Решение № 8512 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2009 г.

Решение № 8512 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора срещу решение № 58 от 15.12.2008 г. по адм. д. № 438/2008 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Нина Кубратова Найденова-Йовкова от гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 58 от 15.12.2008 г. по адм. д. № 438/2008 г., Административен съд гр. Стара Загора, IV състав е отменил Решение № 13 от 24.06.2008 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване № 94Н-00-43 от 4.04.2008 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката е получила добросъвестно процесните суми, поради което актовете на органите на Националния осигурителен институт са незаконосъобразни. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Нина Кубратова Найденова-Йовкова от гр. София работи по основен трудов договор на 8 часов работен ден в Нов български университет гр. София и по втори трудов договор на 4 часов работен ден в Държавна опера гр. Стара Загора. Касае се до задължително осигурено лице по смисъла чл. 4, ал. 1 КСО. Следователно и на основание чл. 50 КСО, ал. 1 то има право на парично обезщетение при бременност и раждане. Паричното обезщетение по болничните листове е изплатено от Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора 100 %, вместо такова в съответната пропорция 0.3333%, а от Териториалното поделение на НОИ София-град - само дължимите 0.6667%. Спорът се свежда до това дължи ли се възстановяване на разликата между 100 % и 0. 3333%. Отговорът на този въпрос се корени в приложението на разпоредбите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 КСО. Съгласно втората алинея добросъвестно получените суми от осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на случаите по чл. 54 е КСО, както и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Тези две хипотези не са налице. По първоначалното дело липсват доказателства, от които може да се направи извод, че Йовкова е била недобросъвестна при получаване на процесните осигурителни плащания. Тя е депозирала болничните листове и при двамата си работодатели, била е със съзнанието че като лице, осигурено за всички социални рискове има право на обезщетение при бременност и раждане и е получила плащанията по банков път без да се е запознала с изчисленията на органите на НОИ. Обстоятелството, че в графата "бележки" на болничните листове не е отбелязан броят на работодателите или осигурителите, за които са издадени тези болнични листове, не може да й се вмени във вина, тъй като задължението по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността е за здравните органи. Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи и тази недобросъвестност трябва да бъде доказана, а не предполагана. Правилно в мотивите си също така съдът е приел, че преди да пристъпят към изплащане на паричното обезщетение органите по обществено осигуряване са длъжни да установят всички факти и обстоятелства досежно наличието на основание за осигурително плащане, като извършат проверка за съответствие на заявената от осигурителя информация с информацията, съдържаща се в информационните масиви на НОИ. В тази връзка са разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. От изложеното се налага извода, че съдът правилно е приложил материалния закон за спорните правоотношения. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формирането на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Това са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати в конкретния случай. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. На основание чл. 143 АПК и с оглед на договор за правна защита и съдействие от 19.05.2009 г. в полза на ответника по касация се присъждат 350 лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,