Решение № 5623 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2018 г.

Решение № 5623 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. А., чрез пълномощника адв. С. Георгиева срещу решение № 306 от 12 януари 2018 г., постановено по адм. дело № 11663 от 2016 г., по описа на Административен съд - София град. С него е отхвърлен предявения от П. А. иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6-месечен период, през който не е бил на държавна служба до пълния претендиран размер, като е извършено прихващане, както и частично иска за присъждане на лихва за забава, и изцяло иска за присъждане на законната лихва. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение в конкретно посочени негови части, като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез пълномощника юрисконсулт Танчев в писмена защита и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност и необоснованост. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по искова молба на П. А. срещу Държавна агенция за бежанците, с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение за периода, през който не е бил на държавна служба. Със заповед № РД-05-167 от 14 март 2016 г. на и. д. председател на ДАБ към МС на РБ му е наложено дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и със заповед № 03-18 от 14 март 2016 г. е прекратено служебното му правоотношение. Тези актове са отменени с решение № 7228 от 21 ноември 2016 г., по адм. дело № 3702 от 2016 г., по описа на Административен съд София - град, влязло в сила на 07 декември 2016 г. Размерът на исковата претенция е 5 400. 00 лв. С уточняваща молба, депозирана пред АССГ, ищецът е посочил, че обезщетението, което претендира е в размер на 5 880, 00 лв.; претендира мораторна лихва върху тази сума от датата на уволнението 15 март 2016 г. до датата на образуване на първоинстанционното дело № 09 януари 2017 г. в размер на 492, 62 лв.; претендира и законна лихва от датата на образуване на дело № 09 януари 2017 г. до окончателното и пълно изплащане на дължимата сума. Също така той е конкретизирал, че относно периода, за който се претендира обезщетението, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, т. е. 6 месеца (от 14 март 2016 г. до 14 септември 2016 г.). Съдът е приел, че исковата молба е неоснователна, поради което е отхвърлил предявения от П. А. иск досежно присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6-месечен период, през който не е бил на държавна служба за сумата в размер на 5 400 лв. Съдът е конкретизирал, като е посочил, че за сумата от 4 927. 17 лв. този иск е доказан, понеже сумата е дължима, но е изплатена, което го прави неоснователен. Неоснователен се явява този иск и в частта за сумата от 472. 83 лв., представляваща недължимо платено обезщетение от ДАБ и съставляваща разлика между претендираната сума (5 400 лв.) и изплатената, но дължима сума (4 927. 17 лв.). Сумата от 472. 83 лв. е недължимо платена на ищеца, понеже за част от 6 месечния период е работил и с нея се осъществява частично прихващане (за сумата 106. 72 лв.) по повод направеното възражение за затова пред съда. Отхвърлен е частично и предявения иск за присъждане на лихва за забава в общ размер 492, 62 лв., и конкретно за част от нея, а именно за сумата от 385, 86 лв. За останалата част от сумата, представляваща лихва за забава в размер на 106, 76 лв. е приел, че тя е дължима, но е погасена, поради уважено възражение за прихващане, направено от Държавна агенция за бежанците. Същото е направено, понеже е осъществено плащане на 22 февруари 2017 г. на цялата сума от 5 400 лв., а се дължи такава в размер на 4 927. 17 лв. Отхвърлен е искът за присъждане на законна лихва, като е прието, че искът за обезщетение е предявен с заедно с жалбата срещу актовете за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Правото на обезщетяване по реда на чл. 104 от ЗДСл възниква на датата на окончателната отмяна на тези актове - 07 декември 2016 г. Искът е предявен преждевременно на датата на образуване на съдебно-административното производство по оспорване на актовете за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото безспорно се установява, че с влязло в сила на 07 декември 2016 г. решение № 7228 от 21 ноември 2016 г., постановено по адм. дело № 3702 от 2016 г., по описа на АССГ са отменени заповед № РД-05-167 от 14 март 2016 г. на и. д. председател на ДАБ към МС на РБ, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и последваща заповед № 03-18 от 14 март 2016 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, издадена от същия административен орган на заеманата от него длъжност ’’главен експерт’’ в дирекция ’’Международна дейност’’, считано от 14 март 2016 г. По делото е установен размера на възнаграждението към момента на признаване на прекратяването на служебното правоотношение за незаконно и е взето предвид обстоятелството, че за времето от постановяване на заповедта до отмяната й от съда, през периода 21 март 2016 г. - 04 април 2016 г., ищецът е работил по трудов договор в ’’КАШИРМАСТЕР’’ ООД, като той е получил трудово възнаграждение в общ размер на 472, 86 лв. Правилно първостепенният съд е установил, че полученото възнаграждение по този договор следва да се приспадне от размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и е определил законосъобразно размера на дължимото обезщетение за процесния 6 месечен период на 4 927, 14 лв., като Държавната агенция за бежанците е изплатила на лицето сумата от 5 400, 00 лв., с оглед нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за процесния шестмесечен период, през който не е бил на държавна служба. Обстоятелството, че П. А. не е полагал труд по трудово или служебно правоотношение, с изключение на периода, посочен по-горе, е установено по несъмнен начин с приетите по делото писмени доказателства - копие от трудова и служебна книжка, които не се оспорват от страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 (шест) месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В настоящия случай, правилно е прието от първоинстанционния съд, че визираните в разпоредбата предпоставки са изпълнени, поради което П. А. има право на претендираното от него обезщетение за период от 6 месеца, през който не заемал държавна служба. От него правилно е приспаднато възнаграждението, което е получавал за друга изпълнявана от него работа. Достигнал е до обоснован извод, че предявеният иск за изплащане на обезщетение в размер на 5 400 лв. е неоснователен, понеже за сумата от 4 927, 14 лв. е доказан по основание и размер, но тя е изцяло заплатена на лицето, а за сумата над нея до претендираната сума от 5 400 лв. е неоснователен по размер. По отношение на иска за присъждане на лихва за забава върху присъденото обезщетение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и в тази му част. Съобразил е т. 4 от ТР № 3 от 22 април 2005 г., по тълкувателно дело № 3 от 2004 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, задължително по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, относно началния момент на дължимата лихва - от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен оспореният административен акт за прекратяване служебното правоотношение на П. А. в ДАБ - 07 декември 2016 г. и крайната дата, а именно заплащането на обезщетението на 22 февруари 2017 г. Обжалваното решение в посочените части като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, понеже ответникът по касация не е заявил такава претенция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,