивите на съда били вътрешно противоречиви, тъй като съдът веднъж приел, че лпът нямало, а после-че ималоы, не отговаря на действителното положение, тъй като съдът изрично посочил, че процесният път е бил наличен, но към изготвяне на оспорената заповед не бил нанесен в помощния план. Твърдението за необоснованост на решението е също неоснователно, тъй като освен с посоченото заключение, съдът обосновал решаващия си извод и като съпоставил данните досежно границите на процесния и на съседните нему имоти, посочени в трите нотариални акта, представени по делото /л. 7, л. 222 и л. 223/ и оценителен протокол /л. 178 от делото/. С оглед горното ВАС намира за неоснователен доводът в касационната жалба за "превратно тълкуване" на заключението на вещото лице. Отново следва да се посочи, че процесният път е отразен в помощния план за м. "Траката", като той осигурява достъп до имоти № 48,49 и 50 и обективно няма друга възможност за тяхното обслужване. Освен това, противно на твърдяното в жалбата, ПНИ в частта относно визираните имоти е съобразен и със съществуващите там сгради. Твърдението, че съдът "не обсъдил заключението на вещото лице ы, не отговаря на истината, предвид изложеното на стр. 3,4 и 6 от мотивите. Последният довод в жалбата, основан на лслучайно узнаване на факт, че съседите, на които се осигурява достъп с този план, са закупили и други имотиы, освен че е недоказан, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, е и неотносим към спора . Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Окръжния съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от ответната страна - Областния управител на област Варна в писменото становище на юрисконсулт Д. Бонева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВАС е основателна. Оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят на Областна администрация - Варна на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, разноски в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, изм. ДВ. бр. 2/2009 г. Искането за разноски за защита пред ВАС, направено от заинтересованите страни Петър Петров и Иван Гутев, чрез адв. М. Кръстева е основателно, но недоказано-по настоящото дело на ВАС не е представено пълномощно, респ. документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,