Решение № 11800 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Х. Г. Б. от гр. Костандово чрез адв. Апостолов за отмяна на влязлото в сила Решение 1360/27.03.2025 година на Административен съд Пазарджик по адм. дело 1329/2024 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно Протокол за извършена съдебна химико-токсикологична експертиза рег. И-3444/02.04.2025г., видно от заключението по която, в представените за изследване проби (кръв и урина) на лицето Х. Г. Б., не е установено наличие на наркотично вещество. Според искателя експертизата е ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Към искането е приложен и приет като доказателство протокол от съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА по ДП 367 ЗМ 620/2024 г. по описа на РУ - Велинград. Излага твърдения и за прекратено досъдебно производство по описа на РП Пазарджик за това, че на 14.11.2024 година в гр. Велинград Х. Г. Б. управлява МПС с рег. [рег. номер], след употреба на наркотични вещества канабис, престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Ответникът, младши автоконтрольор в Районно управление - Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик не взема становище. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т.1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Х. Г. Б. срещу Заповед 24-0367-000226/15.11.2024 година, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление - Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), Решение 1360/27.03.2025 година на Административен съд Пазарджик по адм. дело 1329/2024 г. не подлежи на обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил протокол от съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА по ДП 367 ЗМ 620/2024 г. по описа на РУ Велинград. Заключението на експертизата е, че в представените за изследване проби (кръв и урина) на лицето Х. Г. Б., не е установено наличие на тетрахидроканабинол/метаболити; метадон, кокаин, амфетамин, метамфетамин, екстази, барбитурати, бензодиазепини, метаболити на ТНС, трициклични антидепресанти, барбитурати, бензодиазепини. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 27.03.2025 г., като устните състезания по делото са приключили на 07.03.2025 г. След приключване на устните състезания по делото, с дата 2.04.2025 година, е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след приключване на устните състезания по делото. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. По горните съображения искането за отмяна на Решение 1360/27.03.2025 година на Административен съд Пазарджик по адм. дело 1329/2024 г. е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Х. Г. Б. срещу Заповед 24-0367-000226/15.11.2024 година, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление - Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 по тълкувателно дело 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение