Решение № 13075 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2020 г.

Решение № 13075 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е образувано по жалба на "Интерсат" ООД, гр. М., област В., представлявано от управителя В. В., чрез пълномощника му - адв. Чернев, против решение № 522 от 29.11.2019 г. по адм. дело № 594/2019 г. на Административен съд В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба и за правилност на обжалваното решение. Наименованата "касационна" жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АС В., "Интерсат" ООД, гр. М. е оспорило Заповед № 624/05.07.2019 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 56, ал. 2 АПК е прекратено административното производство по издаване на заповед по чл. 193, ал. 4 ЗУТ за учредяване на право на прокарване на техническа инфраструктура през общински имоти, в полза на дружеството за обект: "Подземна тръбна мрежа за оптична свързаност - разширение в кв. 101 и кв. 101 а, гр. М.", поради неотстранени в срок недостатъци на заявлението-липса на извадка от одобрена план-схема на електронна съобщителна мрежа и съоръжения за засегнатите имоти. Съдът, след анализ на доказателствата, е приел, че оспорената заповед е валиден и законосъобразен акт, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Според него са били налице условията за прекратяване на административното производство по чл. 193, ал. 4 ЗУТ, на основание чл. 56, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 2 АПК, тъй като поисканото разширение е свързано с изграждане на физическа инфраструктура, по смисъла на § 1, т. 10 ДР на ЗЕСМФИ, за което са приложими разпоредбите на ЗУТ, изискващи одобрена план-схема за обектите на техническата инфраструктура, каквато не е представена от оспорващото дружество, в срока по чл. 30, ал. 2 АПК. С тези мотиви съдът е приел, че оспорването е неоснователно и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Не е отчетено, че с влязло в сила решение № 74 от 28.02.2019 г. по адм. дело № 690/2018 г. на Административен съд В., е отменен мълчалив отказ на кмета на община М. за издаване на заповед по чл. 193, ал. 4 ЗУТ, за обект: "Подземна тръбна мрежа за оптична свързаност-разширение в кв. 101 и кв. 101 а, гр. М." по същото заявление от 02.11.2018 г. на "Интерсат" ООД, гр. М. и делото, като преписка, е върнато на кмета за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, в срок от 14 дни от получаването му. За да отмени мълчаливият отказ като незаконосъобразен, съдът е изложил мотиви по същество, приемайки че са налице материалноправните предпоставки на чл. 193, ал. 4 ЗУТ за издаване на заповед за учредяване на право на прокарване на техническа инфраструктура през общински имоти, в полза на "Интерсат" ООД по цитираното заявление. В съдебното решение не се съдържат указания за издаване на акта, след представяне на одобрена план-схема на електронна съобщителна мрежа и съоръжения за засегнатите общински имоти по чл. 64, ал. 2 ЗУТ. Влязлото в сила решение на съда е задължително за страните, от което следва, че всяка от тях дължи съобразяване и изпълнение на разпоредените от решението правни последици. За ответника, в лицето на кмета на община М., след връщане на преписката за изрично произнасяне, е възникнало задължение за постановяване на изричен акт по същество - заповед по чл. 193, ал. 4 ЗУТ в полза на касатора-заявител по искането от 02.11.2018 г., съгласно издадената виза и одобрен инвестиционен проект. Органът е дължал постановяване на акт по същество, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на чл. 193, ал. 4 ЗУТ, което в случая не е направено. Незачитането от органа на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по адм. д. № 690/2018 г. на АС В., прави оспорената заповед незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. От своя страна, като не е съобразил също това влязло в сила решение и последиците от него за страните по делото приемайки, че прекратителната административното производство заповед е законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповед № 624/05.07.2019 г. на кмета на община М. бъде отменена, а делото, като преписка бъде върнато отново на органа, за произнасяне по същество на искането на "Интерсат" ООД. При този изход и направеното искане, на "Интерсат" ООД, се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 500 лв., както следва: за първата инстанция сумата от 770 лева общо, от които 50 лв. д. т. и 720 лв. заплатено адв. възнаграждение и за втората инстанция сумата от 730 лева общо, от които 370 лв. д. т. и 360 лв. заплатено адв. възнаграждение, за които има надлежни доказателства. Воден от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение