Решение № 50 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2008 г.

Решение № 50 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Х. С. от гр. Д. срещу решение № 28 от 05.02.2008 г., по гр. д. № 136/2007 г., на Окръжен съд - гр. С., с което е отменено решението от 10.01.2007 г., по гр. д. № 278/2005 г. на Районен съд - гр. Д. и е уважен предявеният от Д. л. - гр. Д., с променено наименование - Д. горско стопанство, срещу И. Х. С. иск да се признае за установено между страните, че държавата е собственик на иглолистни гори от горския фонд в землището на гр. Д., както следва: имот № 1* с площ 50 дка, в местността "К"; имот № 1* с площ 5 дка, в местността "Н"; имот № 1* с площ 45 дка, в местността "Х", върху които е възстановено правото на собственост, на наследниците на Х. С. М., както и за предаване на владението им на ищеца, на основание чл. 108 от Закона за собствеността. Ответникът по касационната жалба Д. горско стопанство - гр. Д., чрез процесуалния си представител е депозирал писмено възражение, с което подробно е оспорил изложените доводи с твърдения, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху земи и гори от горския фонд, които законови изисквания са били игнорирани от Областната комисия, чието решение е послужило като основание за възстановяване по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Отделно са изложени съображения за неприложимост по аналогия на решението по делото К. и други срещу България, тъй като по това дело е имало доказателства за собствеността с нотариален акт, а в случая заявителя се позовава единствено на твърдения, че е получил гори в наследство. С оглед установените обстоятелства се иска от съда да потвърди решението на въззивния съд, с което е уважен предявения иск. Контролиращите страни Изпълнителна а. по горите и М. на р. р. и благоустройството на Република България не са взели становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да уважи предявения ревандикационен иск от Д. л. -гр. Доспат, сега Д. горско стопанство - гр. Д. (ДВ, бр. 80 от 2009 г.), Окръжният съд - гр. С. е приел, че по делото се доказва по несъмнен начин правото на собственост на държавата върху иглолистни гори от горския фонд в землището на гр. Д., по отношение на които не са били налице предпоставките за реституция. Ответникът се е легитимирал като собственик на 100 дка гори от горския фонд в землището на гр. Д., с решение на поземлена комисия № 241 от 10.05.2001 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. С. М., съгласно протоколно решение от 30.08.2000 г., на областната комисия по чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ. При преценка законосъобразността на това решение на поземлената комисия като орган на поземлената реформа, по пътя на косвения съдебен контрол, въззивния съд е констатирал нарушаване на предвидената административна процедура при вземането на решение от областната комисия, с оглед на което е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ и не са били налице предпоставките за възстановяване, посочени в чл. 2 и чл. 3 от ЗВСГЗГФ. Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, поради влязло в сила съдебно решение по административното производство са отхвърлени като несъстоятелни, като въззивният състав се е позовал на указанията дадени в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, т. 4. В тази връзка са отхвърлени и доводите на процесуалните представители на ответната страна, които се позовават на решението на Е. съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по делото "К", като е възприето, че делото не се отнася до аналогичен случай. Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав на окръжния съд е приел, че иглолистните гори в землището на гр. Д. винаги са били държавна собственост и доколкото местностите "К", "Н" и "Х" попадат в границите на яйлаците - летни планински пасища, върху които е било предоставено право на местното население да експлоатира държавна гора, а в района не е имало частни гори, които да са отчуждавани и национализирани. Съдът е обосновал крайните изводи на своето решение като е посочил, че ответникът не доказва правото на собственост на неговия наследодател върху претендираните гори, поради което е уважил предявения иск. Касационната жалба на И. Х. С. от гр. Д. срещу решение № 28 от 05.02.2008 г., по гр. д. № 136/2007 г., на Окръжен съд - гр. С., съдържа твърдения за недопустимост на предявения иск, тъй като влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд (ВАС) има обвързваща сила за Д. л. -Доспат, а разрешения спор за валидността на административния акт не може да бъде пререшавано в исковия процес. Изложени са подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и разглеждане на правния спор в разрез с общите принципи за правна сигурност и стабилност, възприети от ЕСПЧ. Твърди се, че окончателното решение на ВАС, с което е потвърдено решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността като стабилен административен акт, както и участието на представител на ДЛ Д. в областната комисия, обвързват държавата, поради което е налице хипотезата на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). Отделно се излагат доводи, че участието на представител на П. и Общинската служба земеделие и гори - гр. Д. в административното производство също обвързват ищеца, съгласно изричната разпоредба на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), поради което се иска да се обезсили въззивното съдебно решение като недопустимо и да се прекрати производството по делото, като се присъдят съдебни разноски. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Направеният отвод за допустимост на ревандикационния иск е неоснователен по следните съображения: Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието на правен спор и интерес от предявяването на иска са положителните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, за които съдът следи служебно. Очевидно е налице правен спор, във връзка с който ищецът трябва да установи по несъмнен начин правото на собственост върху спорните имоти, представляващи иглолистни гори в землището на гр. Д., а ответникът следва да докаже, че неговият наследодател е притежавал в собственост заявените за възстановяване гори, които са му отнети и включени в държавния горски фонд. Съдебното решение, с което е разрешен един правен спор, е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, но влязлото с сила решение на ВАС, постановено в административно производство по обжалване на индивидуален административен акт е между различни страни, т. е. страните по настоящия спор не са обвързани от силата на пресъдено нещо и не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото. В конкретния случай е направено възражение от процесуалните представители на ответника, че правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт и то принадлежи на наследниците на Х. С. М., поради което не може да се пререшава въпроса в общия исков процес. Становището на ответника е несъстоятелно. Правото на собственост върху горите в землището на гр. Д., за които се твърди, че са възстановени по реда на чл. 14 от ЗВСГЗГФ, може да бъде предмет на съдебен спор, независимо дали е приключила административната процедура по възстановяване. Това е така, тъй като наличието на позитивно решение на общинската служба по земеделие и гори /бившата поземлена комисия/, за възстановяване на собствеността върху горите в реституционно производство е условие да се признае правото на собственост върху конкретен имот, но не е процесуална предпоставка за допустимост на ревандикационния иск. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Необосновано е възражението на касатора, че държавата е обвързана от решението за възстановяване, тъй като в становището на областната комисия е участвал представител на Д. л. -Доспат. Решението на областната комисия по чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ няма самостоятелен характер, тъй като с него се извършва само анкетна проверка на заявленията за възстановяване и въз основа на него се издава решение поземлена комисия по чл. 14, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Следователно, в административното производство по възстановяване на собствеността не е участвала държавата като страна и няма пречка в гражданския процес да се търси защита на държавната собственост. В тази връзка, окръжният съд е съобразил точно указанията дадени с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и като е упражнил косвен съдебен контрол върху административния акт е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. С. М. Законосъобразен е извода на решаващия състав на окръжния съд, че доводите на ответната страна за задължителната сила на решението на ЕСПЧ и относимостта на този случай към конкретните обстоятелства на настоящия правен спор, доколкото в административното производство повдигнатия спор за собствеността не е разрешен със сила на пресъдено нещо, какъвто е бил случая по делото срещу Република България, посочено от касатора. Правилно и обосновано въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е мотивирал крайните изводи на своето решение, че в иглолистните гори в землището на Д. са държавната собственост, които се владеят от несобственик без правно основание, поради което предявеният иск е уважен. Предвид изложеното, обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон и съответствие със съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение, като се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 150 лева в полза на Д. горско стопанство - гр. Д. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение