Решение № 10936 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 397/2015 г.

Решение № 10936 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 397/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "К. Т." ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение № 6815/12.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2725/2013 г. по описа на административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2141114282/18.06.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 2985/17.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорения РА да бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез процесуален пълномощник в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред административен съд - С. град е законосъобразността и обосноваността на РА № 2141114282/18.06.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 2985/17.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на "К. Т." ЕАД, гр. С. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 866,90 лв., ведно със съответните лихви за забава за данъчни периоди м. 11.2010 г. по фактури, издадени от ЕТ "З.-В. З." и "Т. Е. С. 2010" ЕООД. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. След подробно изследване на относимата нормативна уредба и тълкуванията дадени от СЕС в неговата съдебна практика първоинстанционният съд е приел, че спорният по делото въпрос е дали доставките на стоки и услуги по процесните фактури, издадени от ЕТ "З.-В. З." и "Т. Е. С. 2010" ЕООД са реално осъществени и то именно от посочените доставчици. По делото са изслушани две съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения съдът е кредитирал като мотивирани, логични и съответстващи на събраните доказателства. Обсъдени са и писмените доказателства по делото, като са изложени мотиви по отношение на всеки един от доставчиците. Първоинстанционният съд е споделил извода на органа по приходите, че данъкът по процесните доставки е начислен неправомерно, т.е. че не e налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. П. всички спорни фактури изводът за нереалност на доставките е обоснован с липсата на доказателства, че доставките са извършени именно от лицата, които са издали фактурите. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Спорът по делото е за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и изисква установяване преди всичко на фактите относно предаване, съответно транспортиране и получаване на стоките, и извършването на услуги от посочените във фактурите лица. В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/11 ("Боник"), според което, за да се установи дали по конкретните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки (т. 31). Настоящата касационно инстанция споделя изложените от съда теоретични постановки, съставляващи принципни положения във връзка с упражняването на право на данъчен кредит от ДЗЛ за получените от тях стоки и услуги. В контекста на тези постановки, установената по делото фактическа обстановка и ангажираните от страните доказателства съдът намира за основателни доводите на касатора за наличие на материалноправните предпоставки, обосноваващи правото му на приспадане на данъчен кредит по фактури с № № 02/16.11.2010 г. и 03/22.11.2010 г., издадени от "Т. Е. С. 2010" ЕООД с предмет "по договор за почистване на логистична база "Ес и Кей"- С. и Р.". Няма спор, че жалбодателят е изпълнител по договор за изпълнение на бетонова настилка с дружествата възложители "Бългериън пропърти девелъпмънтс 4" ЕООД и "Ес и Кей" ООД за обекти "Логистичен парк Р." и складово-административна сграда "Ес и Кей". Във връзка с изпълнението на тези договори жалбоподателят, като възложител, е сключил договори от 8.10.2010 г. и 9.11.2010 г. с изпълнителя, негов доставчик "Т. Е. С. 2010" ЕООД за изпълнение на различни по вид почистващи услуги и доставка на химически тоалетни за горепосочените обекти. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от договора за почистващи услуги изпълнителят осъществява дейностите, за които се е ангажирал със свои технически средства и материали, в каквато насока са ангажирани доказателства - фактури за закупени от "Т. Е. С. 2010" ЕООД почистваща техника и препарати, които са подробно описани в приложени към фактурите спецификации, както и фактура за закупени от "Метос-М" ЕООД 2 бр. химически тоалетни DIXI. Страните са съставили двустранни приемо-предавателни протоколи от 16.11.2010 г. и 22.11.2010 г. г. за приемане, установяване и заплащане на извършените натурални видове строителни и монтажни работи, в които се съдържа достатъчно индивидуализиращи данни за доставените стоки и услуги, които съответстват на уговорените с договорите 8.10.2010 г. и 9.11.2010 г. и предоставят възможност за проследяване на стоковата верига и за извършване на логическа и хронологична обвръзка между съставените частни документи. Тези обстоятелства се потвърждават от приетата по делото съдебна експертиза, съгласно която е налице идентичност по приети и вложени материали (отговор на задача № 3, л. 424 и сл.). Принципно правилно е становището на административния съд, че представените частни свидетелстващи и диспозитивни документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. В нарушение на процесуалните правила, обаче съдът не ги е анализирал в своята съвкупност и ги е изключил от доказателствения материал, доколкото те установяват правнорелевантните обстоятелства досежно спорните доставки, от една страна, и от друга, в хода на съдебното производство приходните органи не са ги оспорили, поради не е дестабилизирана тяхната доказателствена сила. Съвкупната преценка на тези частни документи - фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, фактури за предходни и последващи доставки, обосновава извод за реално осъществени доставки на стоки услуги, доколкото е изяснен механизмът на тяхното извършване, предаване, получаване и ползването им от РЛ за неговата икономическа дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че извършените услуги по съществото си представляват скрити работи - подготвителна фаза на извършваната от ревизираното лице дейност по изпълнение на бетонови настилки. Като обслужващи, фактурирани услуги следва да се считат за вложени в неговия търговския оборот и затова представляващи част от неговата облагаема дейност. Отделно от това извършените от ревизираното лице облагаеми доставки към негови контрагенти за изпълнение на бетонова настилка в същите строителни обекти не са оспорени от приходната администрация, поради което те макар и косвено също доказват реално изпълнение на процесните доставки. Идентичен извод следва и за доставките на различни по вид строителни материали и транспортни услуги за превозване на същите материали от доставчика ЕТ "З.-В. З." към складовете на ревизираното лице в гр. Р. и с. К. /общ. В./. Представените договори /за доставка на стоки и за превоз/ установяват валидни облигационни отношения между страните. Изяснен е механизмът на извършените доставки - закупуваните стоки са натоварвани и експедирани от склада на доставчика в гр. С., с транспорт организиран от него, с негови транспортни средства /чл. 1, 2 и 3 от договора за превоз/, за което са съставяни и подписвани експедиционни бележки, съдържащи данни за превозното средство и шофьора осъществил превоза. При пристигането им в склада на ревизираното лице в гр. Р. и с. К. и получаването им от представител на жалбоподателя са подписвани от страните приемо-предавателни протоколи, на основата на които са заплащани и уговорените възнаграждения. Придружаващите ги фактурите приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки установяват индивидуализирането на стоките по вид и количество, а ППП съставени от ЕТ "Зоров - В. З." и негови контрагенти /предходни доставчици/ установяват и наличието на стоките при доставчика и възможността той да се разпореди с тях. Гореизложените мотиви досежно доказателствената сила на посочените частни документи са важими и за тези доставки, поради което и доколкото същите не са оспорени от приходната администрация, следва да бъдат кредитирани. Неправилни, поради противоречие с материални закон са мотивите на решаващия състав, обосноваващи извода му за липса на реално осъществени доставки, поради липсата на други доказателства за транспортирането на стоките, освен представените по делото експедиционни бележки и договори за превоз. Както приема ВАС в своята практика, съобразена с решения на СЕС по дело С-80 и С-142, С-324/11, т. 2 от диспозитива и С-18/13, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката, още повече че по всички спорни доставки транспортът е бил за сметка и е осъществяван от самия доставчик със собствени превозни средства, за което са представени съответните доказателства. След като транспортът е за сметка на доставчика, по което страните не спорят и това се установява от договора за превоз, тежестта за доказване транспортирането на стоките не е за жалбоподателя, който в качеството си на получател не би могъл да разполага с други доказателства, освен ангажираните. Като не е съобразил това и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което РА в обжалваната му част бъде отменен. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени осъществените пред двете съдебни инстанции разноски. По делото са представени доказателства за осъществени такива в общ размер на 875.00 лв., представляващи платени държавни такси пред административния съд - С. град и ВАС и депозити за основна и допълнителна ССчЕ. Доказателства за заплатен адвокатско възнаграждение не са представени, поради което разноски от такъв характер не се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение