Решение № 15273 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2020 г.

Решение № 15273 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323, във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Й. В.- съдия в Софийски районен съд, действаща чрез пълномощника адв. П. Т., срещу решение по т. 3. 2 на Протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) от 28.01.2020 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по съдебните дела. В жалбата си, в писмена молба, писмени бележки, както и в съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител адв. Т. е изложила подробни твърдения за допуснати съществени материални и процесуални нарушения при издаване на акта, както и несъответствието му с целта на закона. Наведени са аргументи, че забавите са реализирани вследствие на обективни фактори и се оспорва извода на решаващия орган, че от обективна страна е налице възможност за срочно и качествено изпълнение. Твърди се, че при налагане на процесното наказание с обжалваното решение на СК на ВСС, не са отчетени обстоятелствата, които сочат категорична липса на виновно поведение от страна на съдията. Поддържа се тезата, че не е взето предвид изтичането на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, което обуславя незаконосъобразността на процесния административен акт. Моли за отмяна на решението на СК на ВСС. Ответникът по жалбата - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на същата. Намира за немотивирани и несъответстващи на доказателствата по административната преписка обективираните в жалбата твърдения за наличие на пороци на акта по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), в качеството на вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание, представляван от пълномощник- служител с юридическо образование Върбанова, поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Заинтересованата страна - административен ръководител на Софийски районен съд /СРС/, в качеството на вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание, не ангажира становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, развивайки подробни съображения по съществото на спора. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Налице са положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, като не са налични отрицателни процесуални предпоставки за съдебно оспорване, поради което предприетото от Й. Ваклева оспорване е процесуално допустимо. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 3. 2. на Протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 28.01.2020 г., с което на Й. В. от [населено място], в качеството й на съдия в Софийски районен съд, за допуснати дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ с решение на СК на ВСС по Протокол № 29/18.07.2017 г. по предложение на органа по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – председател и административен ръководител на Софийски градски съд с вх. № ВСС-9248/04.07.2017 г. за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарно наказание. В предложението е посочено, че председателят на СГС е бил сезиран с акт, изх. Ж-02-18/16/16.02.2017 г. за резултати от извършена проверка в СРС, съгласно заповеди на главния инспектор на Инспектората към ВСС. Предложението възпроизвежда данните, съдържащи се в посочения акт, на основание на които вносителят е формирал изводи за допуснато от жалбоподателката съществено, неоправдано и с голяма продължителност забавяне при изготвяне на крайните съдебни актове, както и системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Предвид посочения акт за резултати от извършена проверка по предложение с вх. № ВСС-9347/05.07.2017 г. от Инспектората към ВСС е образувано Дисциплинарно дело № 35/2017 г. Предмет на проверката, която е приключила с акт, изх. № Ж-02-18/16/16.02.2017 г., са просрочени съдебни актове, включително и необявени такива, по граждански дела, по които не е постановен съдебен акт в рамките и след изтичане на сроковете по чл. 235, ал. 5 от ГПК и чл. 316 от ГПК. Проверката е по подаден сигнал от председателя на Висшия адвокатски съвет и председателя на Софийска адвокатска колегия и обхваща дейноста на 17 съдии в СРС относно периода 12.07.2011 г. – 17.11.2016 г., като при нея е установено, че за през този времеви отрязък, в качеството й на председател на граждански състав, Й. В. е обявила за решаване общо 276 бр. граждански дела, като решенията по всичките са постановени извън законоустановения срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Представена е и информация за допуснати просрочия към 10.01.2017 г., съгласно която броят на решенията по дела, обявени за решаване преди 31.08.2016 г., по които няма постановен съдебен акт, е 241 броя. В предложението на ИВСС е посочено, че за нарушенията по част от делата срещу съдия В.дисциплинарно вече е образувано Дисц. дело № 14/2015 г., по което е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от една година", потвърдено с влязло в сила решение на ВАС, с оглед което броят им от 275 бр. е редуциран на 219 бр. С решение на СК на ВСС по Протокол № 34 от 12.09.2017 г., производството по Дисц. дело № 35/2017 г. е обединено с производството по д. дело № 28/2017 г. в едно общо производство, продължило като Дисц. дело № 28/2017 г. Следва да се посочи, че подробно описаните в предложенията данни са почти идентични със съдържащите се в предоставените от председателя на СРС справки от 25.04.2019 г. ( том 4, папка 8), като разлика се открива единствено в справките за 2016 г. С решение на СК на ВСС по Протокол № 29/02.10.2018 г. по предложение с вх. № ВСС-9530/20.07.2017 г. на председателя на Софийския районен съд е образувано Дисц. дело № 31/2018 г. по описа на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Й. В. за извършени дисциплинарни нарушения за периода 01.02.2017 г. – 30.06.2018 г., в който е председател на 160-ти състав, образуван със Заповед АС-19/23.01.2017 г. на председателя на СРС, поет от съдия В. от 01.02.2017 г. с нула броя дела. Посочените в предложението нарушения се изразяват в неспазване на сроковете за постановяване на съдебни решения по 32 бр. граждански дела с акт след изтичане както на законовия едномесечен, така и на разумния тримесечен срок към 30.06.2018 г.; към същата дата са установени и нарушения, относно неспазване на сроковете при насрочване на делото в открито заседание – 34 бр. дела с изтекъл тримесечен срок за насрочване и 24 бр. с постановено определение за насрочване извън тримесечния срок през 2018 г.; нарушения, изразяващи се в неспазване на сроковете за първоначално произнасяне, като към 30.06.2018 г. са установени с изтекъл тримесечен срок за произнасяне 108 бр. дела по искови производства и 386 бр. дела по заповедни производства, а към 30.05.2018 г. е констатирано, че по 155 бр. дела по заповедни производства през 2018 г. е постановен акт извън тримесечния срок. Описани са предприетите през годините мерки от страна на председателя на СРС за отстраняване на допуснатите дисциплинарни нарушения, включително и факта, че за периода 01.07.2016 г. – 01.02.2017 г. жалбоподателката не е председателствала съдебен състав, а след това е поела новообразуван състав. Предложено е налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решение на СК на ВСС по Протокол № 34 от 06.11.2018 г. производството по Дисц. дело № 31/2018 г. е обединено с производството по Дисц. дело № 28/2017 г. в едно общо производство, продължило като Дисц. дело № 28/2017 г. С Решение № ВСС-334/13.01.2020 г. по Дисциплинарно дело № 28/2017 г., дисциплинарният състав на СК на ВСС е предложил на СК на ВСС да наложи на съдия Й. В. от Софийски районен съд дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Решението, заедно с преписката, е предоставено на дисциплинарнонаказващия орган, съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок е насрочил заседание на СК на ВСС. С необжалваната в настоящото производство т. 3. 1. от Протокол № 2 от проведено на 28.01.2020 г. заседание на СК на ВСС, с оглед предложението на дисциплинарния състав, наличието на образуваното по-рано Дисц. дело № 14/2015 г. и частичното съвпадане на нарушенията, предмет на двете дисциплинарни дела, СК на ВСС е приела, че оставя без разглеждане Предложение № ВСС-9248/04.07.2017 г. на председателя на Софийския градски съд, Предложение № ВСС-9347/05.07.2017 г. на Инспектората на Висшия съдебен съвет, както и Предложение № ВСС-9530/20.07.2017 г. на председателя на Софийския районен съд в частта относно допуснато бездействие от страна на съдия Й. В. – съдия в Софийския районен съд, в периода от съответната дата на обявяване на делото за решаване до 24.06.2017 г. по делата, описани по точки в таблица на стр. 12-24 от мотивите към предложението на дисциплинарния състав на СК на ВСС, както следва: т. 1 до 57, т. 59, т. т. 62, 66, 71, 74, 77, 83 и 84, 94, 105, 115, 126, 137, 148, 159, 170, 176 до 185, 187 до 193 и 211 до 223 и прекратява дисциплинарното производство в тази част. С оглед гореизложените обстоятелства и решенията по т. 3. 1. и т. 3. 2. на Протокол № 2 от заседание на СК на ВСС от 28.01.2020 г. настоящата съдебна инстанция приема, че наложеното на Й. В. дисциплинарно наказание е за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действия или бездействия, неоправдано забавящи производствата по допуснати за периода 12.07.2011 – 10.01.2017 г. по 120 бр. граждански дела посочени в т. т. 58, 60, 61, 63-65, 67-70, 72, 73, 75, 76, 78-82, 85-93, 95-104, 106-114, 116-125, 127-136, 138-147, 149-158, 160-169, 171-175, 186, 194-210 от таблица към мотивите на предложението на дисциплинарния състав; за дисциплинарни нарушения, извършени след 24.06.2017 г. по 103 бр. граждански дела, описани по т. т. т. 1 до 57, т. 59, т. т. 62, 66, 71, 74, 77, 83 и 84, 94, 105, 115, 126, 137, 148, 159, 170, 176 до 185, 187 до 193 и 211 до 223 в същата таблица /като за точния им брой и по кои конкретни дела липсва информация/; както и за дисциплинарни нарушения, подробно извършени за периода 01.02.2017 г. -30.06.2018 г., описани в Предложение № ВСС-9530/20.07.2017 г. на председателя на Софийския районен съд и приложените към него справки. При така установеното във фактическо отношение и след като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, Върховният административен съд намира жалбата на Й. Ваклева срещу решение по т. 3. 2 от Протокол № 2 от 28.01.2020 г. на СК на ВСС, с което й е наложено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност " по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, за неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 320, ал. 2 от ЗСВ орган, прието е с необходимото, съгласно чл. 320, ал. 6 от ЗСВ, мнозинство и при спазване изискванията за форма. Решението е взето при спазване на правилата за формиране на воля на наказващия орган - кворум и мнозинство - не по-малко от осем гласа от общия състав, в съответствие с чл. 320, ал. 6, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗСВ. Видно от Протокол № 2 от 28.01.2020 г., на заседанието на Съдийската комисия са присъствали 13 членове, като всичките 13 са гласували "за". Оспореното решение е акт на дисциплинарнонаказващ орган, проява на неговата дисциплинарна власт, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 320, ал. 7 и чл. 328 от ЗСВ решението е обективирано в писмен документ, като съдържа мотиви. Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на съдийската колегия, които са го подкрепили, по смисъла на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ. С оглед чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, във вр. с чл. 328 от ЗСВ решението съдържа и правни основания. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и след изпълнение на материалноправните разпоредби. Производството е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗСВ, от компетентния съгласно чл. 316, ал. 1 ЗСВ орган и по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, направено от органи по чл. 312, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСВ. По реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав е провел заседания, за които е уведомявал вносителите на предложенията и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ). В съответствие с правомощията по чл. 318, ал. 3 от ЗСВ са изяснени фактите и обстоятелствата, като са съобразени фактическите обстоятелства, изложени в становищата на вносителите на предложенията и доводите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, и неговия защитник, и са събрани относимите доказателства (чл. 318, ал. 4 ЗСВ). Производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 35, чл. 36 чл. 37 и чл. 39 от АПК - установени са релевантните факти и по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани необходимите доказателства. Решението на дисциплинарния състав е прието с необходимото, съгласно чл. 319, ал. 2 от ЗСВ, мнозинство, като след обсъждане на доказателствата дисциплинарният състав е счел, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Ваклева. В този смисъл е постановеното решение, което е подробно мотивирано, включително в частта относно дисциплинарното наказание. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно въведеното с т. I. 1 от подадената от Й. В. становище-молба от 26.06.2020 г. възражение за недопустимост на дисциплинарното производство и обективираните в негова подкрепа доводи за образуването му в нарушение на срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, изложени в депозирани на 20.01.2020 г. и 27.01.2020 г. писмени обяснения по д. д. 28/2017 г. Посочената разпоредба предвижда, че дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, а в случай, че тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. В чл. 310, ал. 3, изр. първо от ЗСВ е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Предвидените в чл. 310, ал. 1 ЗСВ срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарнонаказващия орган по чл. 311 ЗСВ, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 ЗСВ дисциплинарни наказания. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ започва да тече от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В Закона за съдебната власт не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В съдебната практика е възприето разбирането, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. В процеса на ревизиране на тази практика се е достигнало до изменението й в насока на промяна на компетентния субект, като е прието, че дисциплинарното нарушение е открито на датата, на която който и да е от оправомощените вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание, по правилата на чл. 312, ал. 1 ЗСВ, е узнал за съществените признаци на нарушението. Откриването е релевантно тогава, когато е станало тяхно достояние, като който и от тези органи да е открил нарушението, срокът за образуване на дисциплинарното производство е започнал да тече. Горепосочените правни изводи са намерили израз и в т. 7. 1 от Правилата за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет, в която е посочено, че 6-месечният срок от откриването на нарушението започва да тече от узнаването за нарушението от някои от лицата по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, като този срок не се новира и не тече поотделно за всеки от тях. Цитираната норма, на свой ред, е почти буквално възпроизведена в актуалната разпоредба на чл. 310, ал. 1, изречение второ ЗСВ (ДВ, бр. 11 от 2020 г.), която е неприложима в конкретния случай, но е показателна. Според т. 7. 2 от Правилата, шестмесечният срок се брои от узнаване на обстоятелствата от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за извършеното дисциплинарно нарушение до приемане на решение за образуване на дисциплинарно производство, а според т. 7. 3 под "узнаване" се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някое от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата. Тези определения са възприети и от константната съдебна практика. Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателката, че това узнаване е станало със Заповед АС-145/19.05.2016 г. на председателя на СРС, нито алтернативно посочената от нея Заповед АС-75/01.04.2016 г. на председателя на СРС. Предмет на първата заповед е създаване на нов 146 състав в СРС, считано от 01.07.2016 г., председателстването на който е възложено на Й. В.. С цитираната заповед е разпоредено на жалбоподателката до 01.07.2016 г. да изготви обявените от нея за решаване в открито съдебно заседание до 19.05.2016 г. съдебни актове по дела на 60-ти състав. Заповед АС-75/01.04.2016 г. /том 4, стр. 159 от д. д. 28/2017 г. / засяга отработването на граждански дела по заявления за издаване на заповед за изпъление и такива по реда на чл. 422 от ГПК, образувани през 2014 г. и 2015 г., като урежда и задължение за изготвяне на доклади при констатиране на нарушения. Откриване е налице, когато е установен субектът на нарушението, времето, мястото на извършването и съществените признаци на деянието, квалифициращи го като дисциплинарно нарушение. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започва да тече от момента, в който съществуват условия за извършването на такава преценка, т. е. от получаването на достатъчно данни за състава на нарушението. За определяне на първоначалния момент на узнаване на извършените нарушения е необходимо компетентният орган да е получил цялостна и детайлна информация относно горепосочените обстоятелства. Видно от съдържанието на посочените от жалбоподателката заповеди тази информация е извън техния предметен обхват. Всички справки, представени по делото, описани като приложения към цитираните писмо, изх. № 9002138/25.11.2016 г. /л. 57-л. 64 от Д. д. 35/2017 г. / и писмо изх. № 105222/06.12.2016 г. /л. 76-л. 77 от Д. д. 35/2017 г. /, са подписани освен от съдебните служители, които са ги изготвили и от зам. председателя и ръководител на II ГО и от председателя на СРС. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че едва в момента на запознаване със съдържанието на изготвените справки от 25.11.2016 г. и от 06.12.2016 г. административният ръководител на СРС е бил наясно, че съдията е с ненаписани в срок дела, така, както са отразени и в таблицата към решението на дисциплинарния състав на СК на ВСС. Необходимо е да се посочи, че узнаването включва установяване на съществените признаци на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. Настоящият съдебен състав приема, че от посочените справки е невъзможно изграждането на представи относно съществените признаци в тяхната цялост. Видно от съдържанието на писмо, изх. № 9000060/12.01.2017 г. от председателя на СРС до ИВСС /т. 2, стр. 69/, в същото е налице относимата за случая подробна информация досежно причините за допуснатите просрочия, включително ползваните отпуски, здравословни проблеми, както и за други дисциплинарни производства и наложени дисциплинарни наказания, качеството на постановените съдебни актове с индекси, данни за индивидуална натовареност на съдията за периода след 01.04.2016 г., данни за ангажираност и изпълнение на други служебни задължения. Едва към този момент – 12.01.2018 г. компетентният орган е получил необходимата детайлна и пълна информация, относно признаците на нарушението /присъстваща в най-завършен вид в посочения акт за резултати от извършена проверка от 16.02.2017 г. /, затова той следва да бъде приет за начален момент при броенето на срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. По делото са представени доказателства за ползван от жалбоподателката отпуск през периодите 04.07.2016 г. – 31.12.2016 г. и 25.04.2017 г. – 24.06.2017 г., основание за спиране на сроковете по чл. 310, ал. 1, съгласно чл. 310, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, съответно и за изтичането им на по - късна дата. С оглед горепосочените обстоятелства, към датата на образуване на дисциплинарното производство по Дисц. д. № 28/2017 г. – 18.07.2017 г. шестмесечният срок, считано от откриване на нарушението, не е изтекъл. Специалната разпоредба на чл. 310, ал. 3, в относимата редакция, относно началния момент на броене на сроковете изключва приложимостта на срока "не по-късно от три години от извършване на нарушението". / В този смисъл Решение № 15947 от 25.11.2019 г. по адм. д. № 1865/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС/. По отношение на нарушенията, изразяващи се в бездействие, съдът приема, че не е изтекъл и срокът по ал. 6 от същия член. Не може да бъде споделена подробно развитата и поддържана от жалбоподателката теза за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, основаваща се на твърдения за недостатъчност на събраните в дисциплинарното производство доказателства, включително несъбирането на гласни доказателства и невъзлагането на експертиза, както и превратна интерпретация на част от тях, които според жалбоподателката са довели до неправилни и необосновани изводи от страна на органа, относно наличието на виновно поведение от страна на Ваклева. На първо място, от представените по делото доказателства се установява, че дисциплинарният състав е уважил направените в хода на производството доказателствени искания на жалбоподателката. С протоколно определение от 30.11.2017 г. дисциплинарният състав е уважил всичките първоначално въведени доказателствени искания от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като с писмо, изх. ВСС-9248/04.12.2017 г. е изискал от председателя на СРС да представи необходимите документи и информация (т. 1, стр. 76-81, стр. 87-88). Същите са повторно изискани с определение от 23.01.2018 г. и писмо, изх. ВСС-9248/04.12.2017 г. ( т. 1, стр. 90-91), представени са в цялост и са докладвани на проведено на 28.03.2018 г. заседание по дисциплинарното дело. С оглед направените от жалбоподателката възражения срещу доказателствата, обективирани в представените от адв. Тренев два бр. писмени становища от В., с протоколно определение и писмо от 03.04.2019 г. ( т. 1, стр. 177) са изискани допълнителни справки от председателя на СРС. Изисканите справки са представени с писмо, вх. ВСС-9248/17/ 30.04.2019 г. (т. 4, папка 8), като изрично е посочено, че исканията по т. 5 и т. 6 не могат да бъдат изпълнени поради липса на конкретизация на периода, а по другите точки в забележки са отбелязани относими обстоятелства. Същите са подробно обсъдени на заседание на дисциплинарния състав от 22.05.2019 г. (т. 1, стр. 179-188) и са приети и вложени по дисциплинарното дело. Оставянето без уважение от страна на дисциплинарния състав на доказателствените искания от 22.05.2019 г. е подробно мотивирано в протокола, като изрично е посочено, че за част от тях вече има данни по делото, а друга част са ирелевантни към предмета и са неоснователни. Предвид гореизложеното, категорично се установява фактът, че всички изискани от жалбоподателката документи и информация за периода 2011 г. – 2016 г., чието предоставяне е било обективно възможно, са изискани от страна на дисциплинарния състав и са предоставени и приложени по делото. Този факт е взет предвид и при формиране на изводите за неоснователност на доказателствените искания на жалбоподателката при постановяване на определение от 26.10.2020 г. по настоящото дело, доколкото относимите доказателства и данни за 2013 г. – 2016 г., чието събиране е било възможно, вече са били налични по дисциплинарното дело, а за периода 01.02.2017 г. – 30.06.2018 г. подробни данни присъстват в доказателствата по Дисц. дело № 31/2018 г., включително в съдържащите се в него справки (т. 3, стр. 82-112). С оглед изложените съображения, въпреки допуснатата в определение от 26.10.2020 г. неточност при определяне на началния момент на извършваните нарушения, релевантен за ангажиране на отговорността на жалбоподателката по образуваното по предложение на председателя на СРС Дисц. дело № 31/2018 г., впоследствие присъединено към Дисц. дело № 28/2017 г., както и предвид подробно развитите в определението аргументи за неоснователност и неотносимост на доказателствените искания, съдът приема, че спорът е бил изцяло изяснен от фактическа страна при проведеното дисциплинарно производство и не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, включително непълнота на доказателствата, несъбиране и необсъждане на относими към спора доказателства. В тази връзка съдът счита за необходимо да посочи, че дисциплинарният състав и дисциплинарнонаказващият орган правилно са определили вида, мястото и периода на извършени от Й. В. нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Изключването на допуснатите нарушения по описаните дела по т. 57, т. 59, т. т. 62, 66, 71, 74, 77, 83 и 84, 94, 105, 115, 126, 137, 148, 159, 170, 176 до 185, 187 до 193 и 211 до 223 в периода до 24.06.2017 г. от предмета на дисциплинарното производство и прекратяването му тази част, предвид образуваното по-рано Дисц. дело № 14/2015 г., с оглед спазване на принципа за еднократност на наложеното наказание за извършено нарушение, не означава автоматичното изключване на делата от предмета на дисциплинарното производство, предвид възможността нарушенията при постановяване на съдебни актове по всяко едно от тях да продължават и след посочената дата. Всеки период на бездействие по конкретно съдебно дело е самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Неправилни са изложените в тази насока от жалбоподателката съждения за намаляване на броя на делата, по които са реализирани забавяния, основания за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Събирането на гласни доказателства и назначаването на експертиза е предвидено единствено като възможност за дисциплинарния състав, видно от разпоредбата на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, с оглед постигането на преследваната цел – изясняването на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. В случая тази цел е постигната с представените и приложени многобройни писмени доказателства. Събраните писмени доказателства кореспондират помежду си и се отличават с висока степен на достоверност и фактическа автентичност. По всички доказателствени искания са изложени подробни мотиви от страна на състава. Административните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ са формални. За да е осъществен фактическият им състав е достатъчно да е налице формално неспазване на срока, като не е необходимо настъпването на противоправен резултат. Поради обстоятелството, че става въпрос не за едно, а за стотици дела, налице е и другият елемент на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, респ. по чл. 308, ал. 3, т. 1 ЗСВ – системност, т. е. наличие на три и повече нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, в относимата редакция, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В случая всички тези обстоятелства са преценени от дисциплинарнонаказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено за деяние, което в дисциплинарното производство е квалифицирано като изпълняващо едновременно съставите на две нарушения, но е определено едно наказание. Дисциплинарният състав е обсъдил и взел предвид, при определяне на дисциплинарното наказание, събраните данни за установени просрочия, констатирал е, че към 16.08.2016 г. В. е допуснала просрочия със следната продължителност: забава до 2 години и 3 месеца по 1 решение; непостановени просрочени съдебни актове към същата дата до 1 г. и 3 м – 8 бр., 1 г. и 6 м. – 31 бр, 1 г. и 9 м. – 8 бр., 2 г. – 14 бр., 2 г. и 3 м. – 21 бр., 2 г. и 6 м. - 29 бр., 2 г. и 9 м. – 14 бр., 3 г. – 8 бр., 3 г. и 3 м. – 12 бр, 3 г. и 6 м. – 12 бр., 3 г. и 9 м. – 12 бр., 4 г. и 6 м. – 5 бр. Разгледани са данните за натовареността на съдия Ваклева за периода 2013 г. – първата половина на 2016 г. Установено е, че 3/4 от образуваните дела са по установителни искове по чл. 422, чл. 424, чл. 439 и чл. 124 от ГПК и искове по Кодекса на застраховането (отм.); Разгледани също така са и данните за обжалваните, отменени и потвърдени решения, постановени от съдия В., дадените от нея дежурства през периода 2012 г. – 2015 г., предприетите мерки от административното ръководство през този период и данните за образувани дисциплинарни производства и за наложени дисциплинарни наказания. Разгледани и обсъдени са представените от председателя на СРС справки за перида 01.02.2017 г. – 30.06.2018 г. Взета е предвид изчислената индивидуална натовареност на съдията за периода 2013 г. – 2016 г. спрямо всички съдии във II-ро ГО според постъпилите дела и според свършените дела, както и според брой дела за разглеждане от съдията спрямо средния брой дела за разглеждане от съдия в II-ро ГО. Подробно са изложени мотиви по допустимостта на производството и по основателността на предложенията. В хода на производството дисциплинарният състав подробно е изследвал цялостното поведение на магистрата. Дисциплинарният състав е съобразил обема на възложената на жалбоподателката работа, срочността и качеството при изпълнението й, цялостната организация, видът на забавените дела, натовареността на другите съдии, наличието на заболявания, ползваните отпуски, общоизвестният факт за висока натовареност на съдиите от СРС и наличието на вина при изпълнението на нарушенията. Взето е предвид и обстоятелството, че за периода 01.02.2017 г. – 30.06.2018 г. постановените от нейна страна решения по искови дела са 24 броя. Посочено е, че по показателя "свършени дела" има много ниска натовареност от 16 % спрямо общия брой свършени дела. Направен е извод, че тези данни не разкриват такава натовареност, която да доведе до обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа. Посочените данни не са оборени по надлежния ред нито в дисциплинарното прозиводство, нито пред настоящата съдебна инстанция. Следва да се посочи, че откриването на нови състави в съда и разпределянето на съдии, завърнали се след ползван дълъг отпуск, за подпомагане на състав и релевираните твърдения за по-ниска натовареност на някои съдии в сравнение с други техни колеги, не са относими към спора и не се намират в пряка или косвена връзка с деянията на В. и реализираните от нея забави при изпълнението на служебните й задължения. Твърденията за висока натовареност на жалбоподателката не се покрепят от доказателствата по делото, които не са оспорени и оборени по надлежния ред. От страна на жалбоподателката не е проведено необходимото обратно доказване в тази насока. Неоснователно е и възражението за допуснати процесуални нарушения, предвид неспазването на сроковете по чл. 310, ал. 2, в относимата редакция, и по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ. Сроковете по чл. 310, ал. 2 ЗСВ в относимата редакция са инструктивни, в хода на производството са събрани множество доказателства, както и самата жалбоподателка посочва разглеждането на производството нееднократно е отлагано, като са насрочени 14 заседания и са проведени 7 открити заседания,. Ето защо следва да се приеме, че дисциплинарното производство е приключило в необходимия за изясняването на случая срок. Срокът по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ също е инструктивен и изтичането му само по себе си не е основание за отпадане на отговорността, а неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В конкретния случай, в рамките на срока е предоставена възможност на жалбоподателката да представи писмени бележки, което тя е извършила. Следва да бъде отчетена фактическата и правна сложност на случая, периода от време през който се е развило производството, множеството доказателствените искания и обема на събраните доказателства. Тези обстоятелства са намерили отражение в съдържанието на решението на дисциплинарния състав от 13.01.2020 г., в което на 40 страници са изложени подробно мотиви и направени изводи досежно всички релевантни обстоятелства. Обсъдени са и всички възражения на жалбоподателката. Като неоснователно се преценява и възражението на жалбоподателката за невиновно поведение от нейна страна, представляващо обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Като се имат предвид данните, съдържащи се в събраните по дисциплинарното дело доказателства, ненаписването на съдебните актове е резултат на собственото й поведение, при презюмирана от самата нея невъзможност през значителен период от време и в нарушение на задълженията й като съдия. С оглед събраните данни по дисциплинарното дело, натовареността на съдия Ваклева не разкрива висока степен за целия процесен период, която би могла да води до обективна невъзможност за изпълнение на възложената й работа. По отношение на възраженията на жалбоподателката, че влошаването на здравословното й състояние е една от причините за забавянето при произнасянето в законоустановените срокове, следва да се отбележи, че нито в административното производство, нито пред настоящия състав, магистратът е представил доказателства, установяващи и удостоверяващи наличието на трайна неработоспособност, които да са издадени от компетентните органи на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК. Не обосновават различен извод представените с молба от 23.11.2020 г. от жалбоподателката доказателства (стр. 125-133), които освен това, с изключение на представения Амбулаторен лист № 2383 от 15.06.2018 г., се отнасят за период след 30.06.2018 г. Освен това следва да се посочи, че здравословните проблеми на дисциплинарнонаказаното лице са отчетени от дисциплинарния състав и СК на ВСС при преценка на критериите по чл. 309 от ЗСВ. Както Върховният административен съд в своята практика нееднократно е посочвал, целта на всяко наложено дисциплинарно наказание е постигането на специалната и генерална превенция. Първата намира израз в това да се поправи и превъзпита лицето, да се промени разбирането му за характера на извършеното от него, както и да му се въздейства предупредително, като му се отнеме възможността да извършва други нарушения. Втората цели чрез наказанието да се въздейства възпитателно, предупредително и възпиращо и по отношение на другите магистрати. Целта на закона ще е постигната, ако наказаното лице се е поправило и не е допускало извършването на други нарушения след налагането на дисциплинарното наказание. Безспорно тази цел не е постигната нито с образуваните предходни дисциплинарни производства, нито с наложеното и оставено в сила със съдебно решение на 5-членен състав на ВАС наказание, нито с възлагането на съдия Ваклева на председателстването на различни състави, преразпределянето на част от възложените й заповедни дела на други съдии, предоставянето на продължителен отпуск през периода 04.07.2016 г. – 31.12.2016 г., както и с образуването на Дисц. д. 28/2017 г. Тези обстоятелства са детайлно обсъдени от наказващия орган. Видно от молба с вх. №ВСС-9248/17/27.02.2019 г. от председателя и административен ръководител на СРС и приложените към него доклад и описи /том 4, папка 2, стр. 255-305 от д. д. № 28/2017 г. /, към 13.02.2019 г. забавянето при изготвянето на съдебните актове от страна на жалбоподателката е продължило. Съдът отчита и обстоятелството, че в резултат на нарушенията съществува възможност за настъпване на вреди за държавата, предвид изложените в писмени бележки и в съдебно заседание по делото твърдения от процесуалния представител на ответника за заведените искове по ЗОДОВ. Всички посочени обстоятелства водят до еднозначен и категоричен извод за спазване на принципа за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона. На основата на релевантните за отговорността факти, индивидуализацията на дисциплинарното наказание е подчинена на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Налице са системни забавяния по посочените дела, обстоятелство, което е доказано и не се оспорва от жалбоподателката нито в хода на дисциплинарното дело, нито пред настоящата съдебна инстанция. Сами по себе си допуснатите забавяния, макар и безспорни нарушения, са разгледани и в контекста на наличните данни за установени заболявания на лицето, и на общоизвестния факт за голямата натовареност на съдиите, работещи в Софийски районен съд. Тези смекчаващи обстоятелства, в конкретния случай не могат да променят извода за законосъобразност на определното наказание при липса на доказателства за необходимите активност и воля от страна на жалбоподателката за промяна на поведението й, за недопускане на служебни нарушения и отстраняване на последиците от вече извършените дисциплинарни нарушения, които, видно от представените писмени доказателства, започват още през 2011 г. и продължават дори и след процесния период, включително и към 2019 г., съгласно представените от председателя на СРС справки (т. 4, папка 2). Както бе отбелязано по- горе, на съдия В. многократно са предоставяни възможности за извършване на промяна по отношение изпълнението на служебните й задължения. Следва да се отчете изключително важния факт, че забавянето на съдебното производство лишава гражданите от своевременно правосъдие и с това създава правна несигурност в обществото. Бавната правораздавателна дейност е негативно явление, за което българската съдебна система е многократно критикувана /вкл. от страна на Европейската комисия. / Премахването и ограничаването на прекомерните процесуални забавяния в рамките на съдебните производства има за цел да защити страните и да гарантира общественото доверие в правораздаването. Налагането на дисциплинарни наказания за системно неспазване на сроковете или за неоправдано забавяне при постановяване на съдебните актове същевременно изпълнява функциите на гаранция за повишаване на ефективността на правораздаването. Фактите, установени от дисциплинарния състав, възприети и от СК на ВСС, се основават на осъществен задълбочен анализ на приобщените доказателствени средства и съдържащия се в тях доказателствен материал. След съпоставяне на установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, направените изводи от дисциплинарнонаказващия орган са верни и се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Изложените мотиви на СК на ВСС следва да бъдат ценени и като съответстващи на изискванията по чл. 309 от ЗСВ. По изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение по решение по т. 3. 2. на Протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 28.01.2020 г. е издадено при точно прилагане на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, като не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна. На ответника предвид изхода на спора и своевременно изразената претенция, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение