Решение № 4145 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2018/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Слатина Столична община и на главния архитект на район Слатина Столична община против решение 23487 от 14.11.2024 г., постановено по адм. д. 4760/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците Р. М. Б. и И. Б. Б., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпило и искане от Р. М. Б. и И. Б. Б. за допълване на определение 10366 от 02.10.2024 г., постановено по адм.д. 8978/2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските. Ответникът по това искане кметът на район Слатина Столична община изразява становище за неговата недопустимост и в условие на евентуалност за неговата неоснователност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба на главния архитект на район Слатина Столична община за процесуално недопустима, като съображенията за това са следните: Страни в първоинстанционното производство са жалбоподателите Р. М. Б. и И. Б. Б. и ответник - кметът на район Слатина Столична община. Предмет на оспорване е мълчалив отказ за извършване на административна услуга, като адресат на искането за извършването й е кметът, а не главният архитект. Като лице, което не участва в съдебното производство пред първоинстанционният съд главният архитект на район Слатина Столична община не е легитимиран да обжалва постановеното по делото решение, поради което касационната жалба на същия е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Касационната жалба на кмета на район Слатина Столична община е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отменя мълчалив отказ на кмета на район Слатина Столична община по заявление на Р. М. Б. и И. Б. Б. от 05.04.2024 г. и връща преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване на мотивите, изложени в решението. За да постанови този резултат съдът приема оспорването за допустимо, тъй като жалбата е подадена в законоустановения срок. Излага съображения, че искането за извършване на административна услуга е следвало да се остави без движение, като на заявителите да се укаже необходимостта от мотивиране на искането, което доказва правният им интерес от същото, както и доказателства в тази насока. Прави извод, че оспореният отказ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същият е постановен, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което види до нарушаване на правата на заявителите. По тези съображения съдът отменя оспореният мълчалив отказ. Обжалваното решение е допустимо. Жалбата до първоинстанционния съд е подадена от лица с правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт отказ за извършване на административна услуга и в законоустановения срок. Възражението на касатора, че жалбата е преждевременно подадена, е неоснователна. Искането за извършване на административната е депозирано на 05.04.2024 г. Срокът за извършването й седмодневен, жалбата е подадена в съда на 29.04.2024 г. т.е. в законоустановения срок. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила. Същият е издаден, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доводите на касатора, че заявителите не са собственици на недвижимите имоти, за които искат да им бъдат издадени скици, са направени едва в съдебното производство, като тези факти не са изяснени в производството по извършване на исканата услуга. Недопустимо е мотивите за отказа да се излагат едва в съдебното производство, в който смисъл е и Тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС на РБ. В съдебното производство са приложени писмени доказателства - нотариални актове и акт за сключен граждански брак, от които е видно, че заявителите са собственици на УПИ I-272, кв. 237 по плана на гр. София, което също обосновава извод, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото в случай на проверка на обстоятелствата относно собствеността на имотите, респ. наличието на правен интерес, органът би могъл да установи различни обстоятелства, които да доведат до издаване на позитивен за заявителите акт, дори и в частта само относно техния собствен имот. Освен това фактът, че Р. М. Б. и И. Б. Б. не са собственици на УПИ II-267, кв. 237, м. Подуене-Редута , не обосновава отказ за извършване на исканата административна услуга, тъй като административният орган следва да установи правния интерес на заявителите, който се определя от претендираните от тях вещни права. Следователно като отменя оспорения мълчалив отказ първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че кметът не е компетентен да извърши исканата административна услуга. В общината се съхраняват заповедите за одобряване, респ. за изменение на ПУП и кметът на общината е органът компетенетн да разреши извършването на исканата административна услуга. По делото не са налице доказателства за делегиране на права, поради което доводът на касатора, че компетентен е главния архитект, са неоснователни. Освен това ако сезираният орган счете, че компетентността е в правомощията на друг орган, то същият е длъжен да му изпрати преписката чл. 31, ал. 2 АПК. Приложените към делото писмени доказателства от 08.05.2024 г. са след образуване на съдебното производство и са ирелевантни към спора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Искането на Р. М. Б. и И. Б. Б. за допълване на определение 10366 от 02.10.2024 г., постановено по адм.д. 8978/2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно, по следните съображения: В частната жалба не е налице искане за присъждане на направените разноски, а такива са дължими при приключване на производството по делото с прекратяване на производството или с постановяване на акт по съществото на спора. По аргумент от чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, със съдебния акт, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно разпоредбите на чл.143 АПК и чл. 78 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдебните разноски се дължат в зависимост от крайния резултат на спора. Когато със съдебния акт се слага край на делото и с него приключва съдебният спор, съдът присъжда разноски, в случай, че такива са поискани и доказани. Обратно - съдът не дължи произнасяне по искането за разноски, когато съдебното производство приключва с акт, който не слага край на делото, съответно спорът продължава да е висящ, какъвто е изходът на спора в частното производство. Ето защо разноски в производството по адм.д. 8978/2024 г. по описа на Върховния административен съд правилно не са присъдени и искането за допълване на определението в частта му за разноските, е неоснователно. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, от Закона за адвокатурата, чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и предвид действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се осъди Столична община да заплати на адвокат С. Г. С. сумата 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство с включен ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,