Решение № 10741 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15591/2009 г.

Решение № 10741 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15591/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Галина Борисова" - Галина Иванова Борисова, от гр. Перник против решение № 259/03.11.2009 г. по адм. дело № 269/2009 г. на Административен съд - гр. Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Перник счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 259/03.11.2009 г. по адм. дело № 269/2009 г. Административен съд - гр. Перник е отхвърлил жалбата на ЕТ "Галина Борисова" - Галина Иванова Борисова, от гр. Перник срещу решение № КПК-7/07.05.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Перник, с което жалбоподателката е задължена да внесе в приход на разходната част на бюджета на ДОО сумите: 1.) 1905.10 лева, от която главница 890.00 лева - неправилно изтеглено и изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Надка Георгиева Стаменкова за периода м. 12.2003 г. - м. 07.2004 г. и лихва 1 015.10 лева; 2.) 1277.44 лева, от която главница 590.00 лева - неправилно изтеглено и изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Боряна Сашова Димитрова за периода м. 12.2003 г. - м. 04.2004 г. и лихва 687.44 лева; 3.) 2058.04 лева, от която главница 1198.00 лева - неправилно изтеглено и изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Биляна Христова Петкова - Спасова за периода м. 06.2005 г. - м. 02.2006 г. и лихва 860.04 лева. Приел е, че сумите са изтеглени от осигурителя при невъзникнало осигуряване и неползване на отпуск за отглеждане на малко дете. Настоящият състав на Върховния административен съд възприема втората част от визираните мотиви. Съдебното решение е постановено при вярна преценка на релевантните факти и точно прилагане на материалния закон. В хода на финансовата ревизия осигурителят не е посочил и представил необходимите разходооправдателни документи за извършените тегления от бюджета на ДОО за лицата Надка Георгиева Стаменкова, Боряна Сашова Димитрова и Биляна Христова Петкова - Спасова. Липсват подадени заявления от майките за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и заповеди на работодателя за разрешаването му. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Получаването на визираното обезщетение е детерминирано от реализирането на фактическия състав по чл. 164 от КТ. Съгласно чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 164 от КТ детерминира отсъствието и на фактическите основания по чл. 53 от КСО. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства в тази насока не следва да се ценят предвид преклудираната възможност за нови фактически установявания пред касационната инстанция. Неприобщаването им към доказателствения материал в административното производство и след това в първоинстанционното производство се дължи на проявената от жалбоподателя процесуална пасивност. Административният орган точно е приложил института на давността и законосъобразно е определил размера на подлежащите на възстановяване суми. По изложените съображения не са налице наведените касационни основания и атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени претендираните от административния орган съдебно-деловодни разноски, които за настоящата инстанция, отчитайки разпоредбите на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. възлизат на сумата от 459.60 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение